Национален клуб "Варненски гълъб" - гр. Варна

Град: гр. Варна Лице за контакт: Емил Георгиев Димитров Телефон: 0895 641 042 Email:   Сподели във Facebook

Варненски гълъб
Това е една от българските породи гълъби около която има най-много спорове,както по отношение на името,така също и по стандарта и,но считаме,че тове е най-точното поради факта,че на всички изложби с международно участие,включително ИНТЕРТАУ през 1988 година в София,тези в Дахау,Германия и Шумен,гълъбът беше представен под това име. С такова име породата е известна в Европа.
Отглежда се в почти цялата източна част на страната,но се среща и в много градове и села на южна България.
Според стари селекционери породата води началото си от гълъби от Египет и Турция, по-късно кръстосани с руски гълъби,донесени от белогвардейски емигранти след революцията от 1918 година.
В Русия се отглеждат две подобни породи, известните – кременчугски и московският едноцветен гълъб. По-старите гълъбари си спомнят,че за подобряване на породата са използвани породи със спуснати крила,както плевенски и ломски гълъби.
Селекцията явно се е водила в правилната посока,макар и само по интуиция,тъй като съвременния тип гълъб наистина е украшение за много изложби и гълъбарници и предизвиква възхищението на истинските познавачи на породата,а и на всеки опитен гълъбар.
Характерно за породата е красивата стойка, с къси крака,крила под широката и дълга опашка,дълго тяло,къс клюн,кръгла глава и големи изразителни очи.Походката на гълъба е много грациозна и почти се доближава до тази на ломския гълъб.
Отглеждани на свобода гълъбите летят добре ,като голяма част от тях се премятат.
Тяло – дребно.Изглежда дълго и отпуснато,поради спуснатите крила и дългата опашка.
Глава – малка,гладка и добре заоблена като сфера.
Очи – големи, със светъл ирис и малка зеница при цветните екземпляри.При белите са тъмни.
Очни кръгове – големи и гладки,бели при всички цветове.Трябва да са поне два концентрични кръга.
Клюн – много къс,(10 – 12мм.) масивен,бял,леко извит.При женските е малко по – нежен.
Врат – средно дълъг, като бързо се разширява към гърдите.
Гърди – широки и изпъкнали.При върхови екземпляри перата отдолу покриващи гръдната кост са леко разтворени,което създава илюзията,че гълъбът е почти без крака.
Крила – доста дълги,носят се под опашката и често докосват земята.
Опашката – дълга и широка, леко повдигната,състояща се от 14 – 16 добре застъпващи се широки и здрави пера.Формата на опашката е лека дъга.
Стойка – грациозна,с лека чупка в кръста.
Крака - много къси,червени с бели нокти,широко поставени.Краката са голи,но при някои екземпляри малки перца ги покриват до долната става,което не бива да се счита за грешка.
Отглежда се в чисти цветове; бял, черен, червен, жълт, бакърен и опушен.
Цвета е интензивен,лъскавината на врата е характерната за всеки цвят,силно изявена.
Шарените гълъби също се признават за стандартни,като е желателно да има някаква симетрия в шарките.
Големи грешки – малки очи, червенеещи или жълтеещи очи, продълговата или ръбеста глава, сплескана отгоре глава, дълъг клюн, тясна, стъпаловидна или къса опашка, разцепено или напреки израстнало перо в опашката, крила наравно с опашката или над нея, червени или жълти очни кръгове, груби и много накъдрени очни кръгове.
Малки грешки: съвсем леки отклонения във фигурата, краката, цвета, очите, брадичка преди третата година при мъжките екземпляри. Сивеещ цвят по опашката или крилата при жълтите и червените птици.
Пръстен – 7мм.