Отравяния на гълъбите с органофосфорни инсектициди

В съвременното селско стопанство за растителна защита най-широко засега се използват органофосфорни съединения. Във ветеринарната медицина някои от тях намират приложение при лекуване на вътрешни и външни паразити и като дезинфектанти. Прилагат се следните препарати: паратион, фонитион, вофатокс, негупон, алуган, хлорофос, неоцидол, карбофос, диазинон и др.
Отравяне на животните настъпва най-често при поемането на инсектицида през устата. При гълъбите отравяне може да стане и през кожата при къпането им в разтвор от препарати срещу външни паразити (при повишени концентрации на неоцидол и др.). Отравяния се получават и при пиене на вода от замърсени места, при кълване на обеззаразени семена и др.

Признаци. Токсичното действие на препарата се проявява след 20-30 мин до 2 часа от началото на поглъщането му. Наблюдават се диария, спазми, слюнкотечение, тежко дишане (задух) с извиване на главата и шията нагоре, залежаване, невъзможност за летене поради парализа на краката и смърт.

Лекуване. То е несигурно, тъй като отравянето протича много бързо. При по-леки случаи може да се направи промивка на гушата и да се даде очистително (магнезиев сулфат).

Отравяне с фосфор. Значение за практиката има отравянето с цинков фосфид, който се използва като отрова против мишки и плъхове в гълъбарниците. Отравянето настъпва след нехайно и невнимателно поставяне на примамките, при което гълъбите имат достъп до тях. Наблюдават се умърлушеност, залежаване, източения от човката, диария, настръхване на перушината и бърза смърт. При отваряне на трупа се усеща много характерна миризма на чесън в гушенето и в стомашно-чревното съдържание.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook