ШАРКО-ДИФТЕРИТ ПРИ ГЪЛЪБИТЕ

Причинителят на инфекцията е вирус. Здравите гълъби се заразяват при контакт с болни при покупко-продажби, размени, на изложби, при спортни състезания, от самите гълъбовъди с обувките, с инвентара - поилки, хранилки и др. За проникване на инфекцията в организма спомагат нараняванията в устната кухина, по кожата и др. Преносители на вируса могат да бъдат и кръвосмучещи насекоми (комари, дървеници, кърлежи). Особено опасни преносители на болестта са и врабчетата, като прелитат от един гълъбарник в друг, търсейки храна. Шарко-дифтеритът най-често се наблюдава през есента, зимата и пролетта и зависи особено много от условията на отглеждане и хранене ни птиците. Болестта протича тежко, ако гълъбите боледуват и от други инфекции (бронхити, ентерити и др.).

Признаци. От момента на заразяването до момента на проявяване на заболяването (инкубационен период) минават от 3 до 8-14 дни. При гълъбите шарко-дифтеритът протича в три форми - кожна, дифтероидна и смесена. При кожната форма се наблюдават общо неразположение, намаляване на апетита, настръхване на перушината. По клепачите, около ъглите на устата, около ушите и носните отвори и по краката отначало се появяват нежни, леко повдигнати жълтеникави петна, които по-късно се превръщат във възелчета, подобни на брадавици. Те имат жълто-кафяв цвят, грапава повърхност и на големина достигат грахово зърно. Шарковият изрив понякога е толкова плътен, че покрива цялата лицева част на птицата. При засягане на очите настъпват светлобоязън, конюнктивит, залепване на клепачите, слузесто-гнойно изтечение от носа. Наблюдавани са случаи, при които горната или долната част на човката пада и птиците не могат да приемат храна. Дифтероидната форма протича с образуване на ограничени белезникави петна по лигавицата на устата и глътката. По-късно тези петна се превръщат в дифтероидни налепи, които надебеляват до няколко милиметра и дълбоко се срастват с лигавицата на устната кухина. Тези сраствания са силни и при опит за тяхното отстраняване се получава кървене, затруднено приемане на храна и вода. Смесената форма на болестта протича с поражения по кожата и лигавиците.

Лекуване. Тази болест много трудно се лекува, защото няма специфични лекарствени средства. Необходимо е да се хигиенизира гълъбарникът, да се обогати храненето по отношение на витамини и минерални вещества. Налепите евентуално могат да се намажат с йод-глицерин или йодова тинктура. Срещу вторичната инфекция във водата за пиене се слагат водоразтворими антибиотици - хлорамфеникол, тетрациклин и др.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook