ПАРАМИКСОВИРОЗА ПРИ ГЪЛЪБИТЕ

В нашата страна това заболяване се наблюдава масово от края на 1982 г. Причинителят на парамиксовирозата е вирус, който засяга само гълъбите, без да е заразен за кокошките, пуйките, патиците и гъските. Установени са малки изключения за пъдпъдъците. Заболяват най-често гълъби, участвали в спортни състезания и изложби, внесени от други страни, разменени при покупко-продажби между гълъбовъдите. Предразполагащи фактори за появата на заболяването са силното физическо натоварване, лошата хигиена, липсата на храна и вода при продължително транспортиране до местата за пускане, пренаселеността в гълъбарниците и др. По-често боледуват по-възрастните гълъби, а в единични случаи и по-младите. Заразяването се осъществява чрез директен контакт на заразените гълъби със здрави, а така също и от самите гълъбовъди, замърсените хранилки и поилки, от дивите птици и др.

Признаци. Скритият (инкубационният) период е от 3 до 10 дни, но може да бъде и до 21 дни от началото на заразяването. Първите признаци на болестта са общи и неспецифични. По-късно се наблюдава диария, като екскрементите са сиво-бели до зеленикави на цвят, клоаката е силно зацапана, апетитът е намален. Движението на болните гълъби е затруднено вследствие на едностранната или двустранната парализа на краката. Парализират се и крилата, които стоят отпуснати надолу. Много важни са признаците от страна на главния мозък. При голям процент от заболелите птици главата се завъртва от 90 до 180° по надлъжната ос на шията. Това завъртване на главата силно затруднява приемането на храна и вода, а също и ориентирането на гълъбите в околната среда. Доста често се наблюдава въртене на цялото тяло по неговата надлъжна ос или постоянен стремеж за движение назад, вследствие на което перата на опашката се начупват и отпадат. Летателната способност на гълъбите е загубена. Те стоят най-вече на пода на гълъбарника или се усамотяват в някой от ъглите на помещението. При принуждаване да летят птиците падат, блъскайки се в мрежата или гнездилките. Болните гълъби стават много плашливи. Стряскат се и от най-слаби дразнители, като изхвръкване на други гълъби, силна светлина, приближаване на стопанина и др. Появяват се още възпаления на лигавиците на очите (конюнктивит), задух и треперене. Болните родителски двойки не могат да отглеждат малките си и те умират.
Парамиксовирозата продължава различно дълго време - от 1 до 2-3 месеца, и почти винаги завършва със смърт.

Лекуване. Колкото по-рано се потърси лекарска помощ, толкова шансът за оздравяване на гълъбите е по-голям. Много добър терапевтичен ефект при 60 % от заболелите гълъби е постигнат с 4-5-дневно прилагане на следните лекарствени средства: тилозин 200 - 0,1 мл, мускулно, витамин AD3E - 0,1 мл, селед - 0,05 мл, вътрешно, витамин В1 - 0,5 мг. След лекуването състоянието на болните гълъби бързо се нормализира. За отбелязване е, че декоративните гълъби - якалии, паунести, гушести и др., са по-податливи на лекуване, отколкото гълъбите от спортните породи. За предпазване на здравите гълъби заболелите от теж-ка форма на парамиксовироза трябва веднага да се унищожат и да се закопаят в земята или да се изгорят. Стадата, в които се е появила инфекцията, се карантинират и гълъбите не се пускат на свобода. Птици от такива стада не бива да вземат участие в състезания, изложби, покупко-продажби и др. Гълъбарниците един път седмично трябва да се дезинфекцират с 5 %-ов разтвор на формалин, 5 %-ов разтвор на хлорамин, от 5 до 10 %-ов разтвор на сода каустик, хлорна вар и др.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook