Още един поглед към САЛМОНЕЛОЗАТА

Салмонелите могат да се открият навсякъде, тъй като те представляват природни бактерии с доста добра издръжливост. Те са стотици видове и за това изглежда невъзможно да се премахнат всичките. За щастие, само някои от тях са патогенни и само някои причиняват големи поражения в гълъбовъдството, и то най-вече в периода на възпроизвеждане.

ПРЕНАСЯНЕ НА САЛМОНЕЛИТЕ

Обикновено инфекцията се пренася чрез храните на гълъбите, заразени с тези микроорганизми, както и от средата, в която се отглеждат самите гълъби, ако тя е замърсена от изпражнения или други субекти, заразени със салмонела.
Носителите на салмонела, дори и без да изразяват патологията на тези инфекции, елиминират на етапи салмонели чрез изпражненията, които могат да заразят яйцата на повърхността на черупката, в прехода към клоаката и накрая в гнездото. Възрастни субекти, при които инфекцията не е преминала фатални граници, могат да живеят с тези бактерии, превръщайки се в здрави носители, но те могат да заразят по-слабите субекти и токущо излюпени пиленца, чиято имунна система е почти равна на нула. Женските гълъби, здрави носителки на салмонела, могат да предадат инфекцията директно на ембриона в снесените яйца. В периода на възпроизвеждане, ако гълъба е подложен на стрес или е хранен с погрешна храна, лишена от необходимите макроелементи, витамини и аминокиселини, може да се получи модификация в структурата на секретите, отделяни от каналите на яйчника, което има отрицателен ефект върху черупката, поради недобрата й минерализация. Това може да доведе до лесната пенетрация на бактериите във вътрешността на яйцето. Така заразеното яйце, ако е оплодено, не позволява ембрионалното развитие (ембрионална смърт). В случай, че ембрионът успее да остане жив и да се развие, при излюпването се появява слабо, болно и анемично гълъбче; то няма да иска да се храни и ще умре в рамките на няколко дни.

СИМПТОМИ

При възрастните гълъби не винаги болестта се изразява видимо; това значи, че човек не може да усети наличието на инфекция. Това улеснява заразяването на здравите субекти и на околната среда. Когато болестта стигне до даден етап, при болните гълъби може да се забележи зеленикаво разстройство и липса на апетит. При токущо излюпените и младите птици болестта често е смъртоносна; ако тя (болестта) е продължила няколко дни, това безпощадно ги унищожава.

ПРОФИЛАКТИКА

Средата, в която се съхранява храната, трябва да притежава жизнено важни хигиенни качества, които да не позволяват пораждането на различни видове бактерии, един от които е салмонелата.
Тези мерки не са достатъчни, трябва да се употребяват смесица от семена, ярми, чийто произход дава известни гаранции, от хигиенна гледна точка. Преди да се борави със семената и въобще всичко, с което ще се хранят гълъбите, хубаво е ръцете да се измиват добре. Когато човек влиза вътре в гълъбарника, добре е обувките му да са поръсени с вар или напръскани с кватернарни соли. В клетките (големи и малки) е хубаво гълъбите да не са в пряк контакт с пода, а да ги делят метални или пластмасови решетки. Винаги трябва да се отделят болните гълъби, да се унищожават изпражненията и труповете. Периодично да се дезинфекцират помещенията с кватернарни соли (по-често в случаи на инфекция) и да се варосват стените.

ТЕРАПИЯ

Провеждат се различни експерименти за създаване на ваксини от убити салмонели. Проблемът, обаче, не е много лесно разрешим, понеже, в природата съществуват повече от 1000 вида салмонели и трябва да се задейства една профилактика, насочена към видовете салмонели, съществуващи в развъдника. Въпреки това, там където е извършен този експеримент, ефикасността на програмата е довела до намаляване процентността на инфекциите, произхождащи от различини видове салмонели и да се елиминира един от видовете, намиращи се в развъдниците.
В очакване на "по-добри времена", тази болест се лекува чрез орални химиотерапевтични третирания.
Едно добре балансирано хранене подсилва чревно-бактериалната флора и създава една трудно допускаща патогенни микроорганизми среда. В някои случаи, когато инфекцията е достигнала много висок стадий е необходимо провеждането на удачно лечение. Антибиотици като тетрациклин, неомицин, фуразолидон и фуралтадон, почти винаги успяват да излекуват този вид болест. Препоръчват се химиотерапевтичните продукти за ветеринарна употреба, придържайки се стриктно към инструкциите, написани на опаковката. Като алтернатива могат да се използват и лекарства за човешка употреба, но в дози изчислени (за всеки случай поотделно) и предписани от ветеринар.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook