Каква болест е ТОКСОПЛАЗМОЗАТА по гълъбите?

ПРЕДИСЛОВИЕ

Токсоплазмозата е болест, причинена от протозоя /Toxoplasma/, който представлява паразит в клетките на телата на много бозайници (включително и на човека) и на много птици, както домашни, така и диви.

ПРЕНАСЯНЕ

Този микроорганизъм има свойството да живее еднакво в различни тъкани и в органи. Токсоплазмите, които навлизат в клетката, се удвояват на всеки 24 часа, и за кратко време, в заразената клетка се образуват много паразити. Накрая, клетката така се поврежда, че се разрушава, освобождавайки различните токсоплазми, които заразяват нови клетки. В този случай е лесно да се разбере, как тези протозои много бързо могат да заразят различни органи и това да доведе до сериозни проблеми за здравето на птиците.

НАМЕСАТА НА ИМУННАТА СИСТЕМА

За щастие, при възрастните и неизтощените гълъби, поради действието на имунната система, болестта остава в начален стадий и не придобива опасен характер. В следствие на този феномен, пролиферацията на протозоите се забавя; те придобиват много малки размери, и дори като се удвоят, не са в състояние да се отделят от оригиналния протозой и да станат независими. Остават като затворени в клетката-майка, която се превръща в нещо като циста и ги защитава от атаката на антителата. По този начин те се запазват живи, но в невъзможност да причинят вреди. Оформя се нещо като равновесие, мир между паразит и заразен орган. Но паразитите са вечно нащрек: в случай, че цистата, в която са били затворени се разпадне, те се разпръскват бързо и задействат наново болестта. Тази болест, открита през 1908г., бива изследвана задълбочено около 1970г. В изпражненията на котка са били намерени много издържливи видове на този протозой. Това животно, ако е заразено с тази болест, чрез изпражненията си разпръсква бактериите в средата, в която живее, и те, от своя страна, инфектират чревната система на следващия субект, който ги погълне. Допълнително се е изяснило, че истинските виновници за разпространението на тази болест са мишките - хронични носители на Токсоплазма. Зайците и гьлъбите също са носители.

РИСКЪТ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ

Много са видовете животни, включително човека, които могат да се заразят, както и птиците, и в нашия случай гълъбите. Когато забележим, че вътре в гълъбарника има мишки, около него обикалят котки или прелитат диви гълъби, можем да предположим, че е възможна появата на инфекция от токсоплазма. Но ако видим мишка (дори и малка) да се разхожда в гълъбарника, привлечена от семената и храните на гълъбите, то тогава трябва да сме сигурни, че ще се появи зараза от този паразит. Мишките са 100 % носители на болестта. От друга страна, стъпвайки по терена, където котките, мишките и гълъбите са оставили своите изпражнения и урина, ние без да искаме пренасяме в развъдниците паразита.

СИМПТОМИ

При възрастните гълъби клиничните симптоми на болестта са доста незабележими. При крайно разпространение на инфекцията те (симптомите) са: анорексия, слабеене, бели изпражнения, разтройство, декоординация на движенията. При тежките случаи болестта често е смъртоносна, може да се развие бързо, или да се проточи около една седмица. При болните субекти се забелязва увреждане на централната нервна система, придружено от хепатит и наранявания на чревната система. Един женски гълъб, носител на болестта, без да проявява симптомите, по време на периода на възпроизвеждане може да пренесе на яйцето паразита, който изглежда има "предпочитание" към тъканта на ембриона, която от самото си оформяне е много уязвима. Ембрионът, съответно, или не се развива и умира, или успява да се развие, но се ражда физически увреден, сляп, с деформация на крилата, краката и др.

ПРОФИЛАКТИКА И ТЕРАПИЯ

На този етап не съществува напълно премахваща токсоплазмите профилактика и терапия. Протозоите, освен че са изолирани и защитени от атаката на антителата, изглеждат и незастрашени от терапиите със съществуващите до момента лекарства. Най-добрата профилактика е да се предвиди и елиминира всяка предполагаема зараза. Хигиенните мерки, предложени за други инфекционни заболявания /салмонелоза/ важат и за токсоплазмозата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако сме били прецизни и акуратни в отглеждането на гълъбите, ако сме спазвали една балансирана и здравословна алиментация /хранене/, както и всички санитарни и хигиенни условия в средата, където живеят, и предимно да слагаме под карантина новозакупените субекти, преди да ги съберем с нашите, то няма да имаме никакви проблеми с възпроизвеждането - главна задача на всички нас. Но трябва да бъдем внимателни. Не трябва да подценяваме проблема! Трябва да имаме предвид, че един излекуван от болестта субект, може да остане здрав носител на болестта. Трябва да го държим под око, защото той може да стане "блуждаеща мина" за нашия развъдник.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook