САЛМОНЕЛОЗИ ПРИ ПТИЦИТЕ

Причинители на саломонелозите по птиците са различни серовари на вида Salmonella enterica subsp. enterica. Най-често се доказват S. Enteritidis и S. Typhimurium, и по-рядко други серотипове, проникващи в стадата предимно чрез фуражи, диви птици или гризачи.

Тифусът при възрастните птици и пулорозата при новоизлюпените и подрастващи пилета се причиняват от неподвижните серотипове S. Pullorum и S. Gallinarum.

Много по-рядко се регистрират случаи на заболявания, причинени от серовари на вида Salmonella enterica subsp. arizonae.

Салмонелите са Грам-отрицателни бактерии, необразуващи спори и без капсули. Те са факултативни анаероби, обладаващи активен метаболизъм от ферментативен тип.

Поради устойчивостта им към факторите на околната среда те са широко разпространени в природата.

Клиничната картина се характеризира с признаци на септицемия. Установява се повишена жажда, намален до липсващ апетит, настръхване на перушината, скупчване около топлинните източници. Появява се диария с тебеширенобели (пулороза) или воднисти, жълтозеленикави на цвят изпражнения (салмонелози). Възможни са и нервни признаци като тремор, конвулсии, парези и парализи.

Острото протичане на тифуса се характеризира с цианоза на гребенът и менгушите, диария, намален апетит, силно повишена жажда, настръхване на перата и висок процент летален изход. При подостро или хронично протичане гребенът и менгушите са бледи, а диарията е инцидентна. Формира се дълготрайно салмонелоносителство.

Морфологично салмонелозите се изявяват с типичните признаци на септичните инфекции . При аутопсията се установява увеличаване на черния дроб (при тифуса той придобива бронзово-зеленикав отенък), далака, а също и катрално възпаление в чревния тракт. При носачките тифуса засяга овариалния апарат като засегнатите фоликули са хиперемирани, а често пъти и с данни за атрофия.

Патологоанатомичните изменения при пулорозата и салмонелозата при малките пилета включват увеличен черен дроб, често с дребни некротични огнища, увеличен жлъчен мехур, нерезорбиран жълтъчен мехур, увеличен далак и хиперемирани и едематизирани бъбреци. Наблюдава се катарален ентерит, а в протрахирани случаи и пневмонии.

При по-възрастните птици засегнати от тифус се наблюдава увеличен черен дроб с бронзовозеленикав цвят и сивобелезникави некротични огнища. Такива огнища може да се наблюдават и по сърцето, белия дроб и мускулестия стомах. Далакът е увеличен, а яйчните фоликули са атрофирали, деформирани и осеяни с различни по големина хеморагии.

Лекуването на салмонелозите се основава преди всичко на етиотропното им третиране с различни антимикробни средства, като препоръчително е то да става след изготвяне на антибиограма.

Подходящи са следните препарати:

Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral), Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Нео-оксивет пулвис (Neo-oxyvet powder ), Колистин 1, 2 - мега (Colistin 1, 2 - mega), Оптиприм орална суспензия (Оptiprim – oral suspension), Оксивет - 10% -премикс (Oxyvet - 10% - premix), Нео-оксивет премикс (Neo-oxyvet premix).

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook