АСПЕРГИЛОЗА по гълъбите - унищожителна гъбична инфекция!

Не позволявайте гълъбите ви да станат жертва на тази унищожителна гъбична инфекция – аспергилозата.
Но има една тема, която понякога пренебрегваме и това е качеството на въздуха. Едно от най-трудните (макар и не винаги явно) предизвикателства пред нас е да осигурим безопасна и здравословна дихателна среда за птиците.
Птиците, чиито сложни дихателни системи се нуждаят от свеж, циркулиращ въздух, за да са във върхова форма. Също както хората, и птиците могат да вдишат спори на плесени, онези неприятни малки организми, които растат по различни повърхности. Ние не можем да ги видим и обикновено не усещаме и миризма, но спорите се носят из въздуха и влизат в дробовете ни.
Ако концентрацията на спори е малка и сме здрави, обикновено плесените не притесняват хората, нито животните. Но ако вече сме болни, плесените могат да създадат проблем. Когато се касае за нашите птици, има един вид плесен, който изглежда създава повече проблеми от останалите: aspergillus.
Няколко са видовете плесени от групата aspergillus (най-често Aspergillus fumigatus, Aspergillus niger, Aspergillus terreus и Aspergillus flavus), които се срещат по целия свят и са способни да причинят заболяването аспергилоза.
Аспергилозата може да бъде опустошително за дихателната система заболяване, което засяга трахеята на птицата, носните пътища, алвеолите или и трите наведнъж. Диагностицирането е трудно, а лечението – дори още по-трудно. В напреднал стадий болестта блокира дихателните пътища и се разпространява и към други органи.
Аспергилозата е най-честата гъбична инфекция, която се среща сред птиците в природата. Обаче всяка птица може да развие аспергилоза.

Слабите птици са застрашени
Аспергилозата е инфекциозно заболяване, но не е заразна. Инфекциозна е, тъй като плесенните спори могат да прораснат в живата тъкан на животното. Въпреки това аспергилозата не се счита за заразна, тъй като я прихващаме от околната среда, а не един от друг.
Подобно на всички плесени, видът aspergillus се нуждае от влага, топлина и източник на храна, за да израсте. Разпространява се посредством отделяне във въздуха на спори, микроскопични подобни на семена образувания със здрава обвивка.
Ако не внимаваме, самата среда, в която нашите гълъби живеят, може да се превърне в развъдна почва за aspergillus. Най-честите места, където една птица може да влезе в контакт със спори, включват запрашени пелети и семена; развалена храна като например гниещи плодове и зеленчуци, трева, слама; изпражнения; дънното покритие на гълъбарника, което се овлажнява, като например дървесни стърготини, слама и царевични кочани.
Здравите птици изглежда са в състояние да се противопоставят на спорите без да се разболеят, но една слаба птица е в опасност. Спорите предпочитат да се заселват в животно, което е болно, недохранено и с отслабен имунитет или такова с наранена тъкан. Веднъж попаднала на подходящо място, всяка спора е способна да образува пипаловидни нишки, наречени хифи, които се разпространяват и се хранят от животното-приемник.
Хифите, заедно с белите и други кръвни клетки, отделяни от животното в опита му да се избави от организмите-нашественици, оформя маса, наречено “гранулом”. Колкото по-дълги се разрастват хифите и колкото повече приемният организъм продължава да се съпротивлява, толкова по-голяма става грануломата. В крайна сметка грануломата нараства достатъчно, че да запуши дихателен път, да изпълни въздушна торбичка или дори да навлезе в други органи.

Дали е аспергилоза или нещо друго?
Откриването на аспергилозата, преди да се е превърнала в сериозен проблем, е трудно. Признаците са трудно доловими, най-различни и могат да бъдат симптоми и за други болести. Докато забележите, че има нещо обезпокояващо, птицата ви може да е много болна.
Един от симптомите е загубата на тегло, което може да стане дори ако птицата ви се храни добре. Други признаци: ненормални изпражнения, промяна в гласа, депресия или други промени в поведението, включително затруднено движение. Смята се, че продължителните инфекции с аспергилоза са причина понякога птицата да започне да се линее патологично.
Една заразена птица би могла да възстанови дишането си по-бавно след напрежение или затруднено дишане, отваряйки човката си с протегната шийка или поклащане на опашката. Натрупванията в носовата кухина могат да причинят на ноздрите наранявания, покрити с дебела кора.
Дори опитните ветеринари имат проблеми с диагностицирането на aspergillus. Кръвните тестове могат да предположат наличието на активна гъбична инфекция, а aspergillus да се изолира от течни и тъканни проби. Все пак, aspergillus е толкова разпространена инфекция, че е лесно да се стигне до погрешни диагнози. Много диагнози, за съжаление, биват поставяни след като птицата умре.

Няма моментално лечение
Не съществува моментално действащо лекарство за aspergillosis. Лечението може да отнеме месеци и дори след това възстановяването не е гарантирано.
Ако лезията може да бъде отстранена по хирургичен път, това би било най-добрата първа стъпка, следвана от медикаментозно лечение. Вашият ветеринар вероятно ще избере един от традиционните анти-гъбични медикамента: 5-флуороцитизин (5FC), итраконазол, флуконазол, клотримазол или амфотерицин B. Лечението може да е инжекционно, орално или за максимално проникване в белите дробове, чрез вдишване на пари чрез nebulizer - медицински способ, предоставящ течно лекарство под формата на “мъгла” до дихателните пътища.
За инфекция на носовата кухина, помагат чести анти-гъбични промивки. Една или повече носови промивки на седмица си е истинско предизвикателство.
Ако пораженията са в алвеолите, инфекцията е сериозна. Алвеолите нямат добро кръвоснабдяване, птиците са затруднени да изработят свои собствени клетки за борба с инфекцията, лекарствата трябва да се дават в по-големи дози, което пък може да увреди бъбреците, наред с другите проблеми.
Ако лечението действа, вашата птица трябва да започне да изглежда и да се държи като по-здрава. Патологичното линеене на перата може да спре. Птиците с носова инфекция ще спрат да отделят секрет. Вашият ветеринар ще може да определи кога да спре лечението, чрез кръвни тестове и наблюдение.

Младите птици са особено застрашени
Младите гълъби са изложени на по-голям риск при ред заболявания, включително и при аспергилозата. Това се дължи отчасти на непълно развитите им имунни системи. Например, някои бебета-птици могат да развият аспергилоза преди да се излюпят, ако спорите проникнат в яйцата. Пиленцата могат да се излюпят с напълно развити лезии.
Прибързаното и неподходящо изкуствено хранене също може да предизвика заболяване. Птичетата могат да вдишат храната в алвеолите си. Прекалено горещата храна също може да повреди тъканите и да създаде идеално място за развитие на гъбичките. Така едното пиленце от люпилото може да бъде инфектирано, докато другото да си остане здраво.

Предпазване от аспергилоза
Как дишат птиците?
ЧУДЕЛИ ЛИ СТЕ СЕ НЯКОГА, защо птиците за толкова чувствителни към изпарения? Това е заради начина, по който са устроени да дишат. Една голяма част от телесната кухина на птицата е заета от въздушни торбички. В резултат на това, с всяко вдишване птиците биват изложени на повече замърсители от въздуха, в сравнение с нас.
Белите дробове на птиците имат изходи във всеки край, през които въздухът навлиза във свързаните помежду си въздушни торбички, намиращи се в шията, гръдния кош и коремната кухина. Повечето птици имат четири двойки въздушни торбички, плюс една единична, стават общо 9. Някои от въздушните торбички продължават и в костите.
Птиците се нуждаят от две пълни вдишвания и две пълни издишвания, за да направи въздуха един пълен цикъл през дихателната им система. За сравнение, хората се нуждаят от едно вдишване и едно издишване. (Представете си човешките бели дробове като балони: въздухът навлиза през отвор в единия край, издува дробовете, всички газове биват обменени, след което въздухът излиза обратно през същия отвор, за да бъде издишан).
Независимо от по-сложно устроената си дихателна система, гълъбите дишат по-бързо от нас: един гълъб в състояние на покой се нуждае от 25 до 40 вдишвания в минута, срещу 12 до 16 вдишвания в минута при нас.
Ето защо е толкова важно да осигуряваме на птиците си възможно най-добрия въздух, като вземаме разумни предпазни мерки да избягваме излагането им на изпарения, токсини, парфюми, аерозолни спрейове, застоял въздух, както и на организми, намиращи се в нашия въздух и прах.
Ако сте внимателни, бихте могли да предпазите птиците си от аспергилоза.
Първо, когато купувате птица, купете я от добър гледач и от чист и добре поддържан гълъбарник. Ако си вземате птица, направете й пълен преглед, спазвайте предложените процедури за карантинен период и внимателно наблюдавайте поведението на птицата и всяка дори най-малка промяна в него.
Постарайте се да разберете възможно повече за историята на птицата, включително дали сегашното й поведение не се различава прекалено от обичайното й.
Грижете се за доброто здраве на гълъбите си. Осигурявайте им стимулираща среда, но и давайте 10 – 12 часа време за сън, и намалете стреса до минимум. Уверете се, че получават достатъчно богата храна, особено на витамин А, който предпазва от най-различни дихателни проблеми. С ветеринаря си може да обсъдите цялостния режим на хранене и той да определи, дали да давате други добавки.
Уверете се, че не предоставяте никакви условия за развитие на плесени aspergillus. Избягвайте да използвате царевични кочани, черупки или стърготини за постилане дъното на гълъбарника - те задържат прекалено много влага. Сменяйте постелката дори по-често, ако околната среда е топла или влажна, и не съхранявайте отстранените отпадъци в помещението на гълъбарника.

Избягвайте да вдигате прах, който може да съдържа дразнители, включително спори на гъбички.
Избягвайте вдигането на прах в гълъбарника ви. Прахът може да съдържа спори и е сам по себе си дразнител за дишането. Филтриращото въздуха устройство ХЕПА (високоефективна система за улавяне на частици) ще намали запрашеността. Филтрите ХЕПА са конструирани да улавят и най-малките частици, спори и някои организми, които се носят из въздуха.
Внимавайте каква влажност на въздуха поддържате. Сухият въздух може да бъде безмилостен към дихателната система. Ако имате обратния проблем – влажно приземно помещение или най-общо прекалено висока влажност, която благоприятства развитието на плесен, консултирайте се с ветеринаря си за редуциращо влажността на въздуха средство.
Никога не излагайте птиците си на изпарения. Много дизифектанти и ароматизатори за въздух мога да разболеят или убият птиците. Цигареният дим сам по себе си може да не е фатален, но системното излагане на птицата на дим може да увреди тъканта на дихателните пътища и да увеличи податливостта на инфекции, включително на аспергилоза, затова не пушете в гълъбарникът си.
Бъдете внимателни също с храната. През няколко часа отстранявайте всякакви сурови хранителни продукти – дори още по-начесто, ако живеете на топъл климат. Не оставяйте влажни семена и пелети в гълъбарника.
Убедете се, че всички зърнени смески, които купувате, са сухи и безпрашни.

Някои птици биват пощадени
Аспергилозата не винаги означава смъртна присъда. Понякога интервенцията с медикаменти успява; в редки случаи болестта може да отшуми от само себе си. В редки случаи, малко локализирано огнище на гъбички, бива изолирано от самия организъм и птицата се възстановява.
Две нови противогъбични лекарства – Ламисил и Вориконазол – изглеждат обещаващи в лечението на аспергилоза.
Не е нужно да ставаме параноични на тема аспергилоза. Излагането в някаква степен на въздействието на болестотворни организми е неизбежно. Добрата новина е, че здравите, неизложени на стрес птици, подобно на здравите хора и другите животни, са в състояние да се справят с ниски концентрации на плесенни спори на аспергилоза, без да развият болестта.
И все пак е добре да познавате навиците и поведението на птиците си. Вземете разумни предпазни мерки за поддържане на средата, да е максимално безопасна и чиста.
Ако някой от гълъбите ви има гъбична инфекция, а вие или член на семейството ви сте с отслабена имунна система в резултат на прием на медикаменти (като стероиди), в резултат на заболяване (например на СПИН) или сте под силен стрес, би следвало да обсъдите това както с ветеринаря, така и с вашия лекар. Ако среда за живеене е довела до аспергилоза при гълъбите ви, тази болест може да е заплаха и за вас.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook