Гълъб ми гука в усое

Гълъб ми гука в осое,
невеста пее в градина,
пее невеста и плаче,
и на гълъбче говори:
- Гукай ми, гукай, гълъбе,
и аз съм така гукала,
кога бях млада при майка,
при майка, още при татка.
А сега, сиви гълъбе,
заман е глава пияна
без вино и без ракия -
черно чернило на сърце,
живи железа на ръце.
Гълъб й дума, говори:
- Невесто млада, хубава,
що ти е глава пияна,
що ти е черно на сърце,
що ти й желязо на ръце?
Невеста вели, говори:
- Гълъбе, суро пиленце,
никому не съм казала,
ала на тебе ще кажа.
Що ми е глава пияна
без вино и без ракия -
от моя пусти стопанин;
що ми е черно на сърце -
от моя стара свекърва;
живи железа на ръце -
от мое мъжко детенце.
Гълъб й вели, говори:
- Невесто млада, хубава,
знаеш ли, мари, помниш ли,
кога си лозе режехте,
а в лозе вишна череша,
на нея кацнах и гуках,
пък ти ме зърна, погледна
и ме, невесто, попита:
"Гълъбе, суро пиленце,
като си фъркаш високо
и гледаш широм широко,
видя ли нейде Янкула,
Янкула сина попова,
моята севда голяма?"
Пък аз бях оттам долетял,
дето Янкула ореше
и си волове дереше.
Тогаз за него питаше,
а сега плачеш от него.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook