Изравнени шансове при състезанията с млади гълъби

Всяка година спортният гълъбовъд отново се изправя пред въпроса: "Трябва ли да взема участие тази година с младите си гълъби в състезанията?". Този въпрос не е много лесен, за да се отговори веднага с да или не, защото причините да се вземе участие в състезанията са многостранни.
Много често спортните гълъбовъди не се представят както трябва със старите гълъби в състезанията през годината. Те са озадачени от малкото добри прояви на своите стари гълъби, и затова се надяват в предстоящите състезания с млади гълъби този баланс да се подобри.
Голяма част от селекционерите разглеждат състезанията с млади гълъби, като подготовка към бъдещите задачи. Те участват с младите (в годината на тяхното излюпване) от една страна да ги изучат, от друга да свикнат с кабината за транспорт.
Едни се ограничават с предварителните турове, но по-голямата част участва в общите състезания.
При състезанията с млади гълъби шансовете са изравнени за всички спортни гълъбовъди.
Всеки се бори с непознати в някаква степен млади гълъби, към които не могат да се приложат особени методи за развитието им на бързината при завръщането в гълъбарника.
Също така има и много селекционери, които не държат на състезанията с млади гълъби, намират ги за излишни и не вземат участие в тях. По време на състезанията са изцяло заети със старите гълъби и след сезона мислят за повече спокойствие.
Голяма част от селекционерите не желаят да подлагат младите гълъби на допълнителни натоварвания.
Тялото все още не е достатъчно готово да поеме големите натоварвания без вреди. Младите гълъби се изхабяват многостранно.
Затова тези селекционери са на мнение, че състезанията с млади гълъби не спомагат за тяхното развитие и не вземат участие в тези състезания.
Ако селекционерът все пак реши да пусне младите гълъби на състезание, тогава през юли се започва със съответната подготовка за участие в състезания на младите гълъби.
За участие от средата до края на август могат да вземат участие гълъби от първото и второто люпило, това са гълъби летели повече от 2,5 - 3 месеца.
Важното в случая е възрастта, а не състоянието на маузера (смяната на перата). Защото не всички гълъби сменят перата едновременно.
Като правило преди падането на третото махово перо, не се започва с тренировките.
Тези гълъби вече са преминали, чрез всекидневните си полети една тренировка, и са способни да преодоляват без изтощение големи отсечки.
Който желае да участва в състезания с младите си гълъби, трябва да обособи за тях един отделен участък в гълъбарника. Те не трябва да стоят по възможност заедно със стари гълъби.
Сутрешните и вечерни дълги полети (продължителни) не са само добра тренировка, но и допринасят за детайлното изучаване на околната местност.
Затова първото трениране за полет трябва да е от 20 км, по-близките разстояния гълъбите са преодолели и са се запознали при техните всекидневни системни кръгови патрулни полети.
Постепенно с времето отдалечеността на тренировката става от 30 до 60 км, преди да включим младите гълъби в предварителните състезания.
Хранене и бързо влизане (влитане) в гълъбарника.
Който желае да се представя успешно в състезания, трябва да научи гълъбите си на ред и дневен режим.
След сутрешните и вечерни полети младите гълъби се "викат, мамят" и получават слънчоглед или други семена в малки количества.
Тези гълъби, които първи влезнат в гълъбарника ядат, закъснелите не ядат. Те остават гладни и следващия път съответно по-бързо ще се стремят да влизат в гълъбарника.
Количеството давано семе, трябва така да е пресметнато, че да не води до преяждане, нито пък гълъбите да изпитват остър глад след това.
В денят на тренировката гълъбите получават едно сутрешно оскъдно хранене, така че като се завърнат да чувстват глад и на "мамещото подсвиркване" веднага да реагират, като търсят входа за влизане в гълъбарника.
Само с този метод на хранене младите гълъби се научават по време на тренировките на точност и ред, както и на незабавно влизане в гълъбарника.
Въпросът е не само да имаме бързи гълъби, но и те веднага да влизат в гълъбарника.
Един покривен клечач, който не реагира на маменето на селекционера, учи и другите гълъби на такава лоша привичка и трябва да разделим с него.
Ние вече споменахме, че при младите гълъби съществува равен шанс за успех между отделните селекционери. Като това не се определя от броя на участващите млади гълъби. Дори участника с по-малък брой гълъби е в предимство спрямо този с по-голям брой. Много по-лесна е подготовката на малък брой гълъби. При голям брой участници от един гълъбарник, често се случва, че не можем да хванем навреме влитащите в гълъбарника гълъби, които взаимно си пречат. С по-малък брой гълъби по-лесно се занимаваме и следим по-лесно тяхното здраве.
Който преждевременно е започнал с люпенето на млади гълъби, има вече през август полово зрели гълъби. Тогава е трудно да се задържат гълъбите от чифтосване. Във всеки случай трябва да се предотврати снасянето на яйца и отглеждане на малки.
Чрез оскъдно хранене и наличие на места само за стоене в този участък на гълъбарника можем да възпрепятстваме това.
За да нямаме през август полово зрели гълъби, старите гълъби не трябва да ги чифтосваме преди 20-ти март. С това възпрепятстваме през август да имаме готови за чифтосване млади гълъби и съпътстващите ги с това проблеми, както и да направим по-добра оценка на резултатите от състезанията.
За едни по-късни успехи като стар гълъб, не може да се съди само от резултатите (представянето) на младия гълъб.
Така някои "асови", когато са били млади не са и виждали "кабината" за транспорт при състезанията за млади гълъби (въобще не са участвали в състезания) и въпреки това са се развили, като първокласни състезатели.
При състезанията с млади гълъби, важното е не спечелените призови места, а редовното завръщане на младия гълъб, който не демонстрира и признаци на изтощение (немощ).
С това те показват, че се ориентират добре и че имат съпротивителни сили, за да се развият през следващата година, като добри състезатели при старите гълъби.
Състезанията с млади гълъби, особено с женски, дават справка (оценка) върху това, дали чифтосването при родителите е удачно. След края на състезателният сезон има думата селекционера. Той трябва да оцени резултатите, а от там и косвено родителите (дали са подходяща двойка за мътене на състезатели) и преценка на физическите данни (тяло) на младия гълъб.
Гълъби с груби телесни грешки (строеж на тялото, крила и т.н.), както и такива с лошо протекъл маузер (смяна на перата), не трябва да се държат в гълъбарника.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook