ГЪЛЪБАРСКА ОБИКОЛКА НА БЪЛГАРИЯ – ІІ ЧАСТ

След пътуването до Шумен и срещата с приятелите, там на дневен ред бе следващият етап от пътуването: българското черноморско крайбрежие и Южна България. На закуска бяхме поканени при Назиф Маджар. До красивия и просторен гълъбарник той планира изграждането на ваканционен център с голяма зала, на територията на старо кооперативно земеделско стопанство. Разбира се гълъбарникът вече е построен и е подслонил освен гълъби и свободно разхождащи се пауни, клетки с течаща вода за патиците и оградени площи за фазани. Вътрешният двор е ограден от постройки за птици и животни. На гълъбарника, разположен фронтално, има стенопис с акуратно изобразени всички видове и породи, отглеждани от Маджар: от патици и фазани, изобразен е и един паун с разтворена опашка в средата на картината до селекционираните гълъби: български породи като плевенски и варненски, летачи редом с английски големи гушести, паунови гълъби, ориенталски мевки и други и други...
Основна спирка за деня бе Девня, където наш домакин беше Стоян Михов, един от вицепрезидентите на Съюза на гълъбовъдите в България. Поканени при него бяха изтъкнати селекционери на варненски гълъби. Девня се намира само на 20 км от черноморското пристанище Варна, на пътя от Шумен към Черно море. Михов бе освободил едно помещение в своя гълъбарник за чакащите гълъби, за да не се налага да остават продължително в транспортните клетки. При високата температура това бе само в интерес на животните. Пристигнаха седем селекционери, натоварени с много гълъби, сред които и началникът на полицията в Аксаково и първият председател на специалния клуб. Варненските гълъби очевидно се радват на любовта на гълъбарите от региона. Става дума за един почти късоклюн летач със заоблена гладка глава и изразена стойка на кос. При всички цветове, с изключение на пъстрите, стандартът изисква, перлени очи, обрамчени от широко няколкослойно околоочие. Направиха ми впечатление различията между двата пола от тази порода: гълъбиците с много женствено, изящно, но много съръзмерно откъм пропорции тяло; мъжките гълъби - напротив, истински юнаци - силни, с мощна човка и (особено при по-възрастните) с много широко околоочие. При някои птици видях човки, каквито съм виждал предимно при руските турмански раси. В цветово отношение при варненските гълъби едноцветните варират от бяло през черно до червено и жълто. Интересни бяха известните като "Караалести" животни с меден цвят.
В Девня видях също плевенски гълъби, които произхождат от Северна България и по думите на гълъбарите са една от най-старите породи в страната. Плевенските и варненските гълъби са относително сходни, като най-голяма разлика може да се отбележи, че плевенските са качулати, докато варненските са с гладка глава (един селекционер обаче представи качулата варненска гълъбица). Изглежда понастоящем отношенията между варненските и плевенските селекционери са малко обтегнати, тъй като по Черноморието в един и същ гълъбарник двете породи се отглеждат заедно.
След обилния обяд в късния следобед поехме по маршрута нататък към следващата цел: южната част на страната, където ни очакваха в Ямбол. Ямбол е разположен недалеч от град Сливен и не е чудно, че нашият домакин Стоян Тенев отглежда местната порода, която интересно защо е наречена "калмуци", а не сливенски гълъби. Тенев селекционира и други породи, между другото - немски изложбени гълъби и старохоландски капуцини. Очевидно е обаче, че любовта му са неговите "калмуци". Той отглежда всеки цвят отделно: бели и черни, през черни с бели опашки до черни с бяла яка или комбинация от двете разцветки. За мен бе интересен фактът, че различните цветове имат различно положение на крилата. Птиците с гладки глави обикновено имат спуснати криле, а при мнозинството от качулатите крилата се носят плътно върху опашката. Издължената кръгла глава с широко разположена дълга човка може да бъде гладка или с качулка. И при сливенските е желателна голяма качулка с големи странични розетки. Животните са много темпераментни. "Те са полудиви", коментира един селекционер, който говори малко немски. Храненето беше цяло представление. Храната бе разпръсната по земята и гълъбите прииждаха от всички ъгли на гълъбарниците, за да се нахранят. Гълъбите разтваряха крила на земята и се опитваха да покрият възможно най-голяма площ, за да си осигурят повече фураж. Сцената бе допълнена от грубоватото прилично на ръмжене гукане на мъжките гълъби.
В Ямбол видях също и чирпански летачи. Също като сливенските и те разполагат с особен глас. При чирпанските обаче доминира околовратната окраска. Широка, достигаща до самата качулка, окраската се отличава значително от основното оцветяване. На международни изложби до сега са представяни чирпански гълъби в червено и жълто. Тодор Иванов отглежда породата и в черно и синьо и ми представи като абсолютна рядкост един бледосин гълъб.
Преди отпътуването ни с особено нетърпение очаквах срещата и с една порода: старозагорските летачи с особеното им пъстро оцветяване. В немскоезичната литература тази порода се споменава също с името "Ямалии". На пръв поглед окраската на тези летачи с къса човка и спуснати крила изглежда съвсем случайна и в общи линии това може би наистина е така, но стандартът поставя определени изисквания. От една страна в цветното оперение на главата трябва да има бяло петно, наречено "ача". Освен това цветното оперение на главата, трябва да бъде напръскано с многобройни тесни бяли ивички, което в действителност се постига много рядко. Цветни са също перата на раменете и опашката. Червените и жълти животни имат широка опашка, каквато не може да се види при сините и черни птици. I-образната точка представлява цветно петно на гърдите, наречено "пул". Наличието му се счита за предимство, но липсата му не намалява качествата на животното. От Стара Загора произхожда още една порода, много приличаща на ямалиите, но по-удължена и само с бяло оперение. Това са старозагорските високолетачи.
Предстоеше ни пътуване още по-на юг. Следваща спирка беше Хасково. Съвсем близо до границата с Турция, разположен между Свиленград и Одрин (от турска страна). На входа на града ни посрещна Стефан Димов, който освен с гълъбите си е известен в цялата страна селекционер на овчарски кучета и е президент на техния клуб. Той ни придружи до централната част на града при Георги Ковачев, собственик на специализиран зоомагазин. В долната част на двора му се намират гълъбарниците и съоръженията за отглеждане на канарчета, вълнисти папагалчета и други птици, които могат да се купят в магазина му. Ковачев селекционира хасковски летачи, известни в литературата и като "хасковски карабаши", което е заблуждаващо, тъй като в породата има и птици с цветове различни от черния (на турски “кара”) и не само с черни глави (на турски “баш”). Видях всичките четири допустими пъстри разцветки: черно, червено, жълто и дори синьо. Всеки цвят отделен в различно отделение, като цветовете на помещението дори съответстват на цвета на обитателите му: жълти хранилки и поилки при жълтите, син интериор за сините хасковски и т.н. Хасковските гълъби са средно големи птици с компактна структура, средно дълга човка, сврача стойка и кръгла качулка. В България гълъбите от тази порода се считат за майстори в летенето с дълги и продължителни премятания. За съжаление не бе възможно да видим птиците в полет, но птиците усърдно пляскаха и кръжаха, във волиерите. Ковачев селекционира пъстро оцветени представители на породата, но в стандарта се посочват също и птици в бяло, черно, жълто, червено, синьо и опушено синьо, при които е задължителна широката бяла лента около врата. При пъстрите е желателно възможно най-равномерно оцветяване, при което гълъбите имат определени цветни петна. Към тях спадат между другото главата с нагръдник (без качулката), гърбът и оперението на опашката. Щитът на крилата е най-често пъстър, а три до пет крайни пера на крилата трябва по възможност да бъдат цветни. Освен това внимание се обръща на интензивността на цвета, много тъмно червено с много изчистен цвят на опашката и много лъскави черни животни с открояващо се като контраст бяло. Хасково бе най-южната точка, от която се насочихме в посока София. Спирките ни на следващия ден бяха: сутринта Пловдив, а след обед Равно поле, село, разположено в околностите на София. Там ни очакваха пловдивски, пазарджишки и софийски гълъби.

Томас Хелман
Брой 21 на немското списание "Geflügel-Börse" /"Птича борса"/, 2008г.
Превод: Съюз на гълъбовъдите в България

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook