ГЬЛЪБАРСКА ОБИКОЛКА НА БЪЛГАРИЯ – ІІІ ЧАСТ

Пловдив и Пазарджик са центровете на българското високо кръгово летене. Двата града не са много отдалечени един от друг и в тях се отглеждат няколко породи. Пловдив е родина на пловдивските летачи, а от Пазарджик произхождат една порода преметачн и една порода високолетачи. Пловдивските гълъби са известни в литературата като "български преметачи", а на снимките се показват птици в смесено бяло и черно. Тези птици са по-големи и с по-удължена структура в сравнение с обикновените гълъби, а шията трябва да бъде доста дълга. Профилът на главата най-добре може да се обозначи като удължена дъга без ясно очертано чело. Очите винаги са перлени, оградени от блед двоен кръг. Основни цветове на породата са черен и червен, птици в жълто и други цветове се срещат рядко. При пловдивските гълъби всяка разцветка има свое собствено наименование: едноцветните черни са "арап", белокрайните са "чапари", независимо дали са черни или червени, а тези със сврача окраска са "акмани"". "Акмани" обозначава оцветяването, а не породата, тьй като и при други български породи (софийски дъонек) има такова оцветяване. За разлика от широко разпространеното свраче оцветяване при акманите може да се види бял нагръдник, който е като широка бяла брада, започваща под човката и стигаща до гърдите. В по-голямата си част акманите са с основен черен цвят, но имах щастието в Пловдив да ми бъде представена птица със свраче оцветяване в червено.
Нашият домакин в Пловдив Георги Иванов е запален по високото летене като спорт. Преди той е бил пилот и гълъбарникът му се е намирал на летището. Сегашният му гълъбарник се намира на един парцел в центъра на града, обграден от многоетажни сгради - със сигурност тежки условия за тренировка на гълъби. Въпреки това той успешно упражнява спорта висок продължителен полет със своите пазарджишки високолетачи. Миналата година негова птица е спечелила първо място с 12-часов полет. Това не е малка победа, като се има предвид, че само в Пловдив има около 1000 селекционери на тази порода, а почти същият брой живеят в Пазарджик. Според него броят на животните от тази порода в България възлиза на около 80 000. Вероятно пазарджишките високолетачи са пристигнали в България преди около 100 години от Иран и Ирак. Една разходка по улиците ме убеди, че отглеждането на гълъби в Пловдив не е нищо необичайно. В много дворове, дори на покривните тераси на жилищните блокове можеха да се видят кацалки за гълъбите. При пазарджишките високолетачи естествено на първо място стоят постиженията при полет. Основното оцветяване и окраската са абсолютно маловажни, което прави картинката много пъстра. За гълъби – летачи, тази порода е доста едра и масивна, характерен за полета на тази порода е един вид плавен полет, по време на който гълъбът “виси” във въздуха с разперени крила и разтворена опашка.
Тук в страната и на международната изложба на гълъби в Дахау пазарджишкият преметач, с характерната за него окраска на опашката, е известен под името „пазарджинер". Често тези птици са намирали за кратко фенове в Германия, но без да успеят да се утвърдят. Тази порода, наричана в България също „бенкалия", е бяла в основната си част, но на кръста и оперението на опашката има цветни пера, които селекционерите наричат “бенки”. Окраската се подчертава от специфичното люспесто подреждане на кръста и срещащите се понякога петнисти пера на опашката. И ако до тогава бях виждал само черни животни, за пръв път видях споменатите по-горе червени животни. При тях често се среща цветна брадичка под човката, а структурата на перата им е леко накъдрена при крилата, което може да се разглежда като предимство. Тази структура на оперението на перата ми е позната от сирийските къдрави гушести гълъби, както и от английските птармигани.
По време на цялото пътуване с особено нетърпение очаквах срещата със софийските гълъби, затова се радвах на пристигането ни в Равно поле, където трябваше да видя тази и други породи. Друга порода от София е Софийският дьонек, чието наименование е в известна степен заблуждаващо, тъй като гълъбите от тази порода не са въртящи, както може да се предположи от името, а се селекционират като преметачи. Родствената връзка с пловдивските и пазарджишките високолетачи е очевидна, но за разлика от пловдивските гълъби, софийските дъонеци имат ясно очертано чело с плавно заобляне. Цветовете и окраската са идентични с тези на пловдивските и пазарджишките преметачи.
Тодор Петров и Георги Безов ми представиха многобройните разновидности на софийските гълъби. Породата съществува както със, така и без качулка. Пъстрите черни гълъби трябва винаги да бъдат гладкоглави. И при софийските гълъби има точно определено разпределение на цветните и белите участъци. Различават се “затворени бели нагръдници” от една страна и “отворени бели нагръдници” от друга. Като “затворен бял нагръдник” се обозначават птици с цветни глава, гърди и крила. Цветното оперение на главата включва и вътрешната страна на качулката, а цветната брада трябва да прекъсва отпред бялата лента около врата. Опашката, гърба и раменете остават бели. При “отворения бял нагръдник” напротив крилата са бели, а лентата около врата е непрекъсната. За селекцията на стандартни “софийски шарени” са нужни голям брой различни цветове и нюанси, които варират от бели с бяла опашка до бели животни с тъмни очи. Многобройни са също и названията за отделните цветови разновидности: сиак (бял), каналия (с черен оттенък), гюллия (цветен с бяла розетка) и т.н.
Предпоследния ден от пътуването трябваше да ни отведе почти до гръцката граница, първо в Петрич, а след това в Кюстендил. В Петрич, при Антон и Йордан Стоев още веднъж видях плевенски гълъби, които малко се отличаваха от тези, които бях видял по-рано. Тези представляваха по-стара разновидност на плевенските летачи, имат по-ниско разположена качулка, която е по-прилепнала до главата, тялото е леко издължено, но старите мъжки птици все още се отличават с масивна човка и силно изразено околоочие. При някои животни ми направиха впечатление по-светли точки в пупилата. Когато обърнах внимание на това и изразих предположение, че помътняването на лещата може да сигнализира начало на ослепяване, ми бе казано, че става дума за една особеност на този стар тип плевенски гълъби. Тези така наречени „звезди" в очите не ставали по-големи и се появявали още при младите птици.
Като благоевградски летачи ми бяха представени животни, които без особени проблеми биха могли да минат за пъстри плевенски. Селекционерът Борис Манев от Кюстендил отглежда голям брой птици от тази порода с много добро качество, отнесено към мащаба на плевенските гълъби. Окраската на благоевградските гълъби е подобна на померанската гъска, т.е. има точното очертаване на сърцевидно ограничение на крилата и оцветяването на опашното оперение не се спазват стриктно. Окраската на главата може да стигне до бузките, каквото се изисква от старохоландските гълъби със свраче оцветяване. Наименованието благоевградски шарени само по себе си показва какво е оцветяването на перата. Борис Манев е собственик на ресторант в Кюстендил и докато се хранехме в него, домакинът изчезна за известно време. Време за хранене на птиците в гълъбарника.
Едноседмичното ми пътуване в България премина като миг. Пътуване изпълнено с много впечатления и познанства, преодолели езиковата бариера. Остава да се надяваме, че с влизането на България в ЕЕ - Европейския съюз на гълъбовъдите през май тази година, българските породи ще се радват на по-голямо внимание. Едно обаче е сигурно: за един истински селекционер на гълъби България е интересна дестинация.

Томас Хелман
Брой 22 на немското списание "Geflügel-Börse" /"Птича борса"/, 2008г.
Превод: Съюз на гълъбовъдите в България

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook