АНГЛИЙСКИТЕ МАЛКИ ГУШЕСТИ - ПОД ЛУПА

При основаването на Клуба на селекционерите на Английските големи и малки гушести гълъби през 1912 година, стандарта за тези две породи вече съществува. Той е създаден по английско мнение и от тогава става задължителен при оценяването на нашите изложби.
Днес, след толкова много години, той все още е от значение. Стандарта винаги поставя максимални изисквания и образецът е целта, към която се стремят селекционерите. Тези максимални изисквания на стандарта правят невъзможно получаването на една след друга, на така наречените птици - модели. Винаги само единици достигат това високо качество и поради това те винаги ще имат много висока стойност.
Можем да установим, че и в други области от нашия живот на установени стандартни норми се дават различни "тълкувания". Като приложим това в нашия случай стигаме до извода, че е възможно лични мнения да доведат до подценяването или надценяването на някои изисквания на стандарта. Това пък може да доведе до селекционирането на определена линия, която после при оценяването ясно се откроява.
Много породи имат определени качества, които са основни за специфичната им външност и е съвсем естествено при оценяването да бъдат изискване № 1. Например, пауновият гълъб трябва да има добре оформена като ветрило опашка, а качулатите гълъби необходимата и изисквана от стандарта за породата качулка. При други породи най-важна е формата на главата. Така можем да продължим реда от примери.
Гушестите гълъби трябва да имат като основен белег добре надута гуша. Паунов гълъб без опашка – ветрило, не е паунов гълъб, гушест гълъб без надута гуша не е гушест гълъб.
Но нито една порода не се характеризира само от един главен белег, а от много допълващи се качества, които в синхрон дават желаната хармонична форма. Ето защо при оценяването, трябва да се изходи само от това, да се намери най-същественото в общото, където се изявява върховото животно.
Докато големият гушест се е появил на нашите изложби още през 70-те години на миналия век, то малкият, който е създаден значително по-късно се появява едва в началото на века. Тогавашните птици са значително отдалечени от сегашните ни представи за стандартни, и дума не може да става за сравнение със сегашните.
Силно тяло, къса предна част и твърде ниска фигура са доста разпространени грешки. По това време англичаните са значително пред нас.
Чрез посещения в Англия и особено чрез “Кристал Палас Шоу” в Лондон, някои селекционери се запалват да внасят хубави английски птици, което значително подобрява селекцията при нас.
Значението, което се отдава на добре надутата гуша по стандарт се подчертава от това, че малката гуша се счита за груба грешка. Поради това птици с малка гуша не могат да достигнат оценка "много добър".
Тъй като надуването на гушата е свойство преди всичко на мъжкия, което с течение на времето е селекционирано и у женския гълъб, идеално надуващи се женски гълъби са особено ценни за селекцията. Поради това птиците с високи оценки имат винаги безупречна гуша. По такъв начин се прави добра услуга и на селекцията, защото кой селекционер би се стремил към усъвършенстване на гушата, ако за малка гуша могат да се дадат най- високи оценки?
Стремежът дребният английски гушест да се селекционира елегантен и нежен в тяло, висок и тесен, се увенча с истински успех едва в началото на 60-те години. Това беше в резултат на внесени птици от Англия и Холандия, където особено в Холандия се селекционираше висока и тясна стойка, като на останалите белези на породата се отдаваше малко внимание. В Холандия по това време на гушата не се обръщаше почти никакво внимание и се опитваха от необходимостта да направят добродетел, като обясняваха, че гушата трябва само да е загатната, или да има само "пълна гуша". За съжаление заедно със значителните предимства, които донесоха тези кръстоски при нашите птици дойде и грешката, че от тук нататък тази допълнителна селекция по отношение на гушата не беше достатъчна. Тъй като тези нови по-нежни, високи и тясно сложени животни доведоха до нов тип дребни гушести, който превъзхождаше досегашните по фигура и стойка, тези птици бързо станаха върхови и бяха премирани. И при нас имаше склонност да не се обръща необходимото внимание на гушата, както в Холандия преди това. Възражението не е далеч, въпреки че при такива подобрения би трябвало да се примирим с един недостатък. Това е явно, но не е достатъчно все пак за присъждането на високи оценки.
Между впрочем, на някои селекционери се удаде при отделни птици, така да получат при тези нежни животни необходимата гуша /бих казал на модерната линия/, че през последните години единици от тези елегантни джуджета с фино надути гуши бяха възхитителни.
Тук трябва да кажем, че за да имаме днес това качество, трябва да благодарим на селекционерите, които се занимаваха с кръстоските.
Така се стигна до факта, че днес имаме две насоки на селекцията - старата и новата - модерната. Птиците от новата линия превъзхождат тези от старата и на последните ще им е все по-трудно в бъдеще да се нареждат на челните места.
Не представлява интерес да се говори за големината на дребния гушест. В немския стандарт се казва дословно: “описанието на образеца за големият гушест важи и за английският малък гушест, но с тази забележка, че дребният има значително по-малка дължина на тялото и краката - 2/3 от тези на големият гушест”. Но колко е голям едрият гушест? В стандарта няма конкретни данни. Превишаване големината на едрият гушест няма, но къде е долната граница? Това е интересно, защото 2/3 от тази големина е мярката за дребният гушест. По този въпрос селекционерите на двете породи винаги са били склонни да си прехвърлят топката. Селекционерите на дребните казваха, че едрите са твърде малки, а селекционерите на едрите, че джуджетата стават твърде големи. В описанието на образеца от 1959г., като най-голяма дължина на дребния се посочва 35см. Това е респектираща дължина, която не може да бъде достигната от никое джудже. Тука има няколко фактора, които правят животното голямо в нашите очи: силно тяло, широки крила и широк гръб. Една птица със същата големина, но с по-елегантна фигура, тясна стойка, фина гуша, с една дума елегантно, на всяка цена би ни направило впечатление.
Селекционерите трябва да се пазят от това да селекционират джуджето все по-малко и по-малко. Границата на най-малките размери е премината винаги когато по фигура джуджето не показва съвършените белези на породата посочени в стандарта. С една дума - колкото е възможно по-дребни, но само колкото е възможно.
Важно изискване на стандарта е положението на краката. На това сме посветили повече редове. Стойката трябва да бъде висока и тясна, вътрешните пръсти на краката трябва почти да се допират. На практика се срещат стойки, които можем да окачествим като високи и тесни, но въпреки това да се отклоняват от горното изискване. Наред с твърде широката стойка на краката, тук се касае за твърде тесни, разкрачени и приклекнали стойки. Стремежът да се селекционират все по-високи и с по-прибрани крака птици доведе и до такива, които излязоха извън целта, и за да могат да се задържат прави се разкрачват широко. И когато пък след това клекнат на пети изглеждат още по-зле. Такива животни вече не са в състояние да бягат безпрепятствено. Тук се касае за несполучлива селекция на прекалено тесните стойки. Такива птици не се изнасят на изложби. Преди в Англия, при оценяването на големите гушести се правел тест по бягане, и само върховите птици, които можели да издържат и това изпитание бивали отличавани.
Остават още няколко качества, които завършват общият вид на първокласния дребен гушест. На цвета на очите трябва все пак да се обърне необходимото внимание, въпреки че на изложбите от миналия сезон имаше малко животни с грешки в очите.
При цветните с окраска "полумесец" са желателни наситените цветове, но точната рисунка не е толкова важна. Полумесеца и розата на крилата винаги ще варират, тъй като те не могат да се унаследяват константно.
Елегантният завършек отдолу дава оперението на краката и пръстите. Оскъдното оперение при което отдолу прозира червена кожа нарушава общият вид и е грешка. Грешка е също така и силното и грубо оперение, което прави дребният гушест груб и му отнема елегантността.
Няколко думи и за оценяването. Вследствие на своята популярност повече от 700 дребни гушести на специалните изложби не са рядкост. Малко са породите, които могат да се похвалят с такова нещо. Тези цифри изискват при оценяването да се спазва една единна линия, която да отделя "сламата от житото". Целенасочена селекция и единен критерий за оценяване са предпоставки за по-нататъшното развитие на породата, която с "модерната" линия на селекция вече пое пътя на големите успехи.

Статия на X.Тилен от немското списание "Гефлюгел-Бьорсе" (”Птича борса”).

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook