ОЦЕНЯВАНЕ НА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИ АНГЛИЙСКИ ГУШЕСТИ

Често от гълъбовъди се изказват мнения, че на някои изложби, преди всичко не клубни, оценяването на английските гушести се извършва неправилно. Това ме накара да напиша следващите изисквания за оценяване, със съгласието на клубовете, придържайки се към стандарта (ААВ) и отчитайки състоянието на селекцията. Настоящите бележки, трябва да послужат за уеднаквяване на критериите за оценка. Селекционерът ще има възможност преди изложбения сезон правилно да подбере птиците, с които ще се представя.
При оценяването качествата на английските гушести, при всички случаи трябва да се спазва последователността, която е посочена в стандарта:
1. Общо впечатление - големина, стойка и поведение.
2. Гуша.
3. Оперение на краката
4. Цвят и окраска.
5. Цвят на очите.
За оценяване на фигурата, като стройно тяло се вземат под внимание следните елементи:
- дълга, тясна, видима талия;
- тесни, здраво затворени и прибрани крила;
- тесен гръб, между раменете на който крилата образуват лека вдлъбнатина;
- здравина на перата (която се влияе от здравето и храненето);
- трябва да се имат впредвид и елегантността, височината на краката и начина на ходене.
Когато е надута гушата, която е дала името на породата "гушести", тя трябва да бъде кръгла в горната си част, да се стеснява към гърдите и добре да се отделя от тях. За да се образува хубава, обла гуша, е необходима дълга шия.
В последните години бяха постигнати много добри резултати по отношение заоблеността и отделянето на гушата. Въпреки това, особено при големите гушести, има широка база за подобряване извивката на врата. При оценяването, трябва да се обърне внимание на това, но отсъствието на такава извивка все още не трябва да се наказва. Също и отделянето на гушата от гърдите не е съвършено при всички птици, но и тук се препоръчва снизхождение.
Най-големи изисквания трябва да се предявяват към положението на краката, височината, събраността и елегантността им. Възможно най-елегантните (елипсовидни) крака образуват лека извивка напред, но без натиск на бедрото. Към тялото са прибрани и плавно преминават към стъпалната става. Петите са разположени назад и леко навътре. Гънката на петата е леко извита навътре. Разстоянието от петата до стъпалото е възможно най-голямо. Птици, при които това разстояние е малко, което е свързано със слаби стави на петите, често вървят като на кокили. Такива птици, както и гълъби със силно подклекнали крака, не се разрешава да се излагат. Гълъбите с подклекнали крака винаги заемат водоравно положение.
Погледнати отпред, краката са разположени толкова близо в основата си, че перата им се докосват. Леко насочените навътре стави на петите оптически образуват лек "X". Големите "X" трябва да се наказват. Също така не са разрешени извитите навън стави на петите. При изправено положение вътрешните пръсти почти да се докосват.
Въпреки всички усилия по отношение близкото разположение и височината на краката, трябва да се избягва престараване, тъй като "англичанина" трябва да може и да бяга (в буквалния смисъл на думата), а при птици с твърде близко разположени крака - това е съмнително. Освен това близкото разположение на краката горе, води до голямо раздалечаване в долната им част, птиците не намират опора и стоят разкрачени. При добро разположение на краката, разстоянието се определя на 2/3 отпред и 1/3 отзад, като се има предвид, че гълъбите са склонни към по-широко разположение на краката. Късите, дебели и кръгли крака са от състоянието на селекцията в миналото.
Големият гушест трябва да бъде висок, т.е. тялото му трябва да има необходимата дължина и височина. При по-дребните птици тънкостите на породата се постигат по-лесно.
Малкият гушест напротив, трябва да бъде изключително нежен и с фини крайници. Той трябва да има височина по-малка от 2/3 от тази на големия гушест. При малките с по-голям ръст по-лесно се постига по-голяма гуша, но това води пък до по-широк гръб, по-широка талия и по-широки крила.
Поради това при английските гушести, за постигане на върхови оценки, решаващо значение има съчетаването на всички части на тялото при съответна височина и стройна, елегантна фигура. Птици с по-къса и дебела талия, с широк изпъкнал гръб и широки отпуснати крила не водят до добри постижения.
Ако фигурата и положението на краката, които са определящите белези на английският гушест, са от висока класа, то към белезите, които не са от такова определящо значение може да се подходи с по-голямо великодушие. И обратното. Например: съвършени второстепенни белези, включително - правилна розетка на крилата, сърцевидна окраска, но с неправилни размери и форма на гушата, тялото и краката. Това не е английски гушест. Това не трябва да се възприема като особена привилегия, а само като подчертаване характерните особености на типа.
Положението е идеално, когато от окото до върха на средния пръст може да се прекара мислено отвесна линия. При птици, които в спокойно положение имат малко извита задна част или стоят малко водоравно в клетката, първо трябва да се направи опит със съдийската пръчица да се натисне опашката надолу. Ако това не помогне, трябва да се накара птицата да се движи в клетката, като при това й се говори. По този начин се избягват грешки при оценяването, тъй като точно тези птици човек не може да познае после през дните за посещение. Ако и това не помогне, трябва да се прецени дали това е дефект или нежелание на птицата. Същевременно при движението в клетката може да се потвърди или отхвърли съмнението за неправилното положение на краката в спокойно състояние.
Оперението на краката е всъщност украшение на английските гушести, но изискванията за висок критерий са вече изпълнени, ако извивката на тарелката е затворена и пръстите са покрити с перца (вътрешните поне с по 3 перца). Не трябва да се оглежда поотделно всяко перце от тарелката или да ни смущава неравномерното й затваряне.
По отношение на цветовете трябва да се отбележи, че в общи линии при белите, бледосините, бледожълтите и бледочервените проблеми няма. Докато при черните, жълтите и червените съществува проблемът с интензивността на цветовете. Но през последните години беше постигнат голям напредък - почти 80% от излаганите птици имат лаково-черен цвят.
Окраската - сърцето и розетката на крилата, наистина правят красотата на английските гушести съвършена. Но при тях не може да се прави такава точна селекция, както се рисува по картините. Поради това неправилното сърце или роза на крилата, трябва да се толерират при даване на максимална оценка. Красотата наистина идва отвътре, но защо да не й помогнем и отвън? Т.е. поправяне на грешната окраска е разрешено и при английските гушести, стига да не се появят оголени места.
По отношение цвета на очите, стандартът за нашата порода наскоро беше променен - при очи с лек примес на друг цвят, вече не се разрешава оценка "много добър", а очи на които повече от 1/3 е оцветена в цвят, различен от изискванията за цвят на ириса, водят до изключване от състезанието.
При нашата порода е много важно добре да се познават типичните за английските гушести пропорции на тялото и при това сигурно да се преценяват на око. Това може да се удаде само на онзи селекционер, който интензивно се занимава с теория и практика. При това не може да се избягва диалог с единомишленици, тъй като без връзка с други селекционери, напредък почти е невъзможен.
ЧОВЕК ВИЖДА САМО ТОВА, КОЕТО ЗНАЕ, т. е. откриване на разликите е възможно само чрез сравнение!
С ОПИТ В СЕЛЕКЦИЯТА ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ СДОБИЕ САМО В ОБЩЕСТВОТО!
Интересуващите се и нуждаещите се от съвет могат да се обърнат към "Клуба на селекционерите в Германия на големи и малки английски гушести основан през 1912г.", тъй като би било приятно да поздравим в нашите редици нови Селекционери на тази красива и много опитомена порода.

Статия от немското списание "Гефлюгел-Бьорсе" (”Птича борса”).

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook