ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА АНГЛИЙСКИЯ ГОЛЯМ ГУШЕСТ

В момента в гълъбарските среди са известни около тридесет породи гушести гълъби, между които английският голям гушест заема безспорно челното място. Нещо повече, преобладаващата част от гълъбовъдите го считат за претендент № 1 за титлата "КРАЛ НА ГЪЛЪБИТЕ". Като такъв са се стремили да го моделират англичаните преди над повече от 300 години, когато е създадена породата. Само още две породи могат да му оспорват това първенство: американският КИНГ и АНГЛИЙСКИЯТ КАРИЕР.
В специализираната литература пише, че гълъбът е създаден в Англия, чрез целенасочено кръстосване на Старохоландски гушест гълъб, който съществува и се отглежда в много страни и днес, и стари породи испански и френски Багдети с дълги крака, носещи наименованията "Рунтс" и "Хорсеман". Особено обичана и развъждана е породата в Шотландия, където е направено много за нейното усъвършенстване.
За голямо съжаление днес тази порода, като че ли в своята родина не се отглежда или се отглежда ограничено, тъй като на нито една изложба на Европейския клуб не са показвани птици на английски селекционери. Най-много селекционери с най-качествени птици днес има в Германия, Австрия, Швейцария, Хърватска, Дания и Холандия.
Още от самото създаване и до днес, основите изисквания към породата в общи линии се запазват, като прогресът особено в последните 30-40 години е впечатляващ. Има добре запазени фотографии на шампионите от изложбите в Лондон, на т.нар. “Кристал Палас Шоу” от 1906г., от 1912г., от 1928г. и по-късно, от които може да се направи заключение, че тези птици в никакъв случай не са лоши, но и дума не може да става за сравнение със сегашните върхови и дори средни екземпляри.
Според специалистите в началото на века, което е валидно и сега, петте основни изисквания към породата са:
- дължина на тялото и талията;
- фигура;
- елегантност на фигурата;
- дължина на краката;
- положение на крилата.
Тези основни изисквания в никакъв случай не изчерпват всичко. Гълъбът трябва да бъде достатъчно изправен, да има много добре надута гуша, която да бъде не по-малка от 1/4 от тялото му.
Краката трябва да са много високи, леко подгънати (това позволява на гълъба да върви без странично колебание и при много тесни, прибрани крака), с петите леко обърнати навътре, долу толкова близко, че вътрешните пръсти почти да се допират. Най-трудно се получават идеални крака.
Целите крака са обрасли с мека и къса перушина добре покриваща ги и то така, че отпред и от страни да не се вижда гола кожа. Пръстите са обрасли с перушина дълга 3 до 5 см оформена като тарелка. Дължината на краката спрямо дължината на тялото мерена от върха на човката до края на опашката трябва да е в съотношение 2 : 5. Размерът, който стандарта изисква за дължината на гълъба е 46 - 49 см, и се отнася за този от върха на клюна до края на средния пръст.
Опашката трябва да е тясна, с широки прави пера и толкова къса, че да не опира в пода, когато гълъбът застане в стойка. При изключителни екземпляри има и такива с не дотам къси опашки, но понеже краката са извънредно високи тези опашки никога не стигат до земята.
Крилата се носят над опашката, плътно прилепнали до тялото, с допрени краища, но никога да не се кръстосват. На гърба крилата са леко повдигнати така, че се образува лека вдлъбнатина. Изгърбените птици са много грозни и се наказват при оценката.
За да бъде един английски гушест наистина елегантен, то трябва всичко от главата до върха на пръстите му да се слива в една меко преливаща се от гушата към талията и корема и по-долу към бедрата линия. Погледнат в профил, гълъбът трябва да образува три много елегантни дъги – на гушата, на талията и на бедрата. Тук да споменем, че и френският гушест има тези три дъги, но те преминават една в друга много рязко, почти грубо, и точно това се търси при селекционирането му, особено силно изпъкналите бедра, което при английския е много груба грешка, и се наказва при оценяването му.
Изключително големи са изискванията към най-важния атрибут на гълъба - гушата. Тя трябва да бъде достатъчно голяма, кръгла като топка, а не като гайда или като круша, да бъде добре подрязана отдолу към талията, леко да се забелязва и отзад на врата на гълъба, и така да подпира човката му, че долната челюст почти да не се вижда.
Всички други качества не могат да компенсират липсата на идеална гуша, и понеже гушата се предава на поколението преди всичко от женските птици, то тези женски които имат идеални гуши са особено ценни за селекцията. На международните изложби едно от правилата е при равен брой точки, шампион да бъде този, чиито женски са по-добри.

Статия от немското списание "Гефлюгел-Бьорсе" /”Птича борса”/.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook