ОЦВЕТЯВАНЕ НА ПЕРАТА ПРИ ГУШЕСТИТЕ ГЪЛЪБИ, ВАЛИДНО И ЗА АНГЛИЙСКИЯ ГУШЕСТ

Гушестите гълъби се отглеждат във всички основни цветове, като много от тях имат специфична окраска. С най-богата и разнообразна окраска е Бърненския гушест, който се отглежда в 32 комбинации. Най-леко се селекционират по цвят и окраска белите. Не случайно при някои породи, белите гушести са с най-добре изразени елементи по стандарта. По-трудно става, когато се отглеждат в определен цвят и окраска, а още по-трудно, когато с определения цвят, трябва да се постигне и определен цвят на клюна, на очите и опашката. Тези изисквания вече са от върховете за съвременното гълъбовъдство.
Към едноцветните гълъби спадат: червените, черните, сините, жълтите, бледо-червените, бледо-жълтите, бледо-сивите, а в последните години и сиви с люспеста шаранова окраска (т.нар. “ковани”). Надмощието на белия цвят се компенсира, чрез кръстосването на бели гушести с едноцветни червени, жълти и сини.
При повечето гушести гълъби цвета и окраската се нареждат на второ място по важност, като повече се набляга на фигурата. Само когато две спорещи за шампионска титла птици са абсолютно равни в основните елементи се прибягва до решение след оглеждане елементите на рисунката.
Един първокласен гушест гълъб обаче, наред с идеалната си фигура трябва да има и правилно оцветяване на перата. Леко отклонение специално в окраската при английския гушест, не трябва да се приема трагично. Това се отнася главно до големината и формата на полумесеца и броя и разположението на белите перца т.нар. "роза" на крилата.
Трябва да се подчертае, че опашката на черните и сини гълъби е цветна, докато при червените, жълтите и бледите се изисква тя да е бяла.
Черните и сини гълъби се отглеждат предимно с чист, хубав цвят и правилна окраска, докато тези в червен цвят много рядко показват наситено червено. На последните няколко изложби на Европейския клуб, обаче повечето елитни птици в червено бяха със задоволително интензивен, и с лъскавина цвят, и с чисто бели клюнове. В момента конкуренцията при червените е жестока и това неминуемо ще доведе до още по-сериозно подобрение на тези птици.
Преди около век, гълъбовъд на гушести на име Прюц, е обяснил защо опашката на червените и жълти гълъби, трябва да бъде задължително бяла. Ето и неговите аргументи: "Известно е, че при едноцветните червени и жълти гълъби опашката и крилата проявяват склонност да избледняват, да посивяват. Колкото основният цвят е по-слабо интензивен, толкова това явление е по-силно изразено. От това можем да направим извода, че при червените и жълтите се появява сивеещата опашка. Това се наблюдава при всички гушести гълъби и най-вече при английските - броят на гълъбите със синкави опашки е преобладаващ. И тъй като става ясно, че червените и жълти гълъби не могат да имат преобладаващо чист интензивен цвят па опашката си, че е невъзможно получаването на добре оцветена опашка, възниква догмата за бялата опашка."
Роберт Фултън (Англия) прави следното изявление: "Ако се разгледа въпроса от реалната му страна, то една добре оцветена опашка при червените и жълтите гълъби би могла да бъде само бялата".
Роберт Фултън е един от най-големите познавачи на английския гушест гълъб, който е написал много за тази порода. Неговият баща също е отглеждал английски гушести, от където той е наследил обичта си към тази порода. Той пише още: "Този гълъб беше първият, който истински ми хареса и към когото запазих любовта си завинаги".
Още няколко интересни мисли на Фултън. Той дели отгледвачите на гълъби на два вида: такива, които с много труд и постоянство, знание и търпение достигат до желаните резултати, и други които са готови с цената на много пари да закупят елитни гълъби. Той не крие, че повече цени първите, тъй като те са истинските селекционери, които в крайна сметка виждат и се радват на плодовете на своя труд.
Тук да споменем и за любовта на Чарлз Дарвин към английските гушести. Той е отглеждал тази порода и то с много добри резултати. Написал е и няколко книги за гушестите гълъби. Дарвин е отдавал изключително голямо внимание на големината и формата на гушата. Нека да цитираме големия учен, какво мисли той за гълъбарството: "Малко хора ще повярват какви природни дарби и колко много години практика са необходими, за да стане човек специалист, познавач на гълъбите!".
Относно големината на английските гушести, която днес всички автори посочват, както вече споменахме: 46 – 49 см, ще цитираме един познавач на породата “Булт”, който още през 1858г. казва, че "Стандартната дължина на тялото на английските гушести е 18 инча (1 инч = 2,54 см) или около 46 см. (да припомним - мерено от върха на клюна до върха на средния пръст на краката. Съществуват гълъби с размери на тялото 19 – 20 и дори 22 инча, това е съответно 48 - 50 и 56 см. Дължината на краката - 7 и дори 7,5 инча, това са 17 - 18 см. Както виждате още тогава английският гушест е бил достатъчно едър. Сега разбира се има екземпляри с още по-внушителни размери.
Не може да не отделим време за малко генетика по отношение унаследяване цвета на гълъбите и в частност на английския гушест.
Известно е, доказано е, и трябва всеки селекционер да знае основното правило при гълъбите, че мъжкият гълъб определя цвета, а женският гълъб определя фигурата на потомството. Разбира се има отклонения, но те са незначителни.
Ето как генетиците обясняват унаследяването на цветовете при английският гушест.
Мъжката полова клетка има два полови хромозома, докато в женската има само един. Това се отнася не само за гълъбите, а и за всички птици. Всяка семенна клетка на мъжкият гълъб има по един полов хромозом. В яйчения зародиш на гълъбицата понякога има по един полов хромозом, а понякога няма такъв. Семенните полови клетки на мъжкият гълъб съдържат по един полов хромозом винаги. Така че, когато един от половите хромозоми на мъжкаря се свърже с половия хромозом на женската се получава оплодено яйце с два полови хромозома. От това яйце може да се получи само мъжко гълъбче, тъй като само мъжките клетки имат два полови хромозома. Ако една семенна клетка на мъжкаря се съедини с една яйцеклетка на женската без полов хромозом ще се получи яйце, което има само един полов хромозом, този от мъжкаря. От това яйце може да се излюпи само женски гълъб.
Всичко това е от голямо значение за отгледвачите гълъбовъди, и трябва да се знае не само защото по този начин се определя пола на потомството, а също така и защото тези специфични особености оказват влияние и върху унаследяването на цвета. Ако ние знаем, че половите хромозоми са свързани и с факторите определящи цветовете, отношението и връзката между цветовете ще ни бъде ясна.
Мъжка клетка = 2 полови хромозома = 2 цвята, женска клетка = 1 полов хромозом = 1 цвят. Като знаем това, бихме могли при повърхностно отношение към тези въпроси да приемем, че при предаване на цвета на поколението мъжкият е с по-голямо участие от женската. В действителност това не е точно така. За цвета на дъщерята определящ е цвета на бащата, докато синовете могат да се влияят както от бащата, така също и от майката.
Цветовете червено и жълто са най-подходящи за обяснение на унаследяването. Да разгледаме предаването на цветовете от родителите на децата. Бащата при всеки плод може да отделя по два полови хромозома и оттам свързаните с хромозомите фактори за цвета. Майката със своя един хромозом може да предаде само на едно от младите пилета своя цвят. Това обяснява всичко. Онова малко, което получава два хромозома, т. е. две оцветявания, е винаги мъжко (то получава един цветен хромозом от бащата и единствения цветен хромозом от майката), а другото малко, за което остава само един хромозом (този от бащата), е винаги женско.
Да видим сега как малкото с двата хромозома, т.е. мъжкото, облича двете си дрехи.
Понятието ДОМИНАНТ се надяваме, че Ви е добре известно. Под това понятие се разбира, че от всички качества на един гълъб има едно, което преобладава над останалите, доминира над тях и се налага. Другите качества се изтикват на заден план и казваме, че те са рецисивни, отстъпващи. Така например, при един чифт гълъби доминиращо може да бъде само едно качество, независимо от кого идва - от мъжкия или от женската. Рецисивното, отстъпващо качество винаги остава на заден план, но винаги е присъстващо, носи се от поколението и при определени обстоятелства в някое от следващите поколения може да стане доминиращо.
Нека да се върнем пак към цветните дрехи на гушестия гълъб. Да приемем, че малкото е получило от баща си червена, а от майка си жълта дреха. От горното изложение знаем, че то е мъжко (получило е един цветен хромозом от бащата и един цветен хромозом от майката, а щом има два хромозома, значи е мъжко). Червената дреха от баща си носи отгоре, тъй като червеният цвят доминира над жълтия. При червения и жълтия става въпрос за един и същ цвят, тъй като жълтият е разреден червен. И така гълъбчето е червено и мъжко. Гълъбчето от другото яйце има само една дреха, тази от бащата (майката има само един цветен хромозом и той отиде в първото яйце, а за второто остана само вторият хромозом от бащата). Следователно гълъбчето ще бъде женско и в червен цвят. Това генетическо правило в миналото не са знаели и най-добрите и опитни селекционери. Те са стигали до някакви заключения след дълги години търпеливи опити.
При червените и жълти птици цвета на новоизлюпените гълъбчета може да се познае още в първия ден след излюпването им. Жълтото гълъбче е голо, докато червеното е с много гъст мъх по тялото си, и с червен пръстен на върха на човката си.
Комбинацията между червени и жълти английски гушести е подходяща за получаването на добри птици и от двата цвята. Някои гьлъбовъди предпочитат в тази комбинация винаги мъжкият гълъб да бъде в жълт цвят. Други са категорични, че ако мъжкият гълъб е в блед, ненаситен цвят, а женската е в независимо какъв (интензивен или рецисивен), то малките от такава двойка никога не могат да приемат двата цвята на родителите си, а само единият, и много пилета са с лош цвят или такива с тъмно оцветен клюн.
За гълъбите в черно и синьо има само едно правило - чистокръвен черен с чистокръвен черен, и чистокръвен син с чистокръвен син. Останалото е губене на време.
Бледо-червеният цвят се комбинира със синия, като трябва да се знае, че доминиращ е бледо-червеният.
При невъзможност за подобрение на черния цвят с чистокръвен черен, може да се опита с чисто бели птици. Това важи и за всички породи гълъби, тъй като правилото "черното може да се подобри само с бяло" е известно на всички опитни селекционери. И въпреки това за предпочитане е чистокръвен черен.

Из немското списание "Гефлюгел-Бьорсе".

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook