ОТГЛЕЖДАНЕ НА АНГЛИЙСКИЯ ГУШЕСТ ГЪЛЪБ

Някои породи гълъби, при които отклонението от дивия гълъб е най- голямо вследствие дългата и целенасочена в определена посока селекция, изискват по-различни условия за отглеждане. Това се дължи на генетичните и екстериорни особености на породите. Едни гълъби са с много къси човки, други са с много дълги крака, трети имат такова оперение, че оплождането и отглеждането на малките е невъзможно. Това с особена сила се отнася и до английският голям гушест, като имаме предвид високите му крака, едрината на тялото и живият му темперамент.
Основното условие е просторен и сух гълъбарник. Гълъбарникът за малките и големи гушести е различен, съобразен с размерите на птиците. При движението си в гнездата, около хранилките и поилките гълъбите не трябва да докосват с перата на краката си твърди предмети. Подът на гълъбарника трябва да е от материя, която попива нечистотията, изолира влагата и постоянно е сух. Ако оглеждаме гълъбите си в отворено помещение, то трябва да ги пускаме само при сухо време. При продължително дъждовно време перата на гълъбите се повреждат, докато един краткотраен дъжд е много полезен за перушината. Все пак основното правило е "Гълъбите винаги да са сухи".
Гнездата за мътене се правят от летви с височина 10 см, сковани в рамка с размери около 30 см, или гипсови, или пресовани от дървени стърготини форми с диаметър около 28 см. Гнездилката се пълни с подходящ материал - шума от орех, вътрешните жилки от тютюневи листа, нарязани сухи стебла от люцерна, изсушен троскот и други подобни, така че да е удобна за гълъбите.
Гълъбите искат да имат известно пространство когато лежат върху яйцата, а също така да могат свободно да се движат когато се сменят по време на люпенето. Големият английски гушест не е в състояние 100% да излюпи яйцата си поради дългите си крака и това се допуска изключително рядко. Въпреки, че гълъбите могат да се справят успешно и с излюпването, и с изхранването на поколението, ако им се осигурят удобни гнезда, достатъчно пространство и спокойствие, почти всички селекционери разчитат на други породи, които по-сполучливо отглеждат малките пилета.
Дългите крака и тясната стойка на гълъбите изискват по-широко място и при оплождането. В това време животните не бива да бъдат смущавани и се нуждаят от спокойствие. Много често се случва други гълъби да попречат на оплождането и яйцата да останат празни, за което животните нямат никаква вина, а причината е, че не сме създали подходящи условия. Препоръчително е в помещението на английските гушести да няма гълъби от друга порода.
От голямо значение е, и мястото което сме избрали за гълъбарник. Разбира се това е свързано и с възможностите на гълъбаря. Много добре е да отглеждаме гълъбите си на свобода, но това крие много рискове, и загуби. Доказано е, че свободно летящите гълъби са по-здрави, яйцата са по-сигурно оплодени, малките гълъбчета са по-жизнени. Но опасността от грабливи птици, от скитащи котки, от други хищници е толкова голяма, че е много съмнително дали предимствата на свободното отглеждане няма да се превърнат в големи и неоправдани загуби. Ако имаме възможност да си направим много голяма волиера, то в такъв случай разлика от свободното отглеждане практически няма да има. Английския гушест обича да прелита на къси разстояния, от кацалка на кацалка, при което шумно бие с крилата си, показва изключителен темперамент, задява се с другите гълъби, и в такива моменти е особено красив. Ако се отглежда на достатъчно широко място, можем да му се наслаждаваме и когато подскача с характерните за породата жабешки скокове след своята партньорка.
Особено важно е храненето на гълъбите. Храната трябва да е разнообразна, да се дава по няколко пъти на ден, ако е възможно 3-4 пъти дневно и то в такова количество, че в хранилките да не остава нищо. Прехранването не е желателно, нещо повече - то е вредно за гълъбите, тъй като те загубват своята елегантност и темперамент.
Не е желателно да се оставят сами да изхранват малките си. Някои природозащитници ще кажат, че лишаваме птиците от удоволствието да се грижат за своите малки. Гушестите могат и то много успешно да се справят с тази задача, особено когато са млади, но това сериозно може да развали елегантната им линия, и нещо което е особено важно - с това се забавя селекционната програма. Ако приемем, че съешаваме гълъбите си през март и ги разделяме през юли, това означава, че ако ги оставим сами да отглеждат малките си, можем да очакваме най-много 4 снасяния от една двойка, докато с помощта на гьлъби-гледачи можем да получим по 6-7 снасяния без да се тревожим за здравето на гушестите щом храним пълноценно.
Да се спрем сега по-подробно на въпроса кога да започне и кога да завърши периода за отглеждане на малки. За да има здрави и хубави гълъби нека добре да се запомни и спазва този срок. Развъдният сезон трябва да започне възможно най-рано напролет и да завърши най-късно до края на юли. Какво да разбираме под "най-рано". Ако зимата е мека, през февруари ние трябва да съберем двойките. При студена зима, това трябва да стане в края на март или началото на април. Преди това обаче трябва да подготвим гълъбарниците за развъждането. Това означава да почистим основно всички отделения, да прегледаме всички птици, дали са клинично здрави, да дезинфекцираме всичко, включително гнезда, поилки, хранилки. На лист хартия трябва да направим план за двойките, с които ще работим. Трябва да избягваме събирането на два млади гьлъба и да изхождаме от теорията за освежаване на кръвта и правилото, че мъжкият гълъб наследява цвета, а женският фигурата. За разплод не се оставят гълъбчета, които не са се излюпили сами. Те не дават жизнено поколение.
Да започнем с "Б" класа чифт гълъби. Казва се, че е по-добре да съберем две "Б" животни с най-качествени породни белези, отколкото едно "Б" и едно "В" животно. Опитът е показал, че в първия случай вероятността да получим гълъби с първокласни качества е по-голяма, отколкото във втория, което е съвсем логично. Разбира се не е изключено от една двойка съставена от "Б" животно и "Г" животно, също да се получат първокласни малки, но вероятността е по-малка.
Основното, към което трябва да се стремим при селекцията, е от една двойка да получаваме само първокласни гълъби. Ето защо при подбора на чифтовете, трябва да се поставят високи изисквания, както към мъжкия гълъб, така също и към женския. Когато и двата гълъба са от първа класа, логично е да очакваме първокласно поколение, докато ако само единият гълъб е първокласен, това не винаги е гарантирано.
Не трябва да се уповаваме на това, че: “прародителите бяха първокласни". От практиката се знае, че родителите от първа линия най-силно предават качествата си.
Събирането на два различни по класа гълъби, трябва да се прави само ако селекционерът няма друга възможност. При това трябва да е ясно, че първокласни птици от такава двойка не може да се очакват.
На какво се основава твърдението, че не трябва да се чифтосват два млади гълъба? Преди всичко опитът показва, че при такива двойки малките пиленца не се развиват нормално или умират. Това вероятно се дължи на факта, че в първата си година гьльбите все още не са достатъчно силни и опитни, за да направят пълноценно семейство. Трябва да се стремим да събираме млади със стари, и разбира се винаги здрави гълъби.
Да се спрем на понятието "освежаване на кръвта". Това понятие е много неопределено. С три двойки гълъби ние можем да работим дълго време без да се налага да купуваме гьлъб с чужда кръв за избягване на близкородствено съешаване. Защото, ако гълъбът е от по-ниска класа, може да се стигне до "заличаване на кръвта", и с един замах да изгубим създаваното с години. Нека да споменем какво са научили старите чешки селекционери на породата: "За да водите истинска селекционна работа е необходимо от един цвят да имате най-малко 6 двойки. Всяка година трябва да "бракувате" най-малко поне две от тях и да направите две нови от поколението, което сте отгледали. Поне на две години в ятото, трябва да влиза по един нов гълъб, ако не от по-висока класа, то поне от класата на Вашите гълъби. Новата кръв води до генетически скок, както по отношение на жизнеността на потомството, а също така и по отношение на породните качества". Това правило е проверявано многократно от селекционерите и те са убедени, че е вярно.
Все пак въвеждането на чужда кръв, когато гълъбите ни са първа класа трябва да става предпазливо.
Нещо за близкородственото кръстосване. Спокойно можем да чифтосваме баща с дъщеря, син с майка, внук с баба, внучка с дядо. Можем също и при второто поколение да чифтосваме млади от поколението на дядото и бабата, без да се страхуваме от някакви нежелателни последици. Нещо повече, само по този начин (чрез размяна в основата на гълъбите от едно и също родословно дърво) може със сигурност да се твърди, че първокласните качества не само се запазват, но се и затвърждават.
Може ли да се чифтосват брат и сестра? Може! Но това може да се прави само когато:
1. Двете животни и целият род са родословно абсолютно здрави.
2. Когато поради някакви обстоятелства това чифтосване на толкова близки роднини е неизбежно.
Но в никакъв случай по-нататък от новото поколение да не се правят такива чифтосвания. Това означава, че в една родословна линия такова чифтосване е възможно само един път.

Списание "Гефлюгел-Бьорсе"

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook