ХРАНЕНЕ НА АНГЛИЙСКИТЕ ГУШЕСТИ ГЪЛЪБИ

При храненето, трябва да изхождаме от обстоятелството дали гълъбите са свободно летящи или затворени в гълъбарника. Свободно летящите гълъби намират много повече храна и нужната им зеленина, докато затворените са лишени от тази възможност и поради това сме длъжни да им осигурим разнообразна храна, калций и минерали. Те трябва да получават и съответните витамини и зеленина под формата на салата. Само по този начин можем да сме сигурни за здравето на своите гълъби. Водата трябва да се сменя постоянно и да бъде в закрити поилки.
Казахме, че фуражът на гълъбите, трябва да бъде разнообразен и богат на витамини. Всеки отделен фураж има различно съдържание на белтъчини, скорбяла, мазнини и други вещества. Ако изследваме съдържанието на гушата на един свободно летящ гълъб, ще установим, че тя е напълнена с различни семена и зрънца. Освен това ще намерим зеленина, червейчета и охлювчета. Изводът от тази проверка трябва да ни подскаже, че трябва да даваме разнообразна храна. Основна храна на английския гушест са различните видове зърнени храни: царевица, пшеница, грах, слънчоглед, ечемик, фий, коноп, просо, репко, лен, сорго.
Как да извършваме самото хранене? Независимо от това дали гълъбите са свободни или са в гълъбарник, мястото за хранене трябва да се поддържа винаги чисто, тъй като от замърсената храна се предават най-много болести. В никакъв случай храната не трябва да се пръска по пода на гълъбарника, а да се поставя в хранилка, която всеки може да си направи сам. Разпределенията на хранилката трябва да са достатъчно широки, за да може гълъбът свободно да се храни. Хранилката трябва да е направена така, че гълъбите да не могат да я замърсяват и да е удобна за почистване. По-рано се практикуваше маси за хранене, които в последно време се избягват, поради това, че заемат доста място в гълъбарника, а и малките не биха достигали лесно до храната. По-удобно е хранилката да е на пода.
Винаги възниква въпросът какво количество храна трябва да се дава на английските гушести? Този въпрос съвсем не е незначителен, особено за начинаещите гълъбовъди, но има и дългогодишни селекционери, които се мислят за много опитни, но погрешно считат, че животните им ще страдат, ако не са нахранени до насита.
Все пак не е лесно да се определи точната норма за храната. Да споменем една подробност за царевицата, която е основния компонент. За големите гушести, тя трябва да бъде от 50 до 70 грама от дневната дажба, докато на малките гушести въобще не е нужно да се дава.
Ето една ориентировъчна английска рецепта, създадена от дългогодишен опит:
- 20 % бяла витаминозна смес,
- 20 % бял фураж,
- 15 % пшеница,
- 10 % ечемик,
- 10 % фий,
- 10 % овес,
- 5 % грах,
- 5 % ориз,
- 5 % разни семена.
За нашата страна една всесезонна рецепта е приблизително следната:
- 30 % пшеница,
- 20 % царевица,
- 10 % ечемик,
- 10 % грах,
- 10 % слънчоглед,
- 10 % просо,
- 10 % фий, леща, лен, коноп, ориз, репко, овес.
Овес се препоръчва особено през зимните месеци, като се избягва даването му на малки гълъбчета. С овеса можем да направим тест за количеството храна, което трябва да даваме на гълъбите (за българските условия вместо овес може да се ползва ечемик). Ако в хранилката след хранене има останал овес (респективно ечемик), значи нашите гълъби са достатъчно нахранени. Трябва да поставяме такова количество храна, че в хранилката да останат само няколко зърна ечемик. Опитните гълъбари не дават нова храна, докато и тези зрънца не бъдат изкълвани. Разбира се, ако имате възможност, добре е след хранене хранилките да се приберат. Много важно е фуражът да е чист, без плесени и токсини. Той трябва да се съхранява в съдове, до които мишки не могат да проникнат, тъй като те са преносители на различни болести по гълъбите.
През зимните месеци, когато липсва зеленина, трябва поне на две седмици веднъж да слагаме във водата за пиене сок от лимони, ябълки или други плодове. Те са особено ценни за набавянето на липсващите на организма витамини.

Статия от немското списание "Гефлюгел-Бьорсе".

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook