В OБОБЩЕНИЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ГОЛЯМ АНГЛИЙСКИ ГУШЕСТ

Английският голям гушест е една от най-атрактивните породи гълъби, а може би и най-впечатляващата.
Селекцията на английския гушест е достигнала такъв връх, че от тук нататък отгледвачите с пълно основание могат да се стремят към получаването на върхови птици или т. нар. феномени. А такива има не малко на изложбите в Германия, Австрия, Холандия, Хърватска и др.
Европейският клуб, обединяващ селекционерите на малките и големи гушести, е основан през 1978 година и за своите години съществуване до сега е направил не малко за пропагандирането на тази порода в Европа и света.
На изложбите, които клубът организира на всеки две години, обикновено се показват около 1000 малки и големи гушести от изключителна класа.
Най-малко по 10-тина птици от всеки цвят са върхови. Селекционери като: Франц Шустер, Йохан Кайнц, Карл Кастнер, Ридер Алфред, Курт Симон от Австрия; Милош Момчилович, Манфред Белман, Фердинанд Шерер, Георг Кесер, Зигмунд Наутшер, Йохан и Антон Хьолзл, Валтер Екерт от Германия, Мио Холбак и Златко Менгес от Хърватска; Арнолд Мерц от Швейцария и много други, разполагат с такъв елитен разплоден материал, и така добре познават тази порода, че за тях няма никакви тайни и пречки всяка година да отглеждат отлични птици, с които предизвикват заслуженото възхищение у всички селекционери.
Английският голям гушест се отглежда наистина много трудно. За всяка двойка гушести, трябва да имаме поне по две двойки гълъби за излюпване и изхранване на малките. За това трябват поне 3-4 отделни помещения. Когато гълъбите са в развъдния период, нашето присъствие в гълъбарника е необходимо всеки ден и то поне за 2-3 часа. Малките гълъбчета са изключително нежни и се нуждаят от постоянно наблюдение. Това не значи, че са слаби и недъгави, а просто поради специфичната си конструкция до две седмици от слизането от гнездото са податливи на контузии, изкривявания на краката и други травми. След това те заякват много бързо и се развиват без особени грижи. Всичко това изисква доста време и доста средства. Да не говорим за това, че тези гълъби са едни от най-скъпите и набавянето им е много трудно.
Поради всичко изложено до тук отглеждането на английски гушести гълъби и по-специално на големия не се препоръчва на начинаещи гълъбари, а само на много опитни и с големи познания за гъльбовъдството такива. А този, който започне да ги развъжда, трябва да бъде много упорит и амбициозен, тъй като при нито една друга порода няма толкова много разочарования и несполуки. За сметка на това радостите са неописуеми, удовлетворението от постигнатите успехи не може да се сравни с нищо. Красотата на елитните екземпляри, гордото им държане и изключителен темперамент, показван на изложбите, ни карат да забравим всички усилия и неприятности по време на отглеждането, и да им се наслаждаваме с цялата си душа.

Стоян Колев
05.10.1999г.
гр.Шумен

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook