ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕКОРАТИВНИ ПОРОДИ ГЪЛЪБИ – І ЧАСТ

Някои породи гълъби, при които отклонението от дивия гълъб е най- голямо вследствие дългата и целенасочена в определена посока селекция, изискват по-различни условия за отглеждане. Това се дължи на генетичните и екстериорни особености на породите. Едни гълъби са с много къси човки, други са с много дълги крака, трети имат такова оперение, стойка и опашка, че оплождането и отглеждането на малките е невъзможно.
Основното условие при отглеждането на декоративни породи гълъби е просторен и сух гълъбарник. Гълъбарникът за различните породи е различен - съобразен с размерите на птиците. При движението си в гнездата, около хранилките и поилките, гълъбите не трябва да докосват с перата на краката си твърди предмети. Подът на гълъбарника трябва да е от материя, която попива нечистотията, изолира влагата и постоянно е сух. Ако оглеждаме гълъбите си в отворено помещение, то трябва да ги пускаме само при сухо време. При продължително дъждовно време перата на гълъбите се повреждат, докато един краткотраен дъжд е много полезен за перушината. Все пак основното правило е "Гълъбите винаги да са сухи".
Гнездата за мътене се правят от летви с височина 7-10 см, сковани в рамка с размери около 25-30 см, или гипсови, или пресовани от дървени стърготини форми с диаметър около 20-28 см. Гнездилката се пълни с подходящ материал - шума от орех, вътрешните жилки от тютюневи листа, нарязани сухи стебла от люцерна, изсушен троскот и други подобни, така че да е удобна за гълъбите.
Гълъбите искат да имат известно пространство когато лежат върху яйцата, а също така да могат свободно да се движат когато се сменят по време на люпенето.
Някои породи декоративни гълъби не са в състояние 100% да излюпят яйцата си, поради късите си човки, големите си опашки, дългите си крака и пр., и това се допуска изключително рядко. Въпреки, че гълъбите могат да се справят успешно и с излюпването, и с изхранването на поколението, ако им се осигурят удобни гнезда, достатъчно пространство и спокойствие, почти всички селекционери разчитат на други породи, които по-сполучливо отглеждат малките пилета.
При породи с дълги крака, големи и широки опашки, и специфична стойка на тялото, гълъбите изискват по-широко място за живеене, и то особено в периода на оплождането. В това време животните не бива да бъдат смущавани и се нуждаят от спокойствие. Много често се случва други гълъби да попречат на оплождането и яйцата да останат празни, за което животните нямат никаква вина, а причината е, че не сме създали подходящи условия.
Препоръчително е в помещението на един гълъбарник да се отглеждат гълъби само от една порода, тъй като гълъбите от различните породи притежават различен темперамент, различен нрав, различна пъргавина и подвижност. Ето защо, съжителството им би могло да е съпроводено с постоянни боеве между мъжкарите, а в периода на оплождане по-бързите и пъргави птици от дадена порода да “събарят” гълъбите от другата по-бавна и тромава порода в момента на половият акт. Така яйцата няма да са оплодени и ние ще търсим причината в птиците, а тя всъщност ще е резултат от неуместното съчетаване за съжителство на две несъвместими породи в един гълъбарник.
От голямо значение е, и мястото което сме избрали за гълъбарник. Разбира се това е свързано и с възможностите на гълъбаря. Много добре е да отглеждаме гълъбите си на свобода, но това крие много рискове, и загуби. Доказано е, че свободно летящите гълъби са по-здрави, яйцата са по-сигурно оплодени, малките гълъбчета са по-жизнени. Но опасността от грабливи птици, от скитащи котки, от други хищници е толкова голяма, че е много съмнително дали предимствата на свободното отглеждане няма да се превърнат в големи и неоправдани загуби. Ако имате възможност да си направите много голяма волиера, то в такъв случай разлика от свободното отглеждане практически няма да има.
Особено важно е храненето на гълъбите. Храната трябва да е разнообразна, да се дава по няколко пъти на ден, ако е възможно 3-4 пъти дневно и то в такова количество, че в хранилките да не остава нищо. Прехранването не е желателно, нещо повече - то е вредно за гълъбите, тъй като те загубват своята елегантност и темперамент.
При повечето декоративни породи гълъби не е желателно да се оставят сами да изхранват малките си. Някои природозащитници ще кажат, че лишаваме птиците от удоволствието да се грижат за своите малки. Всички декоративни гълъби могат и то много успешно да се справят с тази задача, особено когато са млади, но това сериозно може да развали елегантната им линия, и нещо което е особено важно - с това се забавя селекционната програма. Ако приемем, че съешаваме гълъбите си през март и ги разделяме през юли, това означава, че ако ги оставим сами да отглеждат малките си, можем да очакваме най-много 4 снасяния от една двойка, докато с помощта на гьлъби-гледачи можем да получим по 6-7 снасяния без да се тревожим за здравето на гълъбите щом храним пълноценно.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook