ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕКОРАТИВНИ ПОРОДИ ГЪЛЪБИ – ІІ ЧАСТ

Да се спрем на чифтосването при декоративните гълъби. Не всякога гълъбите искат това, което иска отгледвачът. Принудителното чифтосване е една опасна дейност, която не дава добри резултати. Гълъбите трябва да се опознаят и обикнат. Това никога не бива да се забравя и пренебрегва.
Когато двата пола са били разделени, събирането на тези гьлъби по принцип не представлява голяма трудност. Определените партньори още в началото на събирането показват взаимната си симпатия, ако такава съществува. Ако липсва интерес към определения партньор, това също проличава веднага. Ако след няколко дни пуснем гълъбите в общия гълъбарник ще забележим, че мъжкарят от определената двойка "флиртува" с някоя друга красавица-съседка, а към избраната от нас остава хладен. В такъв случай би било по-добре да съберем мъжкаря с “красивата съседка”, т.е. да направим семейство от гълъби, които взаимно си симпатизират. Има едно житейско твърдение, че животните, които се обичат взаимно, мътят по-добре, по-добри родители са, и малките им са по-хубави и по-здрави. В това навярно има много истина.
Принудителното чифтосване изисква пълно изолиране. Двойката гълъби се затваря в отделно помещение, до което нямат допир други гьлъби. Тези подробности са известни на много колеги, но все пак не е излишно да се припомнят. Именно методът за променяне душата на гълъба в желана от нас посока наричаме техника на отглеждането.
Много добре е известно на отгледвачите, че всяка двойка ревностно пази своето гнездо, своята част от гълъбарника, особено мъжкият. При поява на друг гълъб в гнездото се започва бой до кръв и в този момент гьльбарът трябва да е на мястото си, да раздели биещите се и да определи място и за втория гълъб. След като заемат своите места гълъбите много рядко нарушават своите граници в гълъбарника. Отделните клетки трябва добре да са преградени от страната на съседа, за да не си пречат взаимно при оплождането.
След снасянето на първото яйце трябва да го вземем, а на неговото място да поставим гипсово яйце до снасянето на второто, което ще дойде на третия ден след обед. След снасяне на второто яйце поставяме и първото, а изваждаме гипсовото. Яйцата надписваме с флумастер, и в никакъв случай с молив, защото той е твърд, и можем да ги счупим. Записваме от кой номер гнездо сме взели яйцата или от кой номер двойка са, или други символи, които да ни позволят да открием родителите по-късно при опръстеняването на малките. При едновременното поставяне на двете яйца опитът показва, че излюпването става едновременно, което е много важно за развитието на малките гълъбчета. Нещо повече, тъй като второто яйце е обикновено женското гълъбче, то ще има известен аванс от няколко часа, понеже излиза от майката топло, докато за първото ще са необходими поне 3 - 4 часа докато гълъбите го затоплят.
Има декоративни породи гълъби, които са добри родители и можем да разчитаме на тях за отглеждане на малките. Но повечето, лесно чупят яйцата си, смачкват малките, или не ги хранят добре. В такива случаи сме принудени да вземем яйцата от родителите и да ги подлагаме на други гълъби, от друга порода, но по възможност едри и силни гълъби.
След като яйцата са мътени 3 - 4 дни, можем да проверим имат ли зародиш. Това става чрез осветяване на яйцето. Ако яйцата не са оплодени, което често се среща при първото снасяне, връщаме ги обратно в гнездото. Чак след 10 дни, ни повече, ни по-малко изхвърляме яйцата. След седмица животните отново ще снесат. Ако и при второто снасяне яйцата са безплодни, трябва да подложим в подходящо време под двойката чукащо яйце, за да запазим естествения ритъм на снасяне, мътене и майчинство.
Ако при осветяването установим, че едно от яйцата е без зародиш, трябва веднага да го отстраним, тъй като то представлява голяма опасност за другото яйце. Ако не отстраним своевременно запъртъка, в него се развиват газове и след време той се пука. Съдържанието му замърсява другото - годното яйце, полепва по него и по перушината на гълъба, и след като той излезе от гнездото, яйцето пада на пода и се чупи. Затова не оставяйте негодно яйце в полога при годното.
При нормално люпещи се яйца и при нормална външна температура след около 15-16 дена се установяват първите почуквания на гълъбчето. Обикновено след това не продължава много дълго, докато се пропука черупката. Ако на следващия ден (след първите почуквания) забележим прокълвано място, това с добър признак за развитието на плода. По това можем да определим, че зародиша е силен, и че процесът на излюпването ще протече нормално. Не е добре, когато гълъбчето чука само на едно място. Тогава се получава така нареченото "прозорче", яйцето изсъхва отвътре, малкото не може да се върти и умира, ако не забележим това навреме и не му помогнем. Най-подходящия момент за помощ се определя от усета на гьльбовъда. Но все пак като правило, трябва да се придържаме към условието - 30 до 36 часа след първото почукване. Преди 30-тия час е много рано, а след 36-тия час е много късно.
Ако мислите и сте решили да окажете помощ при излюпването, трябва да се започне от мястото където е главата на гълъбчето, там където е въздухът, което ясно се вижда при осветяването на яйцето. Ако се установи, че ципата е бяла, суха и без кръвни артерийки, може да я отделите от черупката съвсем спокойно. С два пръста хващаме човката на гълъбчето и издърпваме главата напред. След това поставяме новоизлюпеното отново в полога, за да може да прибере жълтъка си и само да се освободи от останалата част от черупката. След няколко часа можем да проверим дали е изсъхнало, а може би вече и нахранено и да махнем черупката, ако гълъбите междувременно не са я изнесли от гнездото. Тази помощ трябва да се дава само в изключителни случаи, тогава когато наистина се налага. Много по-добре е гълъбчето да се излюпи само по естествен път. Трябва да проявяваме търпение, защото е много опасно да отваряме преждевременно яйцето. Може да се стигне до кръвоизливи и загиване на малкото, а също така ако родителите нахранят с каша насила новоизлюпеното, преди да е прибрало жълтъка си, то непременно ще загине.
Често отгледвачите са на мнение, че яйцата са продължили много дълго излюпването си, или че зародишът не проявява достатъчно признаци на живот. Това трябва да се разглежда само като грешка при записването на датата на излюпване. Съществуват обаче случаи, когато зародишът умира малко преди излюпването. В такива случаи не бива да бързаме с изхвърлянето на яйцето, докато не сме направили водна проба. Водната проба се прави по следния начин: в съд с топла вода се поставя въпросното яйце. Вследствие въздушните мехурчета, яйцата плуват малко наклонени косо нагоре. Изчакваме малко яйцето да се успокои. Ако гълъбчето е мъртво, в следващите минути повърхността на водата остава спокойна. Но ако гълъбчето е живо и годно да се излюпи, то яйцето започва да "танцува" и да се наклонява насам-натам. Това показва, че зародишът се развива добре и скоро ще започне движение. Тази проба с топла вода не е вредна, а напротив - чрез това плуване яйцето събира известна влага.
Скоро след излюпването гълъбчетата започват да надигат главички и тогава е много трогателно да се наблюдава как родителите се стараят да хванат човката на малкото, за да го нахранят. От стените на гушата на родителите се образува мляко - една жълтеникава кашичка, с която се захранват малките. Тази кашичка започва да се образува на 15-тия ден след снасянето на второто яйце и продължава около 7-8 дни.
Ако едното от гълъбчетата изостане в развитието си, е необходимо да го сложим под друга двойка, която тъкмо тогава трябва да излюпва. Обикновено гълъбите не различават тази подмяна, докато гълъбчетата са малки. Ако подмяната се извършва по-късно обаче, тогава когато набодат първите пера на малките, и разликата вече е осезаема, чуждото малко може да бъде бито от своите осиновители. Препоръчва се в такива случаи малкото да се подлага на тъмно, което ще помогне гълъбите сутринта да го приемат за свое.
Има темпераментни двойки гълъби, които след 10 – 12-тия ден от излюпването отново се приготвят да люпят и женската снася нови яйца. Този период е много опасен за живота на излюпените - те могат да измръзнат, а може и да умрат от глад, докато мъжкият ухажва своята самка. В такива случаи трябва да храним малките на ръка или да поставим в гнездото им храна. Когато родителите ядат от тази храна, те по инстинкт хранят малките си. А след няколко дни и малките се научават да кълват и поемат храна.
Веднага след като забележим, че малките се хранят сами, трябва да ги преместим в отделението за млади птици. Там те се развиват и порастват много по-добре, отколкото при постоянно заяждащите се с тях стари гьлъби.
Младите гълъбчета са много предразположени към заболявания, които лесно се предават от старите гьлъби. Никога не можем да сме сигурни, че някои родител не е носител на дадена болест, която чрез изпражненията си изхвърля навън и бактериите могат да попаднат в малкото, чрез храната или водата. Затова е нужно отделно помещение за младите гълъби.
През първите дни на отделянето малките се хранят обилно. Те дори си играят със зърната. Храната трябва да бъде на разположение през целия ден, за да могат когато почувстват глад, да го задоволят. След около две седмици можем да ги учим да изпразват хранилката. Да пият вода малките се научават бързо. В началото можем леко да потопим човката на гълъбчето във водата, за да му покажем колко е вкусна, а после то лесно я намира само. С тези уроци малкото гълъбче вече е самостоятелно и независимо от своите родители. След четвъртата седмица у малките се събужда половият инстикт, а след осмата седмица са почти развити.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook