Породи гълъби за МЕСО

В целия свят съществуват около 50 специализирани породи гълъби за месо. Основна отличителна особеност на тези птици е голямата маса на тялото - до 1,7 кг.
В чужбина гълъбовото месо е смятано за деликатес и се приравнява към дивечовото месо.
У нас на отглеждането на гълъби за месо за съжаление се отделя малко внимание. Рядко някой отглежда в своето стопанство гълъби от месна порода, а ако държи, то в най-добрия случай това са само няколко двойки. Междувременно домашното месно гълъбовъдство има редица предимства в сравнение с други направления в птицевъдството.
Още великият учен на древността Авицена високо ценял диетичните свойства на гълъбовото месо и го препоръчвал на болните. Древните гърци и римляни отглеждали голямо количество гълъби за месо. То било смятано за деликатес, достоен само за трапезата на богатите аристократи. Познавачите твърдят, че гълъбовото месо е сочно, тънковлакнесто, лесно се усвоява, по-богато е на белтъчини от кокошето, на вкус напомня дивеч.
Днес промишленото отглеждане на породи гълъби за месо е получило заслужено признание в такива страни, като Италия, Унгария, Германия, Полша, Чехия. Най-разпространените породи са Кинг, Римски, Щрасер, Тексан и някои други.
Римските гълъби са смятани за една от най-древните месни породи гълъби; на основата на този вид са получени редица други разновидности с месно предназначение. Дължината на римския гълъб от клюна до края на опашката е половин метър и дори повече, размахът на крилата - до метър. Живата маса на възрастна птица достига до 1,3 кг, а понякога дори и повече. Интересно е, че римският гълъб, сякаш усещайки своята обреченост, се движи много бавно и малко лети.
Кинг е порода месни гълъби, получена в САЩ за производството на гълъбово месо по пътя на сложно кръстосване. Това е една от най-едрите породи гълъби, масата на която достига до 1050 грама. Сред самците се срещат по-едри екземпляри. Гълъбите от тази порода се отличават с жив, боен, а понякога и агресивен темперамент. Породата се отнася към слаболетящите гълъби. Развъжда се чрез волиерен способ. Към храната са непретенциозни. Екстериорът на кинга напомня кокошка. Към неговите породни признаци следва да се отнесат късо и широко туловище, много къса опашка, насочена нагоре от линията на тялото под ъгъл от 30 градуса. Много широки, дълбоки и изпъкнали гърди. Главата е голяма, клюнът е със средна дължина. Крилата са къси, отпред широки. Шията е дебела, но не дълга. Цветовата гама на оперението е най-различна.
Обикновено месните гълъби се хранят със зърнена смес, състояща се от царевица - 30 на сто, овес - 10 на сто, ечемик - 10 на сто, пшеница - 20 на сто, грах - 20 на сто, фий - 10 на сто. При такъв състав протеините в сместа са 4,5 на сто. За разлика от другите домашни птици, гълъбите изхранват своите малки самостоятелно, поради това съставът на храната със съдържание на протеин от 4,5 на сто е подходящ за гълъбите от различни възрасти, което не може да се каже за пилетата и още повече за пуйчетата, които за нормалното си развитие и растеж изискват от 8 до 14 на сто белтъчини в храната. Гълъбите може да се отглеждат без сравнително скъпа специализирана комбинирана храна или добавки. Освен зърно, през целия топъл период от годината гълъбите за месо трябва да получават зелени храни - детелина, люцерна, лайка, лобода, коприва, зеле, моркови, киселец. През зимата се подхранват с прораснали пшеница, ечемик, овес, към храната се добавя рибено масло. Една двойка гълъби от породата кинг средно за година е способна да изхрани 15 пиленца, като малките растат много интензивно - към 28-я - 30-я ден масата на птиците достига от 400 до 800 грама. За сравнение: пъдпъдъчетата, също отличаващи се с висока скорост на растежа, за същия период достигат тегло само от 100-130 грама. В сравнение с другите домашни птици месните гълъби употребяват по-евтини храни, много бързо растат и, което също не е маловажно, със своите грижи гълъбите родители осигуряват практически 100 на сто оживяване на пиленцата. Остава да се добави, че най-добри вкусови качества притежава гълъбовото месо до 30-дневна възраст. По това време то е най-сочно, нежно, има ярко изразен аромат и приятен специфичен вкус. Клането на гълъбите в по-късни срокове е нецелесъобразно, тъй като това снижава до известна степен вкусовите достойнства и намалява хранителната ценност на младото гълъбово месо. Освен всичко друго, да не забравяме, че месните гълъби са добри доставчици на ценен тор. В много страни се развъждат гълъби дори само с тази цел. От продажбата на тор мнозина стопани получават двойно по-големи печалби, отколкото от продажбата на месо. А от перата се изработват възглавници, изкуствени цветя, украшения. Без съмнение, месното гълъбовъдство заслужава много по-голямо внимание, отколкото му се отделя сега.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook