История на породата „Типлер”

Годината когато е регистрирана породата “типлер” се счита за 1840г. В началото тя се е водила само изложбен вид порода и е нямала състезания за летене, а само изложбенни състезания.
Как е била създадена породата - съществуват няколко версии.
Първата както е посочено по-горе, че е от изложбен вид. Постепенно на някои гълъбовъди, поради факта че гълъбите летели продължително, започнали да правят селекция за продължителен полет и се състезавали по между си.
Има втора версия, че гълъбите били произлезли от порода персийски гълъби.
Третата версия е, че преди около 170 години имало гълъби превъртачи (tumpeens), които се задържали във въздуха по 7-8 часа. Тогава са се появили английски любители на гълъби, които взели да ценят продължителният полет. Така започнали да работят по селекция за увеличаване на полета. Гълъбовъди от Миклесфилд, Англия започнали да ги кръстосват с други високолетачи, например от тези на Манчестър и Шефилд и други градове. Така в различните области на Англия се образували различни типове типлери, но с еднаква цел - да не се превъртат, а да летят продължително.
Познати са ни тип Шефилд, Манчестър, Лестър, Маклесфилд, всеки от които с типични белези:
- тип Маклесфилд - нисък гълъб с широки гърди, нормално нежна глава, бистро око и широки крила. Основно в сив цвят, но може да са и в други цветове;
- тип Лестър - малко по-дълъг типлер с дълга човка, бисерно око и с нежни крила;
- тип Манчестър - получен е, като е кръстосан Маклесфилд типлер с Алмонски превъртач - много нисък с къси крака, малко тяло и големи крила и много често в шарен цвят;
- тип Шефилд - получен от кръстоска на западен превъртач и кумулет - цветовете са сив, черен, червен с много бели пера по крилата и опашката. Шефилд тип са нежни, но яки гълъби с високи крака и голямо желание за летене.
Всички тези типове типлери са имали различни стилове на летене.
Маклесфилд, както казахме е широк и нисък гълъб, имал бърз удар на крилата, летял високо, защото е лека птица и може да държи добро темпо и при вятър, същото важи и за Лестърския тип.
Манчестер типлер със своето малко тяло и големи крила може да се издигне на много високо в небесата, и при лошо, и при слънчево време, но с малката си тежест и голяма височина на полет при вятър и дъжд не се постигат добри резултати. При ясно и слънчево време Манчестър може да лети до 16-17 часа. А резултати от 18-19 и 20 часа могат да се постигат с типлери, които летят ниско. Питате се защо? Защото например тип Шефилд, които летят ниско и през тъмното се ориентират по-добре за околностите, а гълъб който лети на височина вижда слънцето по-продължително време, от тези които летят ниско. Не е казано, че който лети на високо, че няма да слезне, но може да бъде дисквалифициран по правилника, ако не се виждат определено време. Затова хората започнали да оценяват ниско летящите пред високолетящите. Типичен ниско летящ е Шефилд, тези птици можели да летят както при хубаво, така и при лошо време. Този тип типлер държи на всяка цена да остане във въздуха. Покойният Matthews от Манчестър е казал, че един типлер тип Шефилд след дълъг полет в лошо време, като кацнал на терасата умрял от умора. Сърцето му не издържало, бил е станал кожа и кости.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook