Тренировки до достигане на максимума

Младите гълъби способни да спортуват, трябва да бъдат здрави и от ранна възраст тренирани, което от самосебе си да способства за развиването на техните мускули и да доразвие способността им да се прибират у дома. С най-прости думи да разберат правилата на играта. В по-късен етап това ще прерастне в ежедневна тренировка около гълъбарника, която в последствие ще стане тренировка от разстояние, и постепенно ще премине в ежеседмични състезания. Птиците трябва да бъдат тренирани постепенно като достигнат предела от 40 км. Скоростта на прибиране трябва да е такава, че да изпреварват автомобила, с който са били откарани до мястото на пускане.

Пускането на птиците в различни посоки дава още по-добра представа на птицата за територията в околността на гълъбарника. Това спомага за евентуалното й бъдещо развитие.

Би било добре при пускането на младите птици, те да се пускат в групи с поне 2 – 3 опитни гълъба, които биха показали на младите птици какво се изисква от тях. След това постепенно се увеличават разстоянията, докато достигнем дистанция от 100 км. Там трябва да приключат тренировките на младите птици. Важен аспект от тренировките е честотата им, започнат ли веднъж до приключване на курса не трябва да се престава, в противен случай ефектът ще бъде нулев.

Повечето хора смятат, че младите птици трябва да добият нужният опит в годината на тяхното излюпване въпреки, че има много примери на птици летяли единствено и само около гълъбарника със забележителни резултати. Ако човек тренира само млади птици, добре е те да участват на няколко полета и да бъдат оставени да се развият напълно. В противен случай птицата губи своята мотивация и на следващата година не става за състезател. Едногодишните птици не трябва да превишават лимита от 500 км, защото в действителност организмът им все още се развива. Често забелязваме едногодишни птици до 450 – 500 км, а след това мнозинството са птици на поне 2 – 3 години. Именно суровият опит е довел до изводът, че млада птица трудно би се справила с трудностите, които предоставя разстояние от 600 – 700 км, а и евентуалната полза от нея в бъдеще време би била по-скоро минимална поради простата причина, че птицата буквално се изхабява.

Много са истините, които хората добиват благодарение на техният опит с птиците. Често съжаляваме за загубата на определена птица, за ненавременното й спиране от полети. Или пък пускането и на конкретен полет, който се е оказал катастрофален. За това именно следенето на птиците, на тяхната кондиция и форма довежда до правилно заключение и преценка, коя кога е способна да участва и още повече дали е конкурентно способна спрямо останалите. Гълъбовъдният спорт е хоби за хора, със здрави нерви и желязна дисциплина. Той не позволява волности, но и спазването на елементарните правила може да доведе обикновенният гълъбовъд до върхът към който всички се стремят.

Източник: www.minchevi-pigeons.com

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook