Шуменският гълъб - породни белези, поведение, развъждане и хранене

Шуменският гълъб е с едрината на полудивия уличен гълъб. Той е кипрест и нежен. При него шарката играе важна роля. Тя е в няколко варианта, типични за тази порода. Из страната се среща в различни цветове, с шарка и без шарка.

Произход
Тази порода се отглежда в гр.Шумен и околността му от незапомнени времена. Предпочитание към тази порода имат и гълъбовъдите в градовете Варна и Сливен. В Сливен се отглежда Сливенски гълъб, много близък до Шуменския. С него понякога се правят кръстоски за постигане на някои показатели.
Предполага се, че Шуменският гълъб произлиза от порода гълъби, донесени от Близкия Изток. В сегашния си вид е оформен в България. За съжаление поради липса или лоши условия за развъждане, много елитни птици са изчезнали. Кръстоските с късоклюни гълъби донякъде са изменили поведението им. Сега основа задача пред всеки гълъбовъд е да запази породата.

Поведение
Гълъбът е добър летец, с красив полет и трябва да има възможност да лети. При правилна и системна тренировка може да лети около четири часа на добра височина. Повечето гълъби са преметачи /въртящи/. Преди да се завъртят, цапкат с криле. Въртенето може да е на лента, но по-често е по-слабо, разхвърляно, рязко, на башове. Гълъбите трябва да летят в еднопородно ято.
Шуменският гълъб е темпераментен, подвижен, неуморен и шумен. При кацане веднага започва да пее като се върти около себе си. Когато гони друг гълъб, снема, разтваря /разперва/ и сурка опашка. Сменя позите, като от време на време вдига криле. Ако в съседство, срещуположно, има високи сгради, гълъбът прехвръква от едната на другата като цапка /пляска/ силно и непрекъснато с криле.
При пеене гласът на гълъба е тих, леко дрезгав, с по-силна извивка /рев/.
Освен другите екстри, поведението на тази порода е водещо при покупката на такъв гълъб.

Външни белези
Гълъбите имат стройна фигура и елегантна походка.
Глава – малка, съразмерна с тялото, добре заоблена, без изпъкнало чело. Ниско в задната част на главата има голям качул. От двете му страни има много добре оформени бурми /розетки/ и грива, която се спуска по врата отзад.
Очи - големи и изразителни. На цветните гълъби ирисът е светлобял, без червен кръг, а на белите гълъби е тъмнооцветен. Понякога се срещат гълъби с различно оцветени очи /сакар/. Това развъждане трябва да се избягва. Зеницата трябва да е малка, и ако има бяла точка в нея, окото е елитно. Околоочието трябва да е широко, гладко, добре изразено със светлобял цвят.
Клюн – бял, широк в основата, сравнително по-къс. На върха на горната част в млада възраст се допуска т.нар. "зиф" /малко черно/. Ноздрите са гладки, добре изразени, бяло напрашени.
Врат – средно дебел, заоблен, съразмерен с ширината на гърдите. При мъжкия е издължен, прав или леко извит назад. Последният е за предпочитане.
Гърди – заоблени, прибрани.
Крила – държането на крилата е над опашката или под нея. Те трябва да са добре прилепнали към опашката и гърдите, като е желателно да са под опашката. Така широката опашка се откроява по-добре и фигурата е по-красива.
Опашка – леко по-къса с 16 до 24 широки и добре поставени пера, като по-големият брой е за предпочитане. Гълъбът трябва да държи опашката си широко, независимо от броя на перата. Тя трябва да е с почти равен завършек, в една линия с тялото, леко вдигната без дъга. При вървене опашката се движи ляво-дясно.
Крака – средно дълги, широко и успоредно поставени, неоперени, прави /канарена стойка/. Цветът на ноктите е без значение.
Оперение – добре прилепнала перушина, без гащи, с голям качул с равни пера отпред. Перушината при черните гълъби е с блясък, лъскавината е по-силна около врата.
Цвят – основният и желан цвят е черно-бял. Има бели и черни екземпляри, като при събирането на двата цвята може да се получи поколение с добра шарка. Идеалната шарката при Шуменския гълъб е специална и строга – бял гердан, който се качва отзад на тепето /качула/, средно широк, равен, плътен и непрекъснат /актепелия/. Прекъсване на гердана може да има на гърдите, но без да се разминава. Опашката трябва да е чисто бяла /аккурук/. Ако е шарена, то цветовете трябва да са симетрични. Ако от двата края има по две черни пера, се нарича анакурук, ако е чисто черна с две бели пера по средата се нарича басма курук. Опашка с несиметрично подредени пера е аладжа курук, но такова състояние не е желателно.
При женските гълъби е допустимо само бял гердан /гюллия/ или бяла опашка. Не е желателно гълъбът да е с бял корем /капрал/ или с кръгло малко петно на дупето /капаклия/. Ако има бяло по крилете, гълъбът е кръстоска.

Развъждане и хранене
Добрите гълъби трябва да дават и добро поколение. Шарката трябва да е подобна като на родителите, а фигурата без отклонение. Тези гълъби са интересни както на земята, така и в полет.
Приучването на гълъба към къщата става още като е малък. Желателно е да има по-висока сграда за ориентир. Отначало обучението е малко трудно, но веднъж научил се, гълъбът, пуснат от която и да е част на населеното място, се завръща. Гълъбът има добро и трайно чувство за посоката и се ориентира бързо при връщане.
Гълъб, израстнал във волиера, при опит за научаване, се губи, защото е изгубил инстинкта си за прибиране.
Щом стопанинът влезе в гълъбарника, мъжките започват да пеят.
Като родител гълъбът е добър. Когато малките започнат да излизат от гълъбарника и гонят родителите по покрива на къщата, за да бъдат нахранени, тогава те използват слънчевите лъчи и запаметяват околната среда. Щом слънцето се усили, те се прибират. По това време гълъбите не трябва да бъдат плашени. Сутрин, след полет, при прибирането им в гълъбарника за храна, повече не трябва да могат да излизат без намесата на гълъбовъда.
Храненето на Шуменските гълъби е лесно, защото ядат и по-едри зърна. Храната трябва да бъде разнообразна и пълноценна, съобразена със сезона и възрастта - семена, гранули и ситно нарязана зеленина. Периодично се дават течни витамини, минерали и гастролити. През лятото на всеки десет дни трябва да имат възможност да се къпят в плитка вана с дълбочина на водата около петнадесет сантиметра.
Трябва да се води системна борба с вътрешните и външните паразити.
Гълъбите трябва да бъдат опръстенени с пръстени от годината на излюпване. Пръстените са 7 мм. Освен готовите, които се продават, има възможност да се изработват и по поръчка с надпис: номер, година, град, име и телефон на собственика.
Шуменският гълъб е приоритет на добрите и способни гълъбовъди. Човек, запознат с фенотипа на тази порода, трябва да познава както екстериора, така и поведението на гълъбите.
Веднъж започнал да въди гълъби от тази порода, гълъбовъдът се привързва завинаги към тях.
Забележка: Много определения са турцизми, но такъв е на места гълъбарският език и се стремих да го предам без изменения: аладжа - пъстър; курук - птича опашка, опашка от пера; гюл – роза.


Георги Стоянов
гр.Варна

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook