Развъждане на гълъби

При развъждането на гълъби, гълъбовъдите се стремят както да запазят чистите породи, така и да създадът нови породи.
При първата цел гълъбовъдът иска да се предадът на поколенията отличителните характерни особености на дадена порода - стойка на гълъба, цвят на перата, летателна способност и пр., и да се отстранят всички нехарактерни за породата качества. За постигането на всичко това, гълъбовъдът трябва да проявява постоянство и настойчивост при развъждането на гълъбите. Това се постига не само като се съешават чистокръвни екземпляри от една и съща порода, които имат еднакви външни отличителни белези и характерни особености, но и като се полагат сериозни грижи при отглеждането им.
Гълъбът е чистокръвен, когато е произлязъл от съешаването на чисти представители на една и съща порода, и е унаследил всички характерни особености, които отличават породата от другите породи. При тази цел на развъждането гълъбовъдът трябва да се стреми да засилва някои отличителни белези на породата, свързани с големината на тялото, цвета на очите и клепачите, големината на човката, летателната способност, окраската и др., които се смята, че може да се подобрят още повече.
Съществуват няколко случая при чистопородното развъждане:
1. При кокошоподобните, ръомерите и др., които имат едри тела, гълъбовъдът трябва да се стреми да увеличи още повече теглото на гълъба.
2. При повечето породи гълъби цветът на очите трябва да бъде светъл. Срещат се обаче индивиди с червени или черни очи и клепачи. Следователно гълъбовъдът трябва да се стреми да получи поколение с желания цвят на очите и клепачите.
3. Докато при някои породи гълъби човките са средни или дълги, при късоклюните породи гълъби целта е обратна, т.е. да се получат колкото се може по-къси човки.
4. При породите летци следва да се търсят начини за получаване на поколения, притежаващи по-голяма летателна способност.
5. Въпросът за окраската е един от най-важните. Той е основен проблем за гълъбовъда, който трябва да се стреми да получи поколения с желаните и разположени правилно (според изискванията на съответната порода) по тялото на гълъба цветове. Изискванията в това отношение са много и най-разнообразни. Липсата на някои от тях прави гълъбите не достатъчно ценни за породата. Следователно и тук целта на гълъбовъда е да се получи поколение, притежаващо всички желани цветове, като се постъпва малко по-различно, отколкото при другите породи гълъби. Докато при останалите породи на поколенията с извесни дефекти не се разчита, при тези породи се постъпва обратно. Гълъбовъдът съешава гълъби, от които единият притежава едни ценни и желани качества, а другият - други качества. При съешаването на двата гълъба се получава нещо цяло (относно цветовете). Например, ако единият гълъб притежава тънки “пресечки” (черти) на главата, другият трябва да има по-широки “пресечки”, ако единият има по-малки “страни”, другият трябва да има по-големи “страни”, ако на единия “ямата” на гърба е по-бледа, другият трябва да има тъмно кафява “яма” и т.н.
При съешаването на гълъбите, трябва да се вземе под внимание и това какви са семействата гълъби, от които са получени, както и какво поколение са способни да дават самите те.
По-старите мъжки гълъби трябва да се съешават с млади женски, и обратно - старите женски с млади мъжки.
Всички тези въпроси са от голямо значение за гълъбовъда, който иска да получи ценни поколения. Ако той спазва необходимите изисквания за съответните породи, ще има добри резултати, в противен случай получените поколения от гълъбите ще престанат да бъдат ценни за породата.
Някои гълъбовъди препоръчват през зимата мъжките гълъби да се оделят от женските, а на пролет да се съешават по желание на гълъбовъда. Това е възможно, ако гълъбите през цялата зима стоят затворени, но не и ако са пуснати на свобода, тъй като тогава те сами си образуват семейства.
Втората цел на гълъбовъдите е да създават нови породи гълъби. Тя се постига, чрез кръстосването на гълъбите от различни породи. Необходимо е да се посочи, че според някои гълъбовъди съществуващите сега породи гълъби вече са създадени и не може да се изменят, нито пък да дават нови породи. Че това тяхно твърдение е неправилно и ненаучно, може да се убеди всеки, който се запознае с учението на големия английски еволюционер Чарлз Роберт Дарвин (1809-1882). Дарвин е установил, че всички породи домашни гълъби (над 150 по негово време), колкото и да се различават помежду си, произхождат от дивия скален гълъб (Columba livia). Той доказва, че животните при естествени условия също се изменят, макар и по-бавно. В подкрепа на твърдението си, той дава многобройни примери, като по-специално се спира на малките, наглед незначителни индивидуални различия и отклонения, много от които се унаследяват. Като се натрупват в потомството, те дават началото на нови разновидности, които от своя страна постоянно се изменят и се превръщат в нови видове. Според Дарвин изменчивостта на организмите е тясно свързана с наследствеността. Под наследственост той разбира способността на индивидите да възпроизвеждат себеподобни, която се проявява, чрез приликата на потомството с неговите родители. Потомството, обаче никога не е напълно еднакво с родителите. Наследствеността винаги е придружена с известна изменчивост. Според Дарвин, измененията на организмите под влияние на външните условия и по други причини, се предават по наследство на потомството. Когато условията предизвикали известни изменения останат непроменени в продължение на много поколения, самите изменения се закрепват, затвърждават в поколенията, и стават присъщи на получилите ги организми.

Стефан Тончев
1969 г.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook