Оценяване на гълъбите на изложби и конкурси

Оценката на гълъбите – това е въпрос, с който всеки гълъбовъд се съобразява при селектирането на отглежданите от него породи. Достигането на поставените от него цели до голяма степен зависят от правилната му преценка при подбора на избраните двойки. Още по-добър коректив се оказва оценката, получена при участие в изложби и конкурси. Именно там, се оценява не толкова самия гълъб като екстериор, но се преценява и направлението, усета на гълъбовъда по отношение на перспективите за усъвършенстването на породата.
Да се оцени един гълъб, това значи да се определят неговите качества, достойнства, недостатъци и в крайна сметка да се прецени обективно за каква цел ще служи в бъдеще този екземпляр.
При оценяваване на гълъбите, те трябва да бъдат сравнени с еталона на породата, към която се отнася, както и да бъде установено до каква степен точно и пълно съответства с него. Еталона представя във вид на описание най-типичните черти, съвършения образец на породата, който е прието да се нарича “стандарт на породата”.
И така, за да бъде оценен един гълъб, то той трябва да бъде сравнен със стандарта и да се определи как съответства на изискванията на този стандарт. Точно в това се състои основния смисъл на оценката на гълъбите.
Характеристиките, които определят качеството на гълъба се явяват неговите породни признаци: външни (морфологически) и вътрешни (физиологични), като между тях има органическа връзка – външните признаци представляват проявление, отражение на вътрешните качества и особености на организма на гълъба. Това е доста важно обстоятелство при оценяването. То позволява по редица външни признаци да се съди за вътрешните особености на гълъбите, които е невъзможно да бъдат определени непосредствено. Едно такова разсъждение в подобна насока може да бъде само ориентировъчно и не дава гаранции, че ще могат да се избегнат грешки при селекцията, дори и от много опитни гълъбовъди. Само оценката по всички параметри – тоест вътрешни и външни природни признаци се явява пълна. Такава оценка би трябвало да е направил предварително за себе си всеки гълъбовъд, като това до колко тя е точна зависи от опита, знанията, вкусовете, както и от интуицията, която има самия гълъбовъд.
На изложбите и конкурсите гълъбите биват оценявани единствено по външните признаци, тоест по екстериора, което определя и типа на оценката – екстериорна.
Общоприета в момента е 100-балната система.
По тази система значимостта на определените признаци се представя във вид на оценъчна скала или таблица. При съставянето на такава скала се отчита важността на един или друг признак за всяка порода или група еднотипни породи, като по-главните признаци се намират в по-горната част на скалата в сравнение с по-второстепенните. Това е най-важното условие, изпълнението на което позволява максимално точно и обективно да бъдат оценявани гълъбите.
В международната скала всички породни признаци са групирани в десет пункта, критерия, всеки от който се оценява с 10 точки, а общата максимална сума от точки е 100. Тези точки се явяват максимални и съответстват на идеала – еталона на породата, съвършения образец. Затова 100-те точки може да се смятат по-скоро за теоритическа величина.
При оценяването на гълъбите се установяват отклонения на породните признаци в съответствие със стандарта. Тези отклонения се разглеждат като недостатъци, за които се смъкват определено количество точки за всеки от критериите.
Недостатъците могат да бъдат:
 Незначителни недостатъци - това са някои несъвършенства в екстериора, които не се явяват в качеството си на дефект и се допускат по всички признаци от международната оценъчна скала.
 Малки недостатъци – това са незначителни отклонения от стандарта, които не нарушават общия външен вид на гълъба и се явяват допустими. За подобни недостатъци по всеки пункт се отнемат от 1 до 3 точки.
 Големи недостатъци – това са груби отклонения от стандарта, забележими от пръв поглед, дори и не от специалист. Те, по правило се предават по наследство, явяват се недопустими и се отчитат при оценката на гълъба. За тези недостатъци се отнемат от 4 до 8 точки.
Малките и големите недостатъци са описани в стандарта на породата.
Установени са следните категории оценки според получените точки:

100-94 точки – Отличен
93-86 точки - Много добър
85-78 точки - Добър
77-70 точки – Посредствен

С тези оценки се определя качеството на гълъба, представен на изложбата.
Международната система за оценяване е унифицирана така, че да може да бъдат оценявани гълъби от различни породи, но тя не отчита конкретните особености на отделната порода, с което поставя при равни условия както сложните, така и по-обикновените гълъби. Това се счита за недостатък на системата, което е наложило в редица страни да се разработят индивидуални скали за оценка на дадена порода, отчитайки конкретните й особености. По такива скали се правят оценки на гълъби на национални изложби и конкурси, без оглед на мащаба на мероприятието. Така например някои гълъбари на своите изложби оценяват гълъбите по скала включваща 20 критерия, които най-пълно обхващат породните признаци. Пределните теоритически точки по всеки критерий се определят отделно за всяка порода или група породи, независимо от това в каква породна група се намира – декоративни гълъби, високолетачи, преметачи, породи за месо и пр.
При оценяване на гълъбите, както в гълъбарници, така и на изложби и конкурси, се ползват определени приоми и методи.
По-популярни са следните :
 Оценка на око;
 Оценка по снимка;
 Биометричен метод.
Първият метод “Оценка на око”, е най-разпространеният и добре известен на всеки гълъбовъд. Огледът става в клетката или държейки гълъба в ръце.
При оглед в клетка има възможност да бъде съставено общо впечатление от това как изложбения гълъб съответства на стандарта по фигура, размери, стойка, структура на оперението, тоест признаците, които са добре видими.
При оглед “В ръце” се оценяват признаци, които не могат да бъдат преценени, когато се налага уточнение или допълнение на данните от прегледа в клетка. Тук се опипват костите, аналното отверстие и състоянието на кожата на птицата.
Съвкупността от резултатите при тези два типа оглед, дава обща представа за качеството на гълъба, тоест съответствието на неговите характеристики, спрямо признаците определени в стандарта за съответната порода гълъби.
Смисълът на “Оценката по снимка” се състои в това, че оценката на гълъба се прави не на база оригинала, а по фотокопие. За тази цел гълъба се фотографира в различни пози, и от всички страни, така че да се даде възможност на съдиите детайлно и пълно да разгледат птицата и да сравнят породните признаци с изискванията на стандарта. Този метод по същество всъщност е подобен на първият метод – “Оценка на око”, но е далеч по неточен, тъй като и най-сполучливите фотографии не могат да заменят живото присъствие на птицата в изложбената зала. Също така този метод не бива да се счита за самостоятелен и достатъчен за оформянето на крайна оценка – препоръчително е да се използва само като допълнителен, спомагателен, или пък за учебни цели при подготовка на съдии, както и за сверяване критериите на самите гълъбовъди.
“Биометричният метод” се нарича така поради това, че при него оценката се съставя с помощта на измерване на основните части на тялото, които в определена степен характеризират породните признаци на гълъба. Обичайно е да се измерват следните параметри:
 Обща дължина на тялото от върха на клюна до края на опашката;
 Дължината на крилото;
 Дължината на опашката;
 Дължината на крака;
 Размах на крилете в разперен вид;
 Окръжността на гърдите по нейната среда;
 Тегло.
Данните от тези измервания се сравняват с подобните от еталона на породата и така се съди за качеството на оценявания гълъб. Този метод също не трябва да се счита за самостоятелен, а по-скоро като допълващ метода “Оценка на око”.
Може да се направи извод, че от споменатите по-горе методи, основен е методът “Оценка на око”, докато другите два метода могат да бъдат използвани при необходимост като допълнение и уточнение на първия.
Всяка изложба е представлявана от трима експерт-съдии, което дава възможност за по-обективно и достатъчно точно определяне качеството на оценяваните гълъби.
Резултатите от оценката на всеки гълъб се вписва в оценъчен лист, по който се определят най-добрите екземпляри за всяка порода – шампион и неговите подвластници.
Собствениците на отличените гълъби се награждават с купи, медали, дипломи и грамоти, както и други допълнителни материални стимули.
По правило оценки на гълъби в личните гълъбарници на гълъбовъдите не се правят. Там, обаче би могла да се направи качествена оценка на перспективните гълъби, и да се отсеят тези, които могат да участват на изложби.
Всеки оценяван гълъб, може да бъде:
 Отличен гълъб - този, който е близък до съвършения, елитния, до еталона. При него не би трябвало да се забелязват видими дефекти, но може да съществуват известни незначителни недостатъци по отделни, второстепенни признаци. Такъв гълъб представлява украшение на колекцията, най-ценния като развъден материал за допълнително усъвършенстване на породата. На изложби той може да заеме челното място като победител и шампион в породата, и се награждава със златно отличие. Такива гълъби в породата представляват единични екземпляри.
 Много добър гълъб – при такива гълъби са допустими незначителни недостатъци по 4-5 признака и 2-3 малки недостатъка по второстепенни признаци. Тези гълъби са изключително ценен материал за развъдна дейност, в породата се срещат сравнително не рядко, могат да участват в изложби и конкурси, заемат призови места и биват награждавани със сребърни медали и диплом I степен.
 Добър гълъб – това са масово развъжданите гълъби, които могат да имат незначителни и малки недостатъци по 5-6 признака, които разбира се не влияят на външния вид, и не са предавани по наследство. Напълно подходящи за развъдна дейност, могат да участват в изложби и конкурси, получават добри оценки и биват награждавани с бронзов медал и диплом II и III степен.
 Посредствен гълъб - при такива гълъби са допустими малки недостатъци по много признаци, а също така и 1-2 големи недостатъка. Могат да се използват за развъдна дейност, но ограничено, и то само в случаи на отсъствие на по-качествен разплоден материал. На конкурси нямат право да участват, а на изложби само в отделни случаи и то без оценки – само като “участник”.
 Лош гълъб – това е или безпороден гълъб, или породист, но с доста и големи недостатъци. Такъв гълъб е недопустимо да се използва за развъдна дейност, както е недопустимо и участието му в изложби и конкурси.
Оценките за качество до голяма степен зависят от субективната преценка, опита, знанията и вкуса на гълъбовъда, като доста често границите между тях не са ярко установени, въпреки че имат огромно значение за правилното, безпристрастно и точно определяне на характеристиките и качеството на гълъба.
Трябва да се отбележи, че при оценка на място в гълъбарниците, критериите и методите са същите, каквито са и при оценяване на изложба или конкурс. Разликата е в това, че оценяването не е по точковата система, тъй като няма необходимост, а точността на оценката напълно се определя от гълъбовъда, чиито птици са обект на оценка.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook