ГЪЛЪБИ ЗА МЕСО. ПОРОДИ СЪС СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ

ОТ началото на нашия век първоначално в САЩ, а по-късно във Франция, Италия, Германия, Холандия, Унгария и в други страни се организира промишлено угояване на гълъби за месо.
От многото по-едри породи днес за стопански цели се развъждат, подобряват се и се угояват промишлено само няколко породи гълъби, характеризиращи се със следните качества:
- способност за по-бърз растеж в сравнение с другите породи гълъби;
- масивно, едро тяло;
- добра способност да натрупват месо при сравнително малък разход на фураж;
- добра размножителна способност;
- приспособимост към отглеждане в затворени помещения;
- устойчивост на болести;
- за някои породи и податливост към трениране.
Благодарение на тези стопански качества гълъбовъдството от подчертано любителско в някои райони се превръща в промишлен подотрасъл на птицевъдството с добра валутна възвращаемост и икономически ефект.
По-важните породи гълъби за месо със стопанско значение са:
Кинг (Кралски гълъб). Тази порода е създадена в началото на нашия век в САЩ, като са използувани най-различни месни породи - Пощенски, Монден, Сребрист римски, Малтийски, Дуче и др. Гълъбовъдите са създали първоначално една бяла, а след това една сребриста модификация - независими една от друга, признати за една порода през 1921 г. Обединението на създателите на породата в „Американски Кинг Клуб” е допринесло за бързото популяризиране на породата в цял свят и за създаване на нови декоративни модификации с внушителна външност и с различен цвят на оперението - бял, сребрист, син, ивичестосин, жълт, червен, черен, тигров и др. Вратът и краката са къси, гръдният кош е широк, краката са разположени широко. Опашката е завита характерно нагоре. При промишленото отглеждане се използуват линиите с телесна маса над 1 кг. Това предимство обаче е придружено от по-ниска плодовитост и някои гълъбовъдни стопанства се ориентират към използуване на декоративните модификации, при които женските птици тежат 700-850 г, а мъжките - 900-950 г. Една родителска двойка отглежда годишно около 12 приплода. Младите гълъбчета на 4-5-седмична възраст достигат жива маса 500-600 г.
Гълъбите от типа за месо са по-кротки от декоративния тип. Склонността им към борба е по-малка, отделят повече време за поколенията си.
От породата Кинг е създадена модификация, при която мъжките се различават от женските по бялото оцветяване на масурчето на перата.
Пощенски гигант. Създаден е също в САЩ от различни по-едри популации от състезателния пощенски гълъби, чрез селекция, като са съчетани едрината на тялото, способността за натрупване на месо, плодовитостта и приспособимостта към интензивно отглеждане. Този гълъб е по-едър от обикновения пощенски гълъб, но крилните му гребла и управляващите пера са по-къси. Оперението му е характерното за пощенските гълъби: твърди и плътни пера, оцветени в синьо, черно, червено, шоколадово, жълто, и бяла модификация. Мъжките индивиди тежат около 680-760 г, а женските - 630-700 г. Годишно отглеждат около 12-13 приплода, които на 4-5-седмична възраст достигат около 450 г. Създадени са и автосексингови линии, при които еднодневните гълъбчета се познават по пол както по първоначалния пух, така и по цвета на оперението в по-старша възраст.
Тексан. Смята се за една от най-известните породи. Създадена е в Тексас през 50-те години от автосексинговия Кинг и пепеляво-червеникавата модификация на Френския монден.
Мъжкият е бял, само венецът на врата е кафяв, черен или повече или по-малко сив. Разпръснати цветни пера се срещат и по разни части на тялото. Женските птици са бели по цялото тяло и оцветяването е с блед, убит тон. Най-честите цветови модификации са синьо, бледосиньо с ивици или без ивици, сиво-черно, често и черно.
Различават се по пол още на еднодневна възраст. Тялото на мъжките е голо или покрито с много къси пухени влакна, докато тялото на женските гълъбчета е богато покрито с пух и човките са кръстосани от тъмна пигментация.
Тексанът напомня по телосложението си породата Кинг. Главата е по-малка в сравнение с тялото, тялото е средно дълго, дебело, с развити месни форми. Гърдите са широки и дълбоки, с добре развити мускули. Крилата са плътно прилепнали към тялото, а краката - с широка стойка и добре замускулени бутове.
При създаването на породата задачата е била да се получи гълъб за месо с добри икономически показатели.
Тексанът е порода със средно голямо тяло, поради което за изхранването на гълъбите е необходимо сравнително голямо количество фураж. Оптималната маса на птиците е 730-800 г, без особено различие при двата пола.
Масата на подрастващия гълъб на 28-32-дневна възраст се доближава до масата на възрастните гълъби и е около 600-840 г в американските развъдни ферми. Унгарските тексани обаче са по-леки, с маса до 550 г.
Размножителната способност на този гълъб е уникална. Цикълът на снасяне е 28-35 дни. В елитните развъдни ферми се получават по 14 приплода годишно. За разплод птиците се използуват в продължение на 5 години при висока интензивност на снасяне и мътене. Размножителната способност и по-високата телесна маса на гълъбите в Тексас се обясняват с по-благоприятните климатични особености на този щат, което трябва да се има предвид при отглеждането им в други райони с по-сурова зима (отглеждане в отоплявани птичарници с програмирано осветление и нормирано хранене).
Ценните телесни части (гърди, бутове) са първокачествени от гледна точка на преработвателната и кулинарната промишленост.
Наред с отличните качества на породата гълъбовъдите отбелязват случаи на небрежно отглеждане на малките, които понякога отслабват и изостават в развитието си. Такива родители и тяхното потомство се изключват от разплодните стада.
Карно. Това е френска порода гълъб с отлични стопански качества, много разпространен в Западна и в Северна Европа. Смята се, че е получен чрез кръстосване на френския Червен монден с местния угарен гълъб. Предпочитат се линиите с най-червен цвят на перата, както и жълтите, които се смятат за стандартни. Гълъбите имат силно развита мускулатура. Тялото е поставено ниско поради късите крака. Гърбът е широк. Гърдите са развити, широките крила прилепват плътно към тялото. Възрастните мъжки са с маса до 650 г, а женските - до 500 г. На 4-седмична възраст приплодите тежат към 400 г.
Американско-френски Карно. Породата е създадена в САЩ в началото на века чрез целенасочена селекция, която е допринесла за някои промени в сравнение с породата Карно. Тялото е значително по-едро. Стандартните изисквания към американско-френския вариант са възрастният мъжки да тежи 740-910 г, женската - 680-850 г, младият мъжки - 680-850 г, младата носачка - 620-790 г. Максималната жива маса достига 1040 г. При интензивното отглеждане една двойка дава 13-14 приплода, които на 28-дневна възраст достигат 500 г.
Американско-френският Карно се развъжда в няколко цветни модификации, като освен червени и жълти се срещат и бели модификации за нуждите на месодобивната промишленост.
Щрасер. Това е една от старите европейски породи. Създадена е в Моравия. Разпространена е в Унгария и Долна Австрия. В Германия е внесена през 1875 г., а след това и във Франция. За първи път е показана на изложба през 1890 г. Оригиналният тип засега се развъжда само в Чехия, където е облагороден в представителен декоративен гълъб.
По-късно германските гълъбовъди селекционираха модификация с едро тяло и добре изразени месни форми, която бързо се разпространи в много страни и измести декоративните модификации.
Щрасерът е среден по големина, от който са се оформили вече няколко типа в зависимост от страните, в които се развъжда. Френският стандарт изисква 700-750 г за мъжкия и 650-700 г за женския гълъб; моравският - съответно 600-700 г и 550-650 г; немският - 750-900 и 650-800 г. Според немския стандарт този гълъб трябва да бъде голям, масивен, широк и пр. Немският тип намира по-широко приложение при добива на месо.
Основният цвят на гълъба е бял. Цветни са: главата, крилата, линията на гърба и опашката. Срещат се различни модификации, най-разпространени от които са синята, черната, червената, жълтата.
Щрасерът е буен, енергичен, биещ се гълъб, поради което трябва да се отглежда в по-малки групи. От линиите за месо за промишлено отглеждане са селекционирани птици с по-кротък нрав.
Възпроизводителната му способност е задоволителна - около 10 приплода годишно. На 4-седмична възраст малките достигат маса 550-580 г.
Монден. Перспективна френска порода. Създадена е от дивия полски гълъб чрез селекция, поради което често е описван като гълъб без порода. Среща се в различни модификации по отношение на едрината и оперението. Това е едър гълъб с маса 600-800 г, често и повече. Дължината на тялото е 45-48 см. Гърдите са широки, развити. Гълъбите със средна големина се наричат обикновено „мондино”. От едрите е селекционирана породата Голям френски монден. Възрастните гълъби достигат маса 900-1100 г. На 26-дневна възраст масата им е около 450-480 г. Оперението им е много красиво - сребристо, чернеещо се.
Римски гълъб (Римски великан). Стара италианска порода, известна от древността. Дължината на тялото е 55-58 см, размахът на крилата достига 1 м и повече. Масата е 1200-1400 г. Оперението е кафяво, синьо, с лента на крилата, червено, пъстро, по-рядко и бяло.
Заслужават внимание и някои други италиански, полски и други породи, вниманието на селекционерите към които все още не е насочено достатъчно.
Ето някои характерни данни за стопанските породи гълъби за месо в Европа:

ПОРОДИ / МЪЖКИ / ЖЕНСКИ / НА 30 ДНИ (тегло в г) / ПРИПЛОДИ (бр. годишно)
Пощенски 450-580 400-520 350-420 13-14
Полски 580-720 550-650 450-520 10-12
Кобург. чучулига 550-700 500-600 450-500 10-12
Флорентински 650-780 580-680 500-550 8-9
Унгарски пъстър 550-700 480-580 430-480 11-13
Щрасeр 600-750 550-650 500-550 11-12
Германски 750-880 650-780 560-620 8-9
Алфьолдски 500-600 450-500 420-450 9-10
Унгарски гигант 700-900 600-880 550-620 7-8
Малтийски 650-850 550-700 500-550 10-12
Кошоа 700-750 680-700 560-600 8-9
Френски монден 950-110 750-900 600-700 7-8
Монтабонски 750-900 700-800 550-600 7-8

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook