БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЪЛЪБИТЕ

В дългогодишната борба за опазване на вида, гълъбите са си създали определени инстинкти, които трябва да се имат предвид при отглеждането им.
Гълъбите живеят на двойки - мъжки и женски. Склонността им към създаване на двойки се забелязва още в млада възраст. Ето защо във всяка клетка се оставят по равен брой женски и мъжки гълъбчета.
Намирането на партньорка започва с „ухажване” на избраничката от мъжкия гълъб. Ухажването се изразява чрез гугукане, въртене на едно място, отпускане на крилата и опашката, чиито пера се влачат, „метат” земята. Женският гълъб, приел ухажването, отговаря с многократно поклащане на главата и тялото и отпускане на крилата към земята. С характерен глас мъжкият гълъб приканва женската в гнездото или на мястото, което е определил за гнездо. Ако няма гнездо, двойката започва да го гради, като мъжкият донася клонки, треви, сламки, сено, а женската ги подрежда.
Успоредно с виенето на гнездото започва съешаването на двойката гълъби, което е признак, че в скоро време може да се очакват първото яйце и началото на мътенето. Някои по-агресивни гълъби постоянно преследват пъртньорката си и не я оставят на мира дори и по време на хранене.
Самотните гълъби, загубили по някакви обстоятелства партньорката си, се стараят бързо да намерят нова. Особено агресивни са мъжките гълъби при търсене на нова партньорка. Те обикалят гнездата, тормозят другите двойки, особено мътачките, като често нарушават мътенето им. По тази причина всички самотни гълъби трябва да се изваждат от бокса до намирането на нови партньорки.
Понякога поради инстинкта за създаване на двойки се събират гълъби от един пол. Това не трябва да се допуска и такива гълъби се отделят в отделна клетка. При принудително събиране на самотни гълъби или при опре-делена развъдно-подобрителна цел се използуват инди-видуални клетки (около 50х50 см), снабдени с хранилки, поилки и място за гнездене. Мъжкият гълъб приема новата партньорка сравнително бързо - за 1-2 до 5-6 дни, или колкото трае ухажването при свободното избиране на партньорка.
Възможно е в стадото да има двойки, на които липсва желание да правят гнездо. На тях трябва да се помогне, като им се оставят на разположение клонки, слама, борови иглолиста и други подходящи материали за виене на гнездо.
Подготовката за съешаване започва с характерна любовна игра. Двата гълъба застават един срещу друг, многократно пъхат главата си под крилата, а след това се целуват, като захапват леко човките си. После гълъбицата разперва леко крила и приема мъжкия гълъб. Съешаването про-дължава няколко минути, след което двата гълъба правят гордо и наперено няколко стъпки на земята и отлитат.
Когато наближи времето за пронасяне, носачката се застоява в гнездото по-продължително време (яйцето може да се опипа в областта на клоаката). Тя пронася 10-12 дни след започването на съешаването. Първото яйце снася в следобедните часове, а второто - след два дни в предиобедните часове. До снасянето на второто яйце носачката стои права, след което ляга и започва да мъти двете яйца. Яйцата на полудивите гълъби са с маса 15-16 г, а на домашните - 20-25 г.
Мъжкият гълъб помага в мътенето, като сменя мътачката сутрин към 9-10 часа и лежи върху яйцата до 17-18 часа. Понякога женската сменя за малко гълъба в часовете за хранене.
На 5-ия - 6-ия ден от началото на мътенето яйцата се овоскопират (преглеждат се с яйчарска лампа чрез просветляване), за да се установи дали са оплодени. Живият зародиш вече има добре изразена кръвоносна система и остро оформена въздушна камера. Неоплоденото яйце е чисто, ясно, светло. Умрелите зародиши имат кърваво петно или кървави ивици, понякога залепнали за подчерупковата ципа.
Гълъбите са много добри и грижовни родители. Те заедно отглеждат малките си, като имат еднакво участие в топленето и храненето им. Сменят се в отглеждането, също както при мътенето.
Малките в началото са слепи, с маса 28-30 г. Към 5-ия ден започват да се покриват с пух, който през втората седмица обхваща цялото тяло. След втората седмица те нямат особена нужда от отопляване през деня и родителите имат повече време за намиране на храна.
До 5-6 дневна възраст гълъбчетата се хранят само с гушечно мляко от родителите си. Гушечното мляко се образува във вътрешните стени на гушата под действието на жлезите с вътрешна секреция. Вътрешната стена на гушата се удебелява и пуска израстъци. Отмиращият слой епителни клетки пада и се смесва с водното и слузесто вещество на гушата, като образува гушечно мляко. То съдържа 67-68% вода, 13-18% белтъци, 10-12% мазнини, 1-2% минерални вещества и витамините А и В. След втория ден гушечното мляко започва да става с парцаловидна консистенция. След 6-ия ден намалява и родителите започват да хранят малките си с намерени и омекотени в гушата семена и зърнени храни. В края на втората седмица отделянето на гушечно мляко спира.
Най-интензивно е храненето късно следобед и във вечерните часове. Това налага есенно-зимните месеци да се включва допълнително осветление. Храненето на гълъбчетата от родителите продължава до 4-ата - 5-ата седмица, след което те могат да преминат към самостоятелно хранене.
Кожата на еднодневните гълъбчета е покрита с пухена покривка от 5 до 20 мм, което е породен белег. В края на първата седмица пухът се заменя с перушина, която до края на втората седмица покрива напълно тялото в характерния за породата цвят. Първите пера се сменят между 6- и 8-седмична възраст. Линеенето на перата се повтаря всяка година. Продължава около 2 месеца, като интензивността му се влияе и от белтъчното съдържание в дневната дажба. По-бързо сменят перушината си мътещите двойки.
В повечето случаи се излюпват по едно мъжко и едно женско гълъбче. Мъжките са по-лакоми, по-агресивни и често женските не получават достатъчно храна, гладуват, развиват се по-бавно, изостават в растежа си, понякога умират от глад.
Отделените от родителите си млади гълъбчета се отглеждат в клетки, настанени от една възрастова група. Ако са много млади и не могат да се хранят, смесват се с по-възрастни гълъби, от които се учат да ядат.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook