Проява, диагностициране и борба с болестта парамиксовироза при гълъбите

В началото на 80 години парамиксовирозата за първи път масово се появява в Европа, и много специалисти са си мислели дали това не е новата тайнствена болест дошла от Япония или Судан. Единствено английския учен Д. Александър е твърдял, че тази болест е причинена от атипичен вирус на чумата по домашните птици.
Особеностите на птичите парамиксовируси спрямо антигените могат да се разделят на 7 групи:
- ПМВ-1 - Вирус, атипичен за кокошата чума, известен със своите подтипове и щамове;
- ПМВ-2 - Вирус, изолиран от пилета в Калифорния;
- ПМВ-3 - Вирус, изолиран от пуйки от Уускънсън (САЩ), а след това и от кокошки, папагали, врабци и гълъби;
- ПМВ-4 - Вирус, потвърден при патици от Хонг-Конг;
- ПМВ-5 - Вирус, доказан при тигрица в Япония;
- ПМВ-6 - Вирус, изолиран от пещерен гълъб в Япония;
- ПМВ-7 - Вирус, изолиран от гургулица в САЩ като вирус на дивите гълъби;
Много автори от Европа, са писали за началото на появата на парамиксовируса от третата група - ПМВ-3.
С по-късните изследвания било доказано, че заболяването, причинено от вируса от първата група (ПМВ-1), е характерен за гълъбите.
В България това заболяване се наблюдава масово от края на 1982 г.
Заболяването се пренася от прелитащи диви гълъби, пощенски гълъби, при участия на изложби. Заболяването се влияе и от общото здравословно състояние на птиците, проявява се по-често при силно физическо пренатоварване, при лоша хигиена, липса на храна и вода, при продължително транспортиране до местата за пускане в състезания, при пренаселеност в гълъбарниците.
Болните гълъби отделят вируса чрез изпражненията, слюнката и секрети от очите и носа. Заразяването на птиците настъпва най-често при приемане на заразена храна и вода, както и при вдишване на вируса заедно с праха. Вирусът може да се пренася и от самите гълъбовъди.
Парамиксовирусът притежава способността бързо да се разпространява. Той живее в ятата, особено при дивите гълъби, в организмите на преболедувалите бацилоносители, и чака нова генерация приемчиви птици.
Парамиксовирозата се характеризира с появата на водниста диария, която обхваща изведнъж голям брой гълъби. За разлика от диарията, която се появява при другите заболявания при гълъбите, тази е във вид на водниста локва, в средата на която са оформени изпражненията. Това не е диария в истинския смисъл на думата, а повече прилича на отделяне на урина. Характерно е това, че от тази диария целият гълъбарник е мокър. След седмица заболяването преминава в хронична форма и започва изкривяване на шията, отмятане главата назад или встрани, слабост в краката и крилата. Болните гълъби са неспокойни, треперят, заемат неестествено положение на тялото, остро реагират на звук и започват да падат по земята. Дори да искат да ядат, те не са в състояние да кълват с човката си зърното. Щетите при парамиксовирозата са големи и възлизат от 10 до 80%, което зависи от вирулентността на вируса и имунитета на ятото.
Ако гълъбите са загинали в острата (акутна) форма на заболяването, то е протекло много бързо и при аутопсията не могат да се установят никакви промени. Може да се наблюдава само катарално възпаление на червата и евентуално точковидни кръвоизливи по вътрешните органи. Ако заболяването е протекло по-продължително време, се наблюдава хеморагично възпаление на лигавицата на стомаха и червата, оток и кървене на слезката и панкреаса.
Клинично може да се постави само съмнение за парамиксовироза. Точна диагноза се поставя лабораторно, чрез изолиране на вируса със серологични изследвания.
В диагностично отношение, трябва да се изключат други бактериални и вирусни заболявания, при които има нервно разстройство, авитаминоза "B", нарушаване в даването на минерални вещества и различни отравяния.
Специфично лечение няма, защото антибиотиците не действат на вируса. Може да се приложи симптоматично лечение с даване на витамин "В" и електролити във водата за пиене. След преминаването на заболяването гълъбарникът задължително се дезинфекцира с 2% разтвор на натриева основа или друго средсво, което убива вируса.
Единствената профилактика при гълъбите срещу парамиксовирозата, е ваксинацията им докато са още здрави. Ваксинацията трябва да се извършва от ветеринарен специалист два пъти годишно, през януари преди чифтосването и през юли, когато се излюпят голям брой млади гълъби.
При затихване на епидемиологичната обстановка, не бива да се изчаква месец юли, а да се ваксинират младите, които излизат, за да се предпазят и защитят.
За ваксиниране може да се използва ваксина против кокошата чума, или специално приготвена ваксина за гълъби. Веднага трябва да посочим, че спрей-ваксините и тези, които се дават във водата за пиене не са добри за гълъбите. Добри са всички ваксини, които се поставят подкожно. Разликата при тях е във времето необходимо за изграждане на имунитет и продължителността му.
Д-р Улрике Хайл от Института за заболявания по домашните животни на Мюнхенския университет, при работата над докторската си дисертация е изследвал различни ваксини против парамиксовирозата при гълъбите, и установява, че инактивираната ваксина изгражда имунитет от 4 до 8 месеца. Ето, защо с оглед на постоянното присъствие на парамиксовируса в ятата, гълъбовъдите трябва да ваксинират птиците си своевременно.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook