Гълъби в България се отглеждат от незапомнени времена

Гълъбовъдството в България е имало особено голям подем по време на турското робство, защото е било авторитетно двора да е гарниран с тези красиви птици. В унисон с ориенталското почти всички български раси са късокраки и с отпуснати криле под опашките, което придава особен чар.

Българските породи са именувани на градовете или районите от където произхождат, като например: "Плевенски", "Русенски масърлии", "Русенски сиви с два качула", "Русенски черни", "Русенски качулати", "Пловдивски белокрайни", "Пловдивски черни", "Пазарджишки високолетачи", "Пазарджишки бенкалии", "Софийски бенкалии", "Софийски шарен с качул", "Софийски шарен без качул", "Старозагорски бели високолетачи", "Варненски", "Благоевградски шарен", "Кюстендилски бял качулат", "Търговищки", "Шуменски", "Ломски", "Добруджански преметач", "Белослатински преметач", "Хасковски", "Чирпански", "Сливенски", "Разградски" и др.

Повечето от Българските раси са били, а някои все още са добри преметачи, но волиерното отглеждане на някои от тях е довело до намаляване на летателните им способности.

Други пък от тях, като "Паламарските", "Хасковските" и др. са с много характерен глас, така наречени "дрезгави гълъби".

Много интересна българска раса са "Плевенските гълъби". Преди години, когато се провеждаха изложби под егидата на "Интертау", на една изложба в Берлин се поражда спор, коя раса е най-отдалечена от прародителя (дивия скален гълъб), и като доказателство, че това е "Плевенският гълъб" се явява липсата на изразена мастна жлеза на трътката.

Автор: LudmilDo
Източник: zoomania.org

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook