Корнелиус и Герард Коопман - игра без граници

ВЪВЕДЕНИЕ
Бяхме на гости, гълъбите се пускаха от АБЛИС на 588 км.
Час на пускане 7.15 ч., първите 14 пристигат между 15.08 и 15.37 часа. Общо пуснати 10 030 птици, Коопман пуска 55.
Дълги години Коопман се смятат за едни от най-добрите гълъбовъди в Холандия. Те участват не само в регионални състезания, но са активни и в национални и международни надпревари.

ИСТОРИЯ
Гълъби като “Цитер”, “ЕРИК”, “ГЕНТИЛ”, “БЕТРИКСДОФЕР”, “КЛАЙНЕ ДИРК АНЕЛИЕС” са познати на повечето информирани гълъбовъди в света.
Тандема Коопман се състои от 88 годишния Корнелиус и роденият през 1955 година Герард. В тази година се произвежда едно от най-успешните гроздови вина и такава реколта трудно се повтаря, а това може би е валидно и за самия Герард.
Семейството на Герард живее в Нови Амстердам, който се намира близо до немско–холандската граница.
Отглеждането на спортни гълъби в този дом започва още през 1927 година. Мечтата на младия Коопман е да се отдели от родителите си и да си направи малка ферма. Това му се отдава през 1996 г. като купува стара селска ферма отдалечена само на няколко километра от Нови Амстердам. Така на 5 хектара земя той гради своя нов живот на ЕРМЕРВЕН 17.
Всеки, който е гостувал там се е убедил, че професионализъм не му липсва.

УРЕДБА НА ГЪЛЪБАРНИКА
Помещението за спортистите е 18 метра дълго с 6 метра дълбочина, разделено е на 6 отделни помещения.
Отляво за 40 състезаващи се женски вдовици, в средата две волиери за млади, от дясно две помещения за състезатели вдовци, също 40 броя. При построяването на своя гълъбарник за прототип е използвал гълъбарника на Джос Тон.
Постройката е разположена на равна местност, където се събират всякакви ветрове. За да ограничи течението, Коопман поставя междинни стени чак до върха на покрива. Това значително подобрява проветряването и излишните течения. Пред волиерите има коридор, през който се обслужват и наблюдават птиците, той служи и като изолация спрямо южното изложение на постройката.
Отделните волиери не са луксозно обзаведени, клетките са “U”-образно разположени, което ще рече, че освен в дъното има клетки и от двете страни. По същия начин са разположени и клетките на Пол Бойтин един от всепризнатите гълъбовъди на старото поколение. Вероятно има известен смисъл в този подход, защото гълъбите могат да се гледат в очи, а това играе роля за тяхната мотивация. Зад помещението на летящите вдовци и вдовици се намира помещението на техните партньори, чакащи ги след всяко състезание. След влизането през дъската състезателите преминават през сравнително тесен отвор, който ги води до брачните им партньори, съответно партньорки.

ГЪЛЪБИТЕ НА КООПМАН
Ако се загледаме внимателно в родословията на Коопман, забелязваме, че те са постигнали собствен щам (отродие, раса), в чиято основа стоят гълъби на Янсен и Ван Лоон. В резултат на последователна селекция и упорит труд селекционирайки само най-добрите състезателни птици се е получил един специфичен тип гълъби. Може би, това е именно типа на съвременния спортен пощенски гълъб, който може да лети от 100 до 700 км.
Как да опишем тези птици създадени от Коопман. Те малко приличат по външен вид на Янсеновите гълъби от 60-те години. Взети в ръка не са нито леки нито тежки. Тялото е леко удължено с прекрасно крило, а това което прави впечатление е късата раменна кост. В очите се забелязва една подчертана острота, така че главата в комбинация с погледа им подчертава характера и темперамента на гълъба.
През 1976 г. баща и син Коопман се запознават с Ван Лоон и тогава пристигат първите негови птици в Нови Амстердам. През същата година Коопман посещават братята Янсен в Арендок и там баща и си получават от тях най-доброто от най-доброто. Тези които смятат, че при това посещение са играли големи пари от джоба на татко Коопман силно се заблуждават. Взаимната симпатия и далновидността на братята, както и спестените пари на семейство Коопман, допринасят за световната известност на всички в бъдеще. Същото се отнася и за сътрудничеството с Ван Лоон.
Важното от тук нататък е, че тогава младия Герард е имал ясна представа какво иска да постигне, като развитие в спорта с гълъби, а то е, че иска да постигне повече от баща си. Ето защо, той се стреми към най-доброто за времето, като Юнге Ракетеман, Юнге Мергх, Голден Дуфие. От птиците на Янсен и Ван Лоон и умението на Коопман се поставят основите на съвременните пощенски гълъби, които вече 25 години господстват в световния спорт.
Особено силно влияние в положителен смисъл оказва за селекцията на Коопман - Голден Дуфие В 81 6116734 - отлична женска от братята Янсен. Следват различни кръстоски. Син на Голден Дуфие и полубрат на Циттер – Беатрикс Дофер лети много силно и след включване в разплод дава много силно поколение /описано конкретно/.
Ако говорим за родоначалници на перфектните птици, не трябва да забравяме Ерик, негов известен син Гентил станал световен шампион на дълги дистанции. Мадер Гентил, дъщеря на Цитер е оригинална Ван Лоон женска.
Но да се запази генетично чист щам, и да продължиш да имаш спортни успехи, на практика е невъзможно. Дори корифеи като Янсен са вкарвали свежа кръв /макар без много шум/. Коопман е настроен винаги да търси нови попълнения и през 1997 г. това се случва с Голден Лейди.
Следейки списанията и разпродажбите на гълъби на един търг през 1997 г. той попада на късно извадена женска, дъщеря на Канибал на Ван Дирк и Луис ван Дюк. Тогава Канибал е първи асов гълъб на Белгия на средни разстояния. Коопман обстойно разглежда младата гълъбица, взема я в ръка и тя силно му допада. Следва наблягане в наддаването и така легендата по-късно ГОЛДАН ЛЕЙДИ В 96 6286060 става негова собственост. Както отбелязахме поради това, че е много късно пиле включването и в разплод става през 1998 г.
От връзката ГЕНТИЛ х Г. Лейди се излюпва отличния летец - Клайне Дирк, а това което този гълъб е постигнал в спортната си кариера е почти невероятно. Две години по-късно Гентил и Г. Лейди дават Анелиес, който също блести с прекрасни резултати. В селекцията на Коопман се включват още два гълъба - Бляк Пувер и Бляк Пувер Лейди, получени от гълъби Янсен и Мюлеманс. Коопман вкарва нова кръв сравнително малко, но само от най-добрите свои колеги. По този начин смята, че може да допринесе малко за щастието да си победител. Следи внимателно резултатите на състезанията и взима птици от Ван Хове Бонге 2 х Торнадо, дъщеря от Голден Бои х Анабел и дъщеря на Наполеон джуниор.
Работния чифт Д-48 х Голден Дуфие дав Цитер, Ракете 84 х В дава Ерик, което е комбинаци Янсен Ван Лоон Син на Ерик е Гентил, който по Г. лейди дава Клайне Дирк Амелизе.
Времето на тези птици е отминало, но тяхна кръв тече в много днешни шампиони - 80-90% от птиците на Коопман имат тази кръв.
Виктор Вансон написа прекрасна статия за свръх доминирането и точно това се получава в посочените примери. Не съществуват много птици с такива възможности, но който се добере или попадне на такова сходство на гени става „Цар„ Копман в Германия.

ВДОВСТВО С ЖЕНСКИ И МЪЖКИ
Коопман играе с 40 мъжки и 40 женски. Партньорите на състезателите не летят, а само чакат победителите в къщи.
Точната дата на съешаване не е фиксирана. Най-често птиците се събират в края на декември и началото на януари /по Коледа/. Старите мъжки мътят два пъти. Старите и едногодишните млади са на едно място. Младите трябва да се научат да са привързани към гнездото. Спортуваните женски отглеждат само по едно малко.
Мекия климат в Холандия дава възможност началото на тренировките да започне в края на март и началото на април. Първите полети, които се провеждат в началото на април не са от голямо значение за Коопман. През този период гълъбите трябва само да се разлетят. Същото се отнася и за първите състезателни полети, най-често на къси дистанции, на които Коопман гледа като на тренировки.
Едва през май, когато започват състезанията от 300 км нещата стават сериозни. 80 гълъба се тренират всяка седмица. Мъжки и женски летят заедно. На женските преди полет се показват мъжките, но на вдовците не се показват женските. Както женските така и мъжките летят всеки ден по два пъти кръгов тренировъчен полет по 1 час. Това подобрява обмяната и стимулира доброто хранене и повишен апетит, и спомага за потискане на чифтосване помежду им. Когато женските показват добра кондиция и липса на умора и нямат състезание в края на седмицата, Коопман ги пуска от 50-70 км. Това не се прави с мъжките.

ИГРА С МЛАДИТЕ
От първо и второ пускане остават 70-80 млади. Това е първия отбор наричан ПЪРВАЦИ. Тези птици от края на март за 8-10 седмици се затъмняват, което ще рече, че нощта продължава 14 часа. Светлината в гълъбарника е такава, че да можеш да четеш вестник. Първаците участват в 10 състезания и летят от 100 до 400 км. Подготовката преди състезанията се състои в тренировки 10-12 полета до 70 км. По време на първите три състезания се провеждат 1-2 пъти тренировъчни пускания от 50-60 км.
Първаците минават пълна програма, както с тренировки така и със състезания.
Втория отбор - така нарича летните пилета излюпени в края на април и началото на май, те са 40-50 бр. Отглеждат се в отделна волиера. Тези птици не се затъмняват и се тренират слабо през есенно време. Това са и птиците за продан.

ХРАНЕНЕ НА ГЪЛЪБИТЕ
Коопман храни с богата разнообразна смеска и остава на инстикта на птиците да решават какво и колко да поемат. Той смесва четири различни спортни смески. Когато полета е над 200 км към смеската добавя 40-50% ечемик. Вечер в хранилката остава храна, която стои до другата сутрин. По този начин гълъбите сами избират с какво да се хранят. Коопман много убедително защитава тезата си. При този подход гълъбите след полет се връщат „кръгли„ и не са израсходвали енергийните запаси на организма си. Въпроса е дали при това хранене гълъбите не затлъстяват. Неговото мнение е, че при 2-3 часа тренировъчни полети дневно и един по-дълъг седмично, такава опасност няма. Този метод на хранене се практикува от Коопман и последователите му вече повече от 20 години, и дава отлични резултати.
След завръщане от полет гълъбите получават спортна смеска от четири различни фирми и остават на тази разкладка цялата седмица.
Като добавка им се дава смеска от смляни фъстъци и сирине.
Медицинско обслужване - по препоръка на доверени ветеринарни лекари.

МОТОТО НА КООПМАН
“В миналото имахме бързи гълъби, които не бяха силни, и силни гълъби, които не бяха бързи. Тези птици ги селекционирахме така, че сега отглеждаме само птици, които са силни и бързи, и летят на 200-700 км.”

Превод: д-р Борис Велев

Мнения и оценки (1)          Сподели във Facebook