Парамиксовироза при гълъбите, популярна с наименованието “въртоглава”

ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Причинителят на това заболяване е открит за първи път в изпражненията на птици през 1926 г. в град Нюкасъл, откъдето и заболяването носи първоначалното си наименование - “Нюкасълскаболест”. Вирусът е леснопреносим, силноприлепчив и засяга несамо кокошки, но и други пернати в това число и гълъби.
През 1981 г. епидемия избухва в Малта, Испания и Португалия. През 1983 г. от болестта са засегнати силно Холандия, Белгия, Германия, Великобритания и Япония. На Балканския полуостров епидемията се разпространява през 1985 г. и нанася огромни щети в нашите гълъбовъдни стопанства, най-вече поради неподготвеност от страна на любителите гълъбовъди и непознаване на болестта от ветеринарните специалисти, бъркайки я в началото със салмонелоза.
Клинично болестта паратиф или салмонелоза и парамиксовироза по гълъбите доста си приличат, но е важно да се знае, че първата се причинява от бактерии, а втората от вируси. Болестотворният агент на парамиксовирозата при гълъбите е вирус с наименование “PMV–1” и може да бъде видян с електронен микроскоп при увеличение 100 000 пъти.

ЗАРАЗЯВАНЕ
Вирусът попада и се размножава в човката, гърлото, ноздрите, очните лигавици и чревния епител на гълъбите. Отделянето му в околната среда става, чрез секрети от човката, ноздрите, очите и фекалиите.
Инкубационният период трае 5-6 дни, след което настъпва виремия. Заразеният гълъб започва да го отделя след 4-тия ден от първоначалната зараза. В организма на болната птица достига най-често до мозъка, където активно се размножава.

СИМПТОМАТИКА
Клиничните симптоми на болестта се проявяват няколко дни след заразяването. Популярното наименование “въртоглава”, болестта е получила, защото най-типичните признаци са треперене на шията и извиване назад и настрани на главата. Последва загуба на равновесие и схващане на крилата, при което птиците се въртят без разборно в гълъбарника и не могат да се задържат на кацалките, сякаш се търкалят по земята. Приемът на храна и вода е силно затруднен, а в напреднала фаза – невъзможен, поради което животното умира отглад и жажда.
В самото начало се забелязва едно особено ходене с провлачване на крилата, което преминава в нещо подобно на маршируване. Летенето първоначално е несигурно, с подчертана липса на ориентация, а по-късно е невъзможно. Ако гълъбарниците са на високо от земята, птиците не могат да ги достигнат и стават лесна плячка на естествените си биологични врагове, което е плюс за естествения подбор.
В последно време се забелязва маскиране на изброените признаци, а се появява силна диария, която води до обезводняване и бърза смърт. В тези случаи се засягат бъбреците на птиците и болестните симптоми много приличат на салмонелозата. Съществена разлика от клиниката на паратифа е, че изпражненията са много обилни, слизесто-воднисти със запазена в средата фекална маса.

ДИАГНОСТИКА
При заболяване от парамиксовироза в тялото на гълъба се образуват антитела, които могат да бъдат открити след 2-3 седмици чрез специални имуно-биологични тестове във ветеринарни лаборатории. За целта е необходимо да бъдат изпратени кръвни проби, които само доказват заразата, без да определят степента на патоморфологичните увреждания и клиничния статус.
При диференциалната диагностика, трябва да се има предвид салмонелозата, която също протича в определени стадии с нервна симптоматика. В много случаи, при лабораторните изследвания се установява смесена инфекция от парамиксовироза и салмонела. В тези случаи положението е много критично за фермата и смъртността е много висока.
Трихомоноза, кокцидиоза и други хелминтози често съпътстват основното заболяване, като утежняват протичането му.

ЗООВЕТЕРИНАРНИ МЕРОПРИЯТИЯ
• При съмнения за възникване на заболяването или поява на такава болест в гълъбовъдната ферма да се потърси помощта на ветеринарен лекар - специалист по болести на птиците.
• С негова помощ да се вземат кръвни проби, които да се изпратят в специализирани клинични лаборатории с молба за лабораторно доказване на причинителя на болестта.
• Незабавно отделяне на болните птици от здравото ято, спирането им от разплод, състезателни полети и всякакви други контакти.
• Всички гълъби, които са били в контакт с болни да се поставят под особено наблюдение и при най-малка симптоматика на болестта да се преместят при болните.
• Ежедневно хигиенизиране и дезинфекциране на гълъбарниците, профилактично третиране на здравите птици с поливитаминни препарати, поставяне на дезинфектанти във водата за пиене (безвредни) и обезпаразитяване за външни и вътрешни паразити.

ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на това заболяване е невъзможно с помощта на антибиотици и други препарати. Важно е укрепване на имунната система и приложение на интерферон при особенно ценни птици.

Автор: д-р Борис Велев

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook