Мардините - едни от най-атрактивните преметачи

Отглеждането на гълъби е много разпространено хоби в много региони на Турция. Най-специалния и търсен вид са преметачите, като от този вид най-известни са "Мардините". Те са също така различни видове - без качули, с преден, със заден качул, или с преден и заден, оцветени в черно и бяло, сиво и кафяво, а също така и нашарени на петна, и др.

Сред опитните гълъбари, преметачите са познати най-вече със своите изпълнения във въздуха. Оригиналните преметачи от вида "Мардини" нямат качулки или рогчета по техните глави. Но в следствие на множество кръстоски в наши дни вече се срещат в различни вариации, както с качулка така и с рогче (преден качул) на главата.

Мардините се отличават с техния черен, бял, син или сиво опушен цвят. В различни издания посветени на развъждането на този вид гълъби са описани техниките им на летене, премятане, както и продължителността. Според опитните гълъбари, това което превръща тази порода в особено интересна и ценна, е звука от пляскащите крила на птицата при полет. Преметачите се отличават с този характерен звук поради естеството на физическата структура на тялото. За любителите на тази порода, звука който се чува при пляскането на крилата, звука при излитане или при премятане във въздуха, е най-невероятна симфония произвеждана някога.

Това което превръща техните премятания в гледка, която си струва да се види е ловкостта и майсторството на умелата техника на изпълнение. Колкото по на високо се издига гълъба и колкото по широки лупинги избира да изпълни, колкото повече се спуска към земята с насочен надолу към земята нос, и колкото по-умело и бързо се издига след това, толкова е по-ценен гълъба.

Същевременно, Мардините могат да излитат на всеки 10 до 15 минути, и освен с характерния звук при припляскването с крилата, тяхната ценност се измерва също така и с времетраенето на техния полет в небето.

Развъждането на породата датира още от далечни времена, от преди създаването на Република Турция. Още повече, че почти всички семейства развъждали Мардини. На някои места в Турция даже има архитектурни елементи в някои сгради с формата на тази порода гълъби. Влагането на значителни финансови средства, както и отделяне на доста време на развъждането им не спира любителите на Мардините.

Отглеждането на един малък гълъб до екземпляр притежаващ редица качества не е лесна работа. На първо място трябва да се познава начина на развъждане и тренировки. Тъй като чувството на привързаност към родното място при тези гълъби е много силно. Гълъбарите предпочитат да тренират от малки гълъбите, а не да тренират вече възрастни екземпляри, тъй като рискът да отлетят към дома и да не се върнат е много голям.

Трансформирането на малко гълъбче в изкусен преметач не е толкова лесно колкото изглежда. За да се запознае и привикне малкия гълъб с новия си дом, е необходимо в началото да се завържат двете му криле, и да бъде оставен за около 10 дни да се разхожда из новия си дом. По този начин гълъба опознава дома и се развива чувството му на привързаност. След като крилете му се развържат гълъбчето започва да прехвърча покрай стените и покрива като опознава съседните околности. След известен период от време гълъба е вече готов да полети.

Гълъбарите развъждащи Мардини, трябва да имат познания за времето и въздушните течения. Небето трябва да е чисто и със слънце, вятъра трябва да духа от север на юг. По този начин Мардинът след един два опита завършва полета си и изпълнява премятането докато се връща към дома.

Ястребите са най-големия риск за гълъбите. Другата опасност разбира се е когато птицата се увлече в своето изпълнение и загуби своята навигация.

Различните видове Мардини са с уникални имена във всеки един район на Турция. Мардините включват всички подвидове на пепелявите, белите, небесно сините, Мосулиански, Селджукски, Багадиански, сиво и небесно сини, Розовидни (перата по гърдите напомнят формата на роза), Кашмирски и др., като това са само част от имената им.

Мнения и оценки (1)          Сподели във Facebook