Интимната същност на кафезната орнитология

Разбира се, любовта към природата, както и хобито на кафезната орнитология си имат свои тайнства и интимна същност. В душата на Никола Грудев те бяха място за поклонение и пречистване от суетата и покварата на светския живот.

Песента на канарчетата и другите пойни птици, отваряха пред него пътя към красивото, а той беше жаден за красотата във всичките й форми. Всяка красива строфа, изпълнена с чистота, темперамент и виртуозност, го правеше по-жив, караше голямото му сърце да се радва, даваше на неспокойния му дух сили да търси в безкрая.

Обичаше всички птици и майсторски обучените канарчета, и веселите колоритни щиглеци и конопки, и зареяните в синевата неуморно пеещи химна на пролетта полски чучулиги, и нежните флейти на черноглавото коприварче, скрито в короната на някое вековно дърво, и бодрото “чичопей” на възторжения победител на зимните студове – големия синигер.

Беше направил уникални записи на брачната песен на горската чучулига, които предизвикаха изключителното удивление на един член на кралското дружество за защита на птиците, на когото подарих копие на записа.

Опияняваше се и от гласовете на екзотичните птици от другите континенти. Но имаше една птица, която можеше да покори цялото му същество, една птица, която слушаше с притворени очи и чиито строфи повтаряше като църковен канон. Това беше славеят.

Гостуваше ми в Плевен и Велико Търново именно през пролетта, когато южните славеи пеят през цялото денонощие. Особено красива е песента в лунна вечер, когато хорът на другите птици притихне. Тогава, останал сам със своето ненадминато съвършенство, славеят изпълнява своя богат и неповторим репертоар със страст, дълбочина и кристална чистота.

Всяка строфа е апотеоз на любовта, хармоничността и вечността. Музика, която обединява космоса и земята, тъгата и възторга, мъжкото и женското начало на вселената. Такава музика не може да остави никого равнодушен, но Никола Грудев го правеше истински щастлив.

Беше майска вечер в Скобелевия парк, въздухът беше топъл, пълен с аромати и възбуда за нов живот. Слушахме един възрастен славей, виртуоз, от онези, които идват първи и определят песента на по-младите. Пееше само на няколко метра от нас и мелодиите ни изпълваха като в голяма концертна зала с прекрасна акустика.

Свещената отдаденост на живота, която идваше в сърцето и душата му от песента на славея, веднъж го накара да ми признае: “Има много пътища към бога. Един от тях е песента на славея. Тя превръща душата ти в храм и няма нужда нито от свещ, нито от молитва. В този миг само отвори сърцето си и ще усетиш Бог в себе си.”

Учителю, сбогом! Благодаря ти за всичко!

Д-р Георги Няголов

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook