ТЕОРИТИЧНИ ПОСТАНОВКИ СВЪРЗАНИ С ПРАКТИКАТА ПРИ СЪВРЕМЕННОТО ГЪЛЪБОВЪДСТВО

Влиянието на околната среда и отражението и върху генотипа са пряко свързани с напредъка в съвременното гълъбовъдство , базиращо се на научното познание , а не на закостенели догми проповядвани от псевдо специалисти , целещи подържане на определено статукво свързано с финансови интереси . Няколко конкретни примера ще хвърлят светлина върху пробрематиката. Когато при отглеждането на млади гълъбчета , последните не се дохранват или се хранят с еднообразна храна се получава увреждане на вътрешните им органи и се засяга скелетно-мускулната система . Такива птици при полети показват лоши резултати .

Гълъби , които се тренират в големи ята , при състезания се отделят твърде късно от ятото в резултат прелитат повече километри и отново резултатите са лоши . Даването на медикаменти и всевъзможни допинги също води до пивиквани и при липсата им нещата не са добри . Репродуктивната даденост, летателния потенциал е в зависимост от ерархията в гълъбарника , както и от микроклимата в него . Всичко казано до тук потвърждава факта , че лошите резултати не се дължат на лош генофонд , а на неблагоприятни външни въздействия .

Най-новите постижения на съвременната генетика доказват , че важни са не само генетичните показатели като доминантност, рецесивност, епистаза и др. , а външните условия в една или дрега степен могат да променят частично генофонда , предизвиквайки спонтанни мутации. Именно на това се дължи еволюцията , която дава възможност във времето вида да се приспособи към новите условия . Определени биохимични промени , като метилиране са наречени „шалтери“, които променят под въздействие на външни фактори гените и това е много вълнуващо защото някои от тези промени могат да се унаследяват.

Опити проведени с мишки , генетично еднакви , хранени с различни храни , отразяващи се върху цвета на кожата им показват , че се констатират генетични предпоставки за лесно оцветяване , дори без определената храна. Дългогодишният ми опит с канарчета хранени с продукти предизвикващи оцветяване на перушината също подтвърждава тази тенденция . Изхождайки от всичко казано до тук много интересно е унаследяването на някои поведенчески реакции , като инстинкта за отглеждане на потомството , агресивността при охраната на гнездото и др. Околната среда неминуемо има голямо значение при формирането и проявата на дадено поведение .

Високата степен на инбридинг, освен понижен имунитет и по слаба жизненост , се забелязва и вялост при отглеждането на потомството. Това се дължи на два фактора . Първият е по слабата жизненост на новоизлюпените малки , които не са настоятелни в търсенето на храна от своите родители . Вторият е известно отекчение на родителите , които са твърде небрежни и мързеливи при изхранването на своето потомство . Всичко до тук се дължи на определена генна предпоставка , но ако се намесим и направим замяна при която на селекционираните и инбридиговани гълъби се подложат малки от други птици по възможност кръстоски , при които хетерозисния ефект ги прави по „нахални „ и те доста упорито преследват мързеливите втори дойки , последните отключват родителските си инстинкти.

Дали това поведение се унаследява не е доказано научно , но факта е , че има породи , които са много добри родители и други много лоши . Когато по една или друга причина на нехранещите индивиди не им се доверяваме , те във времето затвърждават отрицателното качество и в една и друга степен го преданат на потомството си . Агресивността е свързана с темперамента на индивида , както и на особеностите на породата . Тук нещата са много деликатни и гълъбовъдите трябва да се съобразяват с генетично унаследяемите породни белези , като не допускат съжителство на гълъби с различен манталитет. В противен случаи на базата на ерархичната зависимост , по-слабите индивиди ще бъдат потискани , което понякога води и до смърт. Особенно интересно от гледнаточка на генетиката е въпроса за подръжаването . Както е известно съществува клон от науката наречен ЕТОЛОГИЯ , занимаващ се с поведението на животните .

Понятието инпринтинг е добро проучено и представлява интересен феномен . За да стане по ясно за какво става дума ще дам пример. В Гнездо на канарчета , поставяме яйца от щиглец. Малките пиленца след излюпването се държат като канарчета и с поведението си се определят като такива . При гълъбовъдите доста широка полемика предизвиква въпроса до каква степен може да бъде повлиян вида на полета на гълъбите . В този термин включваме както височината , продължителността въртенето при ролерите . И др. Несъмнено характера на летене се унаследява и е плод на дългогодишна селекция. Нашият интерес в случея касае дали даден вид летене може да се подръжава . Като пример мога да посоча въпроса дали гълъбите , които не са преметачи , отглеждани от малки съвместно с такива които се премятат в един момент започват да се въртят. В тази насока има много разнопосочни примери , интерпретации и мнения. Няма да се обвързвам с категорично становище , но ще споделя мои наблюдения в тази насока .

Работейки за подобряването на една стара българска порода , наричана белоглав белослатински преметач, мой колега от Варна –Д. Станчев , кръстосва гълъби от руската порода тагаринска чилика , която не се води преметач с белоглав преметач. В първо поколение всички гълъби се премятат . Във второ поколение при обратно кръстосване на чилика с първото поколение всички малки запазват премятането . Експериментите продължават и за тях е нужно време за да бъдат направени достоверни изводи .

Интересното тук е , че при полетите съвместно с чистопородните чилики летят и преметачите като се забелязват отделни премятания и при чиликите . Тук може би влияние оказва мнението на някои автори , че в миналото си чиликите са се премятали . Тези за сега констатирани резултати , подсказват , че подъжателството играе известна рола при свормиране на поведението . До каква степен може да се стигне до консолидиране и геннно носителство за сега научно не е доказано .


д-р Б. Велев, дбн

Мнения и оценки (2)          Сподели във Facebook