Повече за ембрионалната смъртност, безплодието и смъртността при новоизлюпените пиленца

Ембрионалната смъртност, безплодието и смъртността при новоизлюпените пиленца, спирането на ембрионалния растеж /ембрионалната смъртност/ представлява един от най-големите проблеми, срещани при отглеждането на повечето декоративни птици. Да се разберат механизмите и причините, които могат да доведат до смъртта на ембриона, наред със средствата на наше разположение за предотвратяването и е без съмнение от помощ за подобряване на възпроизводството на потомство при любителската орнитология. . .

Инкубационните фази и ембрионалната смъртност са най-критичните моменти в ембрионалното развитие са първите и последните дни на инкубацията. В тези моменти действително се регистрират най-много случаи на ембрионална смъртност. Смъртност в началото на инкубацията /от ден 0 до ден 4/. Около една трета от смъртните случаи настъпват в този период. Първите дни на инкубация, всъщност, ембрионът е особено чувствителен към ефектите на ниските температури, които могат лесно да спрат растежа му.

В този период той е показва една особена чувствителност към вибрациите и към прекалените механични манипулации, които могат директно да убият развиващия се организъм или да скъсат неговата предпазната ципа. Преждевременната смърт на ембриона става очевидна след контролирнето на яйцата когато се забелязва появата на един периферен червен пръстен, получен от изтичащата кръв от ембрионалните кръвоносни съдове. Смъртност от ден 5 до ден 12-14.

Този е най-дългият инкубационен период, но също е и този, в който има най-малко случаи на смъртност. В тази фаза, при която ембрионът расте, хранейки се чрез /предпазната/околоплодната ципа, може да се открие по-лесно ембрионалната смъртност, предизвикана от лошото хранене на женската, която не е била в състояние да натрупа в жълтъка всички хранителни елементи, необходими за правилното емрионално развитие. Смъртност в последните дни на инкубация.

Около 60% от случаите на смъртност настъпват в края на инкубационния период. В тази фаза, която предшества счупването на черупката, ембрионът преминава от дишане corion-allantoidea /функционираща като плацентата при бозайниците/ до директно дишане на външен въздух. Пилето трябва първо да продупчи ципите, за да стигне до въздушната камера, разположена на тъпата част на яйцето, за да може след това да продупчи и черупката. Тази дейност може да отнеме от 24 до 48 часа. В тази фаза е възможно да се чуят писуканията на пилето и да се усетят движения във вътрешността на яйцето. В края на инкубацията ембрионът е много чувствителен към недобрите микро климатични условия.

Най-вече високата температура и ниската влажност допринасят за втвърдяването на ципите и черупката на яйцето, усложнявайки излизането на пилето. Малките новородени, след дълга “борба” при счупването на черупката или подпомогнати от птицегледача, често са дехидратирани и могат да умрат за няколко часа или дни. Давайки на пилетата няколко капки от Рингеров разтвор / физиологичен рзтвор плюс някои соли през устата, може да намали, в тези случаи, смъртността след излюпването .

Късната ембрионална смъртност се открива по-трудно , защото яйцето в края на инкубационния период изглежда матово. Така че, трябва да се базираме върху присъствието или отсъствието не на движенията от страна на ембриона. Причини за ембрионалната смъртност Причините за ембрионална/ата/ смъртност при различните разглеждани случаи, могат да бъдат много и разнообразни, както е посочено по-долу. * Инфекциозни причини Ембрионалната смъртност заради инфекция на яйцето от страна на патогенни микроорганизми е сред най-често срещаните причини за ембрионалната смъртност.

Заразяване на яйцето може да стане директно в яйчника, в яйцепроводите /салмонела , микоплазми / или впоследствие в гнездото. В първите два случая патогенният агент навлиза в яйцето, все още не обвито от калциевата черупка, в третия случай микроорганизмът навлиза в яйцето посредством порите върху черупката, особено ако яйцето е покрито от фекални маси . Ембрионалната смъртност вследствие на бактериални инфекции е особено често срещана при канарчетата, гълъби както и при други представители на зърноядните птици, но се среща при всички други видове. По-честите патогенни агенти са стрептококи, стафилококи, ешерихия коли и различни бактерии от фамилията на ентеробактериите.

Също и микоплазмите и хламидиите /орнитоза / могат да спрат ембрионалното развитие. Инфекционните причини за ембрионалната смъртност могат да бъдат представени и от микозите /най-вече аспергилози/ и от различни вирусни агенти /парамиксовирус, цирковирус, и т. Н. /. Ембрионалната смъртност заради инфекционни причинители може да настъпи във всеки един инкубационен период и е възможно да се наблюдава при отварянето на яйцето, като се утановява ненапълно оформено пиле /често с наличието на предпазната ципа/, колкото един току що зараждащ се ембрион. * Хранителни /диетични/ причини Перфектното развитие на ембриона е директно свързано с доставената от птицевъдите храна.

Евентуални липси в храна на аминокиселини, витамини и минерали се отразяват негативно върху развитието на ембриона. Най-вече от фундаментално значение е присъствието в храната на калций, фолиева киселина, витамините В, А и D. Липсата на витамин Е определя една намалена съкратителна способност на вратните мускули, необходима, за да може пиленцето да счупи черупката. В този случай смъртта на пилето настъпва доста по късно късно. То се излюпва с силно извита глава и удебелен врат. * Климатични причини В гнездото/инкубатора / се образува микроклимат, директно повлиян от външните природни условия. Температурата и влажността са основните параметри за взимане под внимание при инкубацията на яйцата.

Ако тези параметри не са в “кръга” на нормалните стойности, може да се стигне до смърт на ембриона. Докато телесната температура на мътещата женска е в състояние, освен в крайни случаи, да се спарви успешно с различните външни температурни промени, то за това, което касае влажността, птиците имат малка възможност да компенсират различни стойности от оптималните такива. Ниски стойности на влажност определят голямо намаляване теглото на яйцето с последваща дехидратация на новороденото. При тези условия черупката увеличава плътността си, правейки трудно счупването й. За да може пилето да счупи лесно черупката е необходимо относителната влажност в дните, преди излюпването да бъде чувствително по-висока, в сравнение с тази на миналия инкубационен период. От друга страна прекалено висока влажност, също намалява физиологичното понижение на тегло на яйцето, така че ембрионът съдържа количества течности, несъвместими с живота.

Ембрионалната смъртност, в следствие на ниска влажност се наблюдава преди всичко в края на инкубационния период . В случаите на изкуствена инкубация на яйцата, микрокли-матичната среда се състои от инкубатор и от помещението, в което се намира. Освен горепосочените параметри, в тези случаи е много важна вътрешната вентилация на инкубатора, така както и периодичното въртене на яйцата. Една силна вибрация в инкубатора се отразява негативно върху ембрионалното развитие, както и продължителното съхраняване на яйцата, преди да бъдат сложени в инкубатора.

Грешките при изкуствената инкубация на яйцата са причина за лошото разположение на ембриона в яйцето. В тези случаи, пилето, е разположено по грешен начин, и среща голяма трудност при счупване на черупката и понякога изобщо не успява, като умира . * Токсични причини Пестициди често са причина за малформации и смърт на ембриона. Даже някои лекарства могат да доведат до сходни токсични ефекти. Веществата олеини /като минералните масла, използвани в лекарства/, могат да предизвикват токсичност, запушвайки порите на черупката и възпрепятствайки обмяната на газове между вътрешността на яйцето и външния свят.

Никотинът и въглеродният диоксид са в състояние да доведат до малоформации и промени, както и смъртта на ембриона. * Генетични причини Някои летални гени /смъртоносни гени/ , ако се проявяват хомозиготно са несъвместими с нормалното развитие на ембриона. Някои птици, специално селекционирани, /най-вече някои видове канарчета и вълнистите папагали /ондулираните английски/ алмонд при гълъбите , с тясно кръвно родство могат да произведат особени, слаби ембриони, чието развитие спира няколко дни след началото на инкубацията или други напълно оформени, нямат достатъчно сила, за да счупят черупката на яйцето.

Дори генетически далечните видове /в случай че искат да се произведат хибриди/, може да доведе до преждевременно спиране на ембрионалното развитие. * Поведенчески причини и такива, породени от околната среда Малкият опит на една двойка при първоначалното размножаване, с женска, която мъти непостоянно, може да бъде в основата на ембрионалната смъртност. Същото се отнася и за млада неопитна гълъбица . Различни смущения могат да направят така, че женската да престане да мъти и да остави гнездото за достатъчно дълъг период, предизвиквайки изстиването на яйцата и смъртта на ембрионите.

Между причините за смущения са наличието на акари, които пораждат често неспокойсствие у мътещата женска. Пренаселеността, съревнованието и съжителст-вото на несъвместими видове на едно и също място са други дразнители на размножаващата двойка. /кокошки и гълъби на едно място/ Недобре построени гнезда също могат да бъдат причина за ембрионалната смъртност. Диагноза и терапия Не винаги е лесно да се диагностицира с точност причината за ембрионалната смъртност. Изследването на неотвореното яйце, неговото отваряне и некроскопията /извършвана също върху много малки ембриони, могат, все пак, да дадат добри диагностични показатели .

Такива манипулации, извършени от ветеринар, са винаги препоръчителни за всички случаи на ембрионална смъртност. Най-вече лабораторните изследвания могат да индивидуализират евентуални патогенни микроорганизми и да посочат целенасочено лечение, което да предотврати други подобни случаи. Това се става най-често в случаите на бактериални инфекции, където е много важно да се предприеме антибиотично лечение, посочено от антибиотико грама. Това се налага заради честите случаи на антибиотико резистентност, открита в различни изолирани щамове микроорганизми .

Едно внимателно изследване на хранителния режим, поставен на птиците, така както и една внимателна анамнеза на околната среда, могат да дадат важни сведения, ако причините за ембрионалната смъртност идват от хранителни, токсични или фактори на външната среда. Превенция За да се предотврати или намали ембрионалната смъртност в стопанствата, трябва да се действа на различни фронтове, след внимателна преценка. Препоръчително е:
• Да се провери хранителния режим, предвиден за размножителните двойки, подобрявайки храненето през месеци, предшестващи репродукцията, където е необходимо.
• Да се провери, дали микроклиматичните условия /температура, влажност, вентилация/ на гнездата и помещенията са подходящи за гарантиране на най-добри условия за репродукция.
• Да се провери внимателно, дали гнездата и помещенията са добре хигиенизирани.
• Да се контролира здравното състояние на репродуктивната двойка и дали не са налице патогенни агенти. Контролът на репродуктивните двойки с ветеринарен преглед и допълнителни изследвания, преди размножителния период, позволява да се открият скрити инфекции, които биха могли да причинят смърт на малките и на ембрионите.

Това средство за превенция може да бъде ценно, защото не винаги е добре да се третират ефикасно новородените, в момента, в който е избухнала инфекциона болест в стопанството. Контролът нивото на влажността е препоръчителен, най-вече при отглеждане на кафезните птици За да предотвратяваме ембрионалната смъртност, свързана с ниска влажност и да се осигурят точните стойности на инкубационната камера, на яйцата е препоръчително да се предложат клончета върба на Агапонис, принадлежащи към видове Roseicolis и четерите вида с очертано око, които използват растителен материал за построяване на гнездото.

Неразделките ще махнат кората на върбата и ще я занесат в гнездото, където тя ще осигури постоянна влажност на вътрешната среда. Да се позволи на женската да се намокри, слагайки съд с чиста вода в клетката, гълъбарника, в периода на мътене много спомага за овлажняване на яйцата по еднакъв начин. Не е препоръчително, обаче, да се мокрят директно яйцата, защото по този начин може да се спомогне за проникването във вътрешността на яйцето на гъбички и бактерии, евентуално намиращи се върху повърхността на черупката.

Д-р Б. А. Велев PHD.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook