Подкожен емфизем при гълъбите

При гълъбите се среща рядко.
Признаци. При палпиране в различни участъци се установяват подкожни отоци. В практиката се отбелязват случаи на подкожен емфизем на главата и бедрата. Засегнатите участъци наподобяват въздушни мехури.
Болните гълъби отказват да се хранят, дишането им е затруднено и са слабо подвижни. След пробиването на мехурите от тях излиза въздух.
Етиология. Болестта се дължи на механично разкъсване на стената на въздухоносната торба.
Лекуване. Прави се малък разрез на кожата и се изпуска въздухът. Обикновено това се повтаря няколко пъти. При опасност от инфекция се прилагат антибиотици.
Прогнозата е почти винаги неблагоприятна.

Когато въздух или газове се съберат под кожата се получава подкожен ефизем. Въздуха навлиза под кожата при скъсване на въздушните тръби (при удари, контузии, след продължителен полет, при счупване на тръбести кости). Най-често се разкъсва между-ключната въздушна торба. При това заболяване се нарушава газовия обмен на организма, тъй като въздушния поток е забавен при вдишване.

Ако кожата се нарани и навлязат бактерии се получава септичен ефизем. Този тип заболяване може да предизвика абсцес. Тогава трябва да се приложат широко-спектърни антибиотици за да може да се предотврати развитието на по-сериозна инфекция и от локална тя да се развие.

Клиничните признаци са много характерни. При опипване на тялото гълъба се откриват подутини, при които кожата се напипва мека, суха и хрущи. Изглежда бледа, при допир се усеща като хартия. При по-силен натиск пръстите потъват. Дишането е силно затруднено, появява се задух. Болните гълъби отказват да се хранят.

Много често може да се получи подкожен ефизем след ухапване от насекоми или екто (външни) паразити. това се наблюдава много често при малките гълъбчета докато са още в гнездото, кожата се надува и пречи на малкото гълъбче да диша свободно и да приема храна от родители те си. Много често малките гълъбчета умират.

Лекуването се осъществява с хирургически методи. Птицата се поставя в самостоятелна клетка при намалена дажба на храна и вода на воля. Оскубват се перата около мястото на подуването и се прави малък разрез. Натиска се с плавни движения въздуха да излезе на вън. Желателно е да се направи превръзка и птиците да са обездвижени, тъй като при полет въздушните торби най-интензивно се натоварват.

При повечето случаи когато имаме разкъсване на въздушните торби изхода е неблагоприятен.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook