Развъждане на гълъби от породите за летене

При развъждане на гълъби от породата летци, гълъбовъда трябва да запази и предаде на поколенията отличителните характерни особености на породата - летателна способност на голяма височина и добра ориентация. Да се отстранят всички не типични за породата признаци.
Развъждането бива два вида консервативно и прогресивно: в първия случай гълъбовъда се стреми да поддържа качеството на гълъбите на определено ниво и не се опитва да подобрява и осъвършенства породата (в това число влизат болшинството от гълъбовъдите), във втория случай точно обратно, по пътя на отбора и подбора на двойки от доказани гълъби - летци породата се подобрява. Не винаги от добри родители произлизат добри малки, за това гълъбите от тази порода трябва да се изпробват винаги. Никога не чифтосвайте гълъби с еднакви недостатъци, партньорите от двойките трябва така да бъдат подбирани, че взаимно да се допълват (ако единият гълъб е с по-слаба ориентация обезателно другия трябва да е с много добра).
Гълъбите, които ще подбирате за родителски двойки (гълъби гледачи), трябва да са от здрави родители, те самите да не са податливи на болести. Гълъби, които са със слаба ориентация или кацат по други къщи или чужди гълъбарници и по някаква причина са се изгубили, не ги търсете и никога не ги оставяйте за гледачи. В тяхното поколение този недостатък ще се прояви отново.
Моят развъждащ метод е следния:
Гълъбите от м. август и през зимния период стоят разделени. В края на месец февруари аз ги събирам отново и оформям двойките. Предварително аз съм набелязал кой мъжки с коя женска ще оформят двойка. Двойка, която е доказала, че произвежда добри малки остава всеки сезон заедно, а тези които в поколението им има гълъбчета с отклонения ги разменям с други партньори и изпробвам докато дадат добро поколение.
Има случаи, в които много добри летци оставяни за родителски двойки никога не дават добри малки. Тези родители са хетерозиготни по генотип (слаба кръв) и те трябва да бъдат отстранявани (в тяхната кръв има гени които не са от породата летци).
След като двойките са оформени, на специална тетрадка аз си водя статистика за самата двойка и техните малки, и до сега знам съдбата на всяко едно гълъбче.
През развъждащия сезон оставям развъждащите двойки до три люпила, след това отново ги разделям. Най-критичния момент за малките гълъбчета е след като останат самостоятелни и родителите вече не се грижат за тях. Добре ще е, ако гълъбовъда има възможност да ги отдели в самостоятелен гълъбарник с постоянна храна и вода. Някои гълъбовъди слагат храна и вода в кутията за размножаване и така малките прояждат от по-ранна възраст.
След като малките заякнат, но още не са пропели аз ги пускам на покрива да научат гълъбарника и околността. След един или два дни наблюдавам кои от тях започват да се вдигат сами и правят по няколко обиколки над гълъбарника. Тези, които го правят това нещо аз знам, че са готови за полет, но изчаквам и останалите. След това гълъбчетата ги затварям до като започнат да гукат, като през това време храната я ограничавам и ги храня само вечер преди да се стъмни. Това го правя с цел, когато гълъбите са гладни, да ги прибирам по всяко време в гълъбарника. По този начин ги контролирам и когато започна да ги тренирам след полет те веднага се прибират в гълъбарника. Така им създавам режим и те разбират, че когато са извън гълъбарника, тяхната задача е само една – да летят и след полет следва награда - храна, после отново затворени.

Източник: Pigeons-bg.hit.bg

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook