Щрасер

Мнения и оценки (2)      Фото галерия          Сподели във Facebook

ЩРАСЕР

Това е една от старите европейски породи. Създадена е в Моравия. Разпространена е в Унгария и Долна Австрия. В Германия е внесена през 1875 г., а след това и във Франция. За първи път е показана на изложба през 1890 г. Оригиналният тип засега се развъжда само в Чехия, където е облагороден в представителен декоративен гълъб.
По-късно германските гълъбовъди селекционираха модификация с едро тяло и добре изразени месни форми, която бързо се разпространи в много страни и измести декоративните модификации.
Щрасерът е среден по големина, от който са се оформили вече няколко типа в зависимост от страните, в които се развъжда. Френският стандарт изисква 700-750 г за мъжкия и 650-700 г за женския гълъб; моравският - съответно 600-700 г и 550-650 г; немският - 750-900 и 650-800 г. Според немския стандарт този гълъб трябва да бъде голям, масивен, широк и пр. Немският тип намира по-широко приложение при добива на месо.
Основният цвят на гълъба е бял. Цветни са: главата, крилата, линията на гърба и опашката. Срещат се различни модификации, най-разпространени от които са синята, черната, червената, жълтата.
Щрасерът е буен, енергичен, биещ се гълъб, поради което трябва да се отглежда в по-малки групи. От линиите за месо за промишлено отглеждане са селекционирани птици с по-кротък нрав.
Възпроизводителната му способност е задоволителна - около 10 приплода годишно. На 4-седмична възраст малките достигат маса 550-580 г.


ХАРАКТЕРИСТИКИ И СТАНДАРТ НА ПОРОДАТА

Произходът на породата гълъби Щрасер и досега не е изяснен напълно. Може само да се предполага, че в създаването й са взели участие чешки, немски и австрийски гълъбари, след което е бил създаден Баварският щрасер, при който за разлика от Моравския краищата на крилата му са бели. Отделните типове щрасери се различават по цвета на оперението и рисунъка.
Тялото на щрасера е едро и масивно, като при някои птици достига на дължина 40 см.
Главата е едра и с изпъкнало чело.
Очите са тъмнооранжеви.
Шията е средно дълга, дебела и леко извита.
Гърдите са широки, закръглени, силно изпъкнали.
Крилата са средно дълги, широки, покриващи гърба и лежащи с краищата си върху опашката.
Гърбът е сравнително къс, широк и прав.
Краката са средно дълги, неоперени, здрави, широко поставени, яркоалени на цвят.
Опашката е дълга, състои се от 12 пера, събрана и тясна.
Оперението на щрасерите има особен рисунък: цялата долна част на тялото, бедрата, гърдите и шията са блестящо бели; главата, гърлото, крилата, опашката, надопашката, подопашката са цветни.
Днес има три стандарта на щрасерите: австрийски, немски и чешки. При немските и австрийските очите са оранжеви със светлочервени клепачи, а при чешките изискването е яркочервени очи и кървавочервени клепачи. Отрасналият немски щрасер тежи 700-900 г, а чешкият е по-дребен - 500-600 г.
Щрасерите са слаби летци, темпераментни са, даже понякога са склонни към боеве, средно плодовити са. Високата им жизненост ги прави подходящи за промишлено развъждане и производство на гълъбово месо. За един сезон една двойка може да измъти и отгледа 5-6 двойки млади гълъби, а това означава до 6 кг отлично деликатесно месо. Гълъбче от тази порода в края на четвъртата си седмица тежи 650-700 г, а при възрастните птици мъжкият тежи до 1 кг, а женската - до 700 г.
За да се избегне издребняването на породата, не е желателно за разплод да се използват женски над 6 години и мъжки над 5-6 години.
Не се препоръчва и кръстосването на щрасерите с други породи гълъби, макар и да са за месо.