Сръбски високолетачи

Мнения и оценки (2)      Фото галерия          Сподели във Facebook

СРЪБСКИ ВИСОКОЛЕТАЧИ

История и произход:
Предполага се, че са пренесени в Сърбия по време на турското робство, и след освобождението сръбските гълъбовъди са усъвършенствали породата в направление за висок и продължителен полет. Първото сръбско дружество на гълъбовъдите отгледвачи на тази порода е основано 1910г. в Белград. От тогава до сега селекцията за усъвършенстване на сръбските високолетачи, е била само в една посока - за висок и продължителен полет. Така се стига до признаването в цял свят на тази порода гълъби, като изключително квалитетни летачи, следват приемане на правилници за оценяване и стандарти от клубовете и пр. Така за Сърбия, сръбските високолетачи се считат за национално благо.
През 1980г. за първи път породата става световно призната, чрез описването й в книгата “Гълъби” на немеца д-р Курт Вогел, в която той е описал около 800 познати тогава различни породи гълъби. Сръбските високолетачи са описани в Раздел “Домашни породи гълъби”, и по-конкретно авторът ги поставя в Пораздел “Спортни гълъби” на книгата. Вогел дели самите спортни гълъби на два вида. Първите са високолетачи, а вторите определя като “дълголетачи”, тоест за продължителен полет. Дълголетачите от своя страна той разделя според дължината на клюна на такива с: дълъг клюн, със среден клюн, и с къс клюн. В първата група – дълголетачи с дълъг клюн според д-р Вогел попадат и сръбските високолетачи.
Характеристики на породата:
В днешно време трите най-важни породни характеристики на сръбските високолетачи са:
- висок полет – записан в Правилника на отгледвачите на сръбски високолетачи;
- дълъг полет – минимум 4 часа полет, а за предпочитане и повече;
- кръгов и групов полет.

СТАНДАРТ

Глава:
Средно голяма, съразмерна на тялото, без масивно чело, без груби ръбести форми, и без характеристиките на изложбените гълъби.
Качул (кокарда): широк, четвъртит в краищата и в основата, и заострен на върха си.
Клюн:
Средно дълъг, прав и сравнително тънък, леко наклонен надолу, цвета му варира – черен, бял или розов в зависимост от цвета на оперението на гълъба. Ноздрите са средни по размер, по-скоро малки, не изпъкват спрямо клюна, бели, добре напудрени, представляват изключително здрави органи в помощ при дишането на птиците при полет.
Очи:
Може да са бисерни или черни в зависимост от цвета на оперението на птицата. Окото трябва да бъде добре пигментирано, с малка зеница, поглед – бистър и интелигентен.
Околоочие:
От бледо жълто до сиво на цвят, подхождащо на цвета на оперението на птицата.
Врат:
Средно дълъг, придава обща изправена и елегантна структура на гълъба.
Гръден кош:
Широк и снажен, с лека дъга описваща гръдната кост.
Тяло:
Широко, добре балансирано - с пропорционални гърди, криле и опашка. С голям гръден кош осигуряващ спокойна работа на вътрешните органи – сърце, бял дроб, бъбреци и др., и в същото време компактен – осигуряващ добра аеродинамика на птицата при полет.
Гърди:
Широки със силна мускулатура.
Криле:
Поставени в страни на тялото и над опашката, с много добра мускулатура, с гладко и еластично оперение, не толкова меко, такова, че гълъба с лекота да “цепи” въздуха, без да се създава съпротивление. Последните 4 пера на всяко крило, са по-дълги и по-широки от останалите, с което се постига доброто вентилиране на въздуха по време на полета.
Опашка:
По-дълга от крилете с 2 см, не много дълга и не много широка, с 12-14 пера, компактно прибрана в сноп, с наклон надолу към пода.
Крака:
Средно дълги, пропорционални на общата големина на тялото, неоперени, здрави, червени на цвят и топли. По време на полета са прибрани плътно към тялото, за да не създават съпротивление.
Оперение:
Гладко и прилепнало по тялото, еластично, не толкова меко, такова, че гълъба с лекота да “цепи” въздуха, без да се създава съпротивление.
Цвят на оперението:
Срещат се във всички цветове, като на цвета не се отдава почти никакво значение при оценяването. Най-много се отглеждат в синьо, синьо на ленти, черно и червено.

ГРУБИ ГРЕШКИ:
- непостоянен висок полет;
- неизпълнение на минимума за продължителност на полета от 4 часа;
- червени очни кръгове (околоочия);
- повече от 14 пера на опашката;
- много ниско или високо сложена качулка (кокарда);
- оперение по краката;
- криле носени под опашката.

Оценяване:
При оценяването на гълъбите от тази порода на първо място се поставят летателните способности – височина и продължителност на полета. След това се оценяват общите показатели за структура и композиция на тялото според изискванията на настоящия стандарт.

Общи характеристики на сръбските високолетачи:
А. Телесно тегло:
- средно тегло на нетренирани гълъби – 230-350 грама;
- средно тегло на тренирани гълъби летачи – 180-250 грама.
Б. Дължина на тялото:
- средна дължина на тялото заедно с опашката – 27-34 см;
- средна дължина на тялото без опашката – 14,80-17,00 см.
В. Дължина на крилете в разперено състояние – 59-68 см.
Г. Работа на органите:
- брой удари на сърцето на гълъб в минута при спокойно състояние – 180-250/мин.;
- брой удари на сърцето на гълъб в минута при полет – 450/мин.;
- брой трептения на крилете в полет – 8-10/сек.;
- телесна температура – 41 С, като отклонението от тази температура може да варира от 2-5 С, в зависимост от сезона и активността на гълъба.