Норуичски гушест

Мнения и оценки (1)      Фото галерия          Сподели във Facebook

НОРУИЧСКИ ГУШЕСТ

Стандарт

Произход:
Англия, в околностите на Норуич в графствата Норфолк, Съфолк и Есекс. Вероятно произхожда от Гушест ездач и/или от Холандски гушест, както е описано от Мур през 1735 г.

Обща характеристика:
Това са изложбена порода гушести гълъби, много дружелюбни и общителни. Имат много изправена стойка, обикновено стоят на пръсти. Държат своята гуша издута в продължение на дълго време.
Гълъбите са със среден размер, тежат средно 400-450 грама. Гладкоглави и с неоперени крака. Имат много голяма кръгла гуша, разположена под прав ъгъл спрямо тялото, непрекъснато издута. Високата вертикална стойка се явява изключителна характеристика за тази порода.

Скала на оценяване:
------------------------------
Гуша - 25 т.
Рисунък (17 т.):
- Полумесец - 6 т.
- Розетки - 3 т.
- Махови пера - 3 т.
- Тяло - 5 т.
Стойка и оперение - 15 т.
Поведение - 10 т.
Крака и пръсти - 10 т.
Цвят - 10 т.
Глава, клюн и очи - 5 т.
Опашка - 4 т.
Криле - 4 т.
------------------------------
Общо: 100 т.

Гуша (25 точки):
Трябва колкото може повече да съответства на размера на гълъба, като той да може напълно да контролира тази изящна сферична гуша. Изнесена е много напред и разположена почти под прав ъгъл спрямо кръста и раменете, издува се от най-ниската точка между раменете в пълен обем, в плавна външна крива, слива се незабележимо и преминава в кривата линия на главата. Гушата никога не трябва да пречи на зрението и движенията на гълъба, когато гушата е издута в пълен обем. Тя е с плосък горен край. Ако е права или вдлъбната, това се счита за голям недостатък, както и наличието на очевидни гънки отпред при клюна, голи участъци и толкова тънко оперение, че да се вижда кожата. Прекомерно издуване на гушата, толкова че главата да се извива назад и клюнът да е изправен вертикално също е голям недостатък.

Рисунък (17 точки):
Полумесец (6 точки) – с чист бял рисунък на полумесец на гушата, завършващ от двете страни точно под очите в престилка от цветни пера, започваща от клюна.
Розетки (3 точки) - кръгла област от 6 до 8 пера разпръснати в горната третина на крилете и разположена във вид на цвете, като букет, т.нар. “пагони”.
Махови пера (3 точки) – 10х10 бели махови пера, симетрични на двете криле.
Рисунък на долната част на тялото (5 точки) - бяла, отчетлива линия през талията до основата на опашката при сините, черните, кафявите, сиво-кафявите и сребристите цветове, и до края на опашката при другите цветове, включително и перата под крилете и задния край на опашката.
Всички рисунки трябва са с отчетливи краища от двете страни на тялото на гълъба. Цветните първични пера не трябва да се бъркат с белите махови пера, полумесеца не трябва да обхваща шията, а розетките не трябва да се разпростират до краищата на крилете. Цветни пера не трябва да се появяват на главата над клюна.

Тяло и пера (15 точки):
Тялото трябва да бъде конусовидно, стесняващо се по правя линия до края на опашката и в рязък контраст с кръглата гуша.
Най-широката част на тялото е при раменете. Краищата на крилете са разположени високо и добре прилягат към тялото, така че талията да се вижда отстрани. Гърбът е къс и открит, с прав, тънък и гладък край. Гърдите са малки и прави, с не много голяма гръдна кост. Дължината не трябва да превишава 15 см от края на клюна до края на опашката. Перата са твърди, плътни и копринени, прилепнали са плътно към тялото, особено на бедрата и отзад. Голи участъци или прекалено дълги, рехави, слаби и меки пера са нежелани.

Стойка (10 точки):
Свободна, ефектна, весела и изящна, непринудена вертикална стойка. Когато е в стойка очите са над гушата. Гълъбът, трябва да стои вертикално и удобна на пръстите, глезенните стави не опират земята.
Гушата трябва да е повдигната, но без да пречи на кръгозора, крилете плътно прилягат към тялото.
Норуичския гушест има нежен и игрив нрав и реагира на хората с поклони, заема стойка, разтваря своята опашка и навежда главата си като поклон.
Пълзяща походка, стойка под ъгъл 45 градуса, излишно издуване на гушата, така че главата да се изкривява назад и гълъбът да сяда на опашката си, се считат за недостатъци.

Крака и пръсти (10 точки):
Краката са поставени широко в центъра на тялото, добре отделени от началото на гушата, прави при гледане отпред и отстрани, бедрата трябва да са разположени на разстояние едно от друго на около 2,5 см, така че движенията да не са затруднени и да изглеждат естествено. Краката са с дължина от 9.5 до 10 см, от началото на бедрата до стъпалата, бедрата са плътно оперени и завършват с плавен преход в долната част на краката, долните части на краката и пръстите са неоперени и ярко червени на цвят. Гълъбът трябва да стои изправен на пръстите си.
Свити крака, приклякване и неправилната стойка са недостатъци.

Глава, клюн и очи (5 точки):
Глава – малка спрямо размера на тялото и гушата, тясна, с плавна много малка извивка от восковицата до тила, който плавно се слива с прехода на кривата от външната страна на гушата, така че да не нарушава закръглеността, с център – гушата, ако се погледне отзад.
Клюн – със средна дължина, с тънка горна челюст, леко извит в края, тънък при восковицата, цветът е равномерен и без петна.
Очи – предпочитани са дръзките, с тънки нишковидни околоочни пръстени. Цветът на очите трябва да е червено-оранжев, освен при белите, които имат тъмни очи.
Очи с пукнатини в ириса (раздробяване на червено-оранжевия ирис) са нежелани.

Цвят (10 точки):
Всички цветове трябва да са наситени дори и в оттенъците.
Слаба наситеност, петнистост, лоши ленти са недостатък.
С оглед на специалния характер на пепелно-червените, белия основен цвят е с червен ръб, и изглеждат като петнисти, ако перата са начупени или продълговати, когато издува гушата. Това не трябва да се разглежда като недостатък при пепелно-червените стига да не стига до крайност.
Стандартни цветове: черни, сини, сиво-кафяви, кафяви, сребристи, червени, жълти, брашнени, кремави, ягодови и бели.

Опашка (4 точки):
Плътно прибрана и не опира земята. Черните, сините, кафявите, сребристите, синьо кованите, трябва да са с еднакъв цвят на тялото и опашката, при белите – чисто бяла опашка, червените, жълтите, кремавите, петнистите и ягодовите имат опашка както при белите, колкото това е възможно.
Не добре събрана, изкривена или раздвоена опашка се счита за недостатък.

Криле (4 точки):
Средно дълги, прилягат плътно към тялото, но са така разположени, че да не закриват талията и бедрата. Краят на маховите пера прилича на силно износен кухненски нож, и служи като продължение на желаната клиновидна форма на тялото. Маховите пера опират на края на опашката, не се пресичат, на около 2 см са от края на опашката. Те са дълги, тесни и силно извити.

Малки недостатъци:
Като цяло всяка черта, която противоречи на общия вид на Норуичския гушест – чертите, които са описани като недостатъци по-горе в предните раздели.

Големи недостатъци:
Гълъби с изкривена гуша, с много свити крака, приклекнали, с раздвоена опашка, с допълнителен рисунък и невъзможност да издуват добре гушата си, не трябва да се оценяват от съдиите.

Дисквалификация:
Нарушаване правилата на изложбата. Изтощение, болест или изцяло лош вид, или физическо уродство. Прекомерно изрязване или отскубване на пера, измама в каквато и да е форма, като изкуствено надуване на гушата. Намеса или натиск в работата на съдията.

Стандартни цветове:
Цветовете трябва да отговарят на описаните общоприети за всички породи домашни гълъби правила. При черните - наситен въглищно-черен цвят със зелен блясък. Ягодовият цвят при Норуичския гушест е резултат от вариации на пепелно-червения цвят, като краят на перото е с червен кант, в резултат на което се появява т.нар. „червена дантела”. Тъмният ягодов цвят има бледо-сив, а не бял основен цвят.

Пръстен: 8 мм.