Гълъбовъдна общност
Мнения и оценки (8) Фото галерия
Сподели във Facebook
ПОМОРИЙСКИ ПРЕМЕТАЧ
Името “поморийски” идва от факта, че най-голямото поголовие на изключително силни в полета си и в премятането си гълъби е в град Поморие, цялата бургаска област и близките градове. Тези гълъби произхождат от пазарджишкия високолетач, но са селектирани от премятащи се екземпляри. Премятането е последното нещо, което искат да видят в своето ято селекционерите от Пазарджик. Такива гълъби са били отстранявани от селекцията, защото премятайки се те задържат ятото и то набира височина бавно.
По света по-разпространените породи ролери произхождат от високолетачи. Това се е случило и с поморийските гълъби. Преди много време ентусиасти от бургаска област и по-специално от град Поморие започват да купуват от гр. Пазарджик гълъби, и ги селекционират за премятане. Идеалното изпълнение, е гълъба да достигне максимална височина и да се премята отгоре до долу, като вече при тези гълъби, спирането над къщите почти не се наблюдава. Изключително силни преметачи и високолетачи, летят много високо и лесно стигат височина, лесно се развъждат, просто чудесни гълъби за екстремните ценители.
Тези гълъби правят изключително продължителни полети преди премятането да започне, и пет до седем часа не са изключение. Тренират се рано сутрин (през лятото), а есента може и по обяд.
Друг интересен факт е, че червени гълъби в гр. Пазарджик почти няма в момента, а жълти не съществуват. Жълтото в гълъбите в град Поморие е получено от червените, но при продължително кръстосване само на жълти гълъби се получава избеляване на цвета, поради което те се връщат периодично в червени.
При поморийските гълъби съществува изискване за гласа - плътен нисък глас, без характерното за дивия гълъб „тропане”. Гълъбите от тази порода са изключителни виртуози в премятането и отлични родители.
СТАНДАРТ
Тяло – средно едро, леко изправено с добра мускулатура.
Глава – средно голяма, добре закръглена.
Очи – тъмни при белите и бисерни при цветните.
Врат – средно дълъг, с леко стеснение под главата. Под клюна, при някои екземпляри, има „гушка”, което не е нито грешка, нито предимство.
Гърди – леко изпъкнали, с добра мускулатура.
Гръб – широк, стесняващ се към опашката, в една линия с нея.
Крила – широки, дълги, здрави. Лежат върху опашката и са малко по-къси от нейния край. При някои гълъби по щитовете на крилата има малки къдрички.
Опашка – от 12-14 добре застъпващи се здрави, широки пера. По време на полет опашката е разперена.
Крака – средно дълги, червени до виолетови, без оперение.
Перушина – здрава, еластична и добре прилепнала към тялото.
Цвят и шарка – отглежда се във всички цветове.
• Двуцветните се наричат „Акмани”, които биват отворени, когато преобладава бялото, и затворени, когато преобладава основния цвят.
• Много разпространен в Поморие е жълтият и червеният цвят. В Пазарджик, от където произхожда породата, жълтият цвят не съществува, а червеният е изключително рядък.
• „Саксани” – тигрови гълъби, при някои с напредване на възрастта, белият цвят надделява.
• „Чапари” се наричат гълъбите с бели краища на крилете.
• „Неврени” се наричат гълъби черни или сиви на цвят напръскани с бяло .
• „Кенери” се наричат гълъби червени или жълти на цвят напръскани в бяло.
Пръстен: 7 мм.
