Швейцарски гушест

Мнения и оценки (0)      Фото галерия          Сподели във Facebook

ШВЕЙЦАРСКИ ГУШЕСТ

Стандарт

Произход:
Получен е в края на 20 век в Швейцария, в Рубиген (кантон Берн) от съдията Мартин Глаузер, след 10 годишна племенна работа по кръстосването на Тюргауски гълъби с петнист цвят и с характерна островърха качулка, с различни породи немски гушести гълъби.

Обща характеристика:
Гълъб с почти среден размер, строен, темпераментен гушест с вертикална поза и средно висока стойка. Съотношението предна към задна част на тялото е около 3/5 отпред и 2/5 отзад.

Развъждане, хранене, грижи:
За да оправдаят гълъбите нашите очаквания за размножаване и отговорят на наложените им изисквания, е необходимо правилно да се хранят, да се държат на чисто и в добра физическа форма. Доброто общо състояние се изразява чрез жизнерадостно поведение, неповредено оперение, летене и жизнеспособност.

Цвят на оперението:
- Сини;
- Синьо-ковани;
- Пепелно-жълти;
- Пепелно-жълти ковани;
- Петнисти;
- С рисунък “Чучулига”;
- С рисунък “Монах” във всички изброени по-горе цветове.

Цвят и рисунък:
Всички цветове са наситени и чисти.
Пъстрите и тези с рисунък „Чучулига” са със светла охра на гърдите.
Тези с рисунък ”Монах” са с бяла глава и бели от 7 до 12 махови пера на крилете, останалото оперение и темето (шапката) са цветни.
За да бъде призната на международно ниво, новата порода трябва да има два отличителни белега, по които значително да се отличава от другите представители на групата гушести породи. При Швейцарският гушест гълъб, е типичен островръхият качул (гребен), както и особеният рисунък и цвета при „Монах”, "Петнист" и "Чучулига" със светлата охра на гърдите.

Глава:
Леко закръглена, челото е изпъкнало с високо поставен островърх качул.
Перата в задната част на шията до края на качула оформят ясно очертана грива.

Очи:
От червени до оранжеви при всички цветове, единствено при „Монах” са с тъмен цвят.

Околоочия:
Цветът на околоочните пръстени отговаря на цвета на оперението. Околоочията са бледи или леко червени при „Монаха”.

Клюн:
Средно дълъг, не много мощен, тъмен при сините, рогов при пепелните, пъстрите и „Чучулига”, светъл при „Монаха”.

Шия и гуша:
С дълга шия, гушата е със среден размер, крушовидна, увеличена в горната си част, със забележима талия на гърдите.

Гърди:
Умерено широки, не са изпъкнали.

Гръб:
Дълъг, наклонен, образува една линия с опашката. Раменете не са много широки.

Криле:
Силни, добре покриват гърба, леко или въобще не се пресичат.

Опашка:
Затворена, не опира земята.

Крака:
Средно дълги, неоперени, не стоят много широко поставени един от друг, пищялите добре се виждат.

Оперение:
Гладко, плътно прилягащо, широко.

Пръстен: 8 мм.