Корера

Мнения и оценки (0)      Фото галерия          Сподели във Facebook

КОРЕРА

Тази испанска порода гълъби е резултат от работата на много гълъбовъди в Испания. Тя се казва “Корера” или “Колом Де Енрейксат“ на своя роден каталунски език, в региона където се е появила. Гълъбът е резултат от кръстосването на гълъби от различни региони на Испания съществували по онова време. Те са имали различни декоративни детайли и когато са ги свързали в един образ е постигнат този удивителен резултат. Това не е лесно, защото е трябвало да се съединяват в едно цяло яка, риза, гащи, грива и особено "каратерас" - пътека от усукани пера на гърба.

"Корера" е испански структурен гълъб, който или е родоначалник на "Китайската чайка" или произлиза от нея, но по този въпрос все още няма единодушие, и отгледвачите продължават да спорят по произхода и. Можем да предположим с голяма степен на вероятност, че именно на този гълъб е дадено името, което ние знаем като “Китайска чайка”. Това френско име е измислил търговец, който е искал да скрие неговия истински произход. Първото описание на гълъба появило се във Франция и Германия под името Китайска чайка, датира от 1865 г. и е дошло от Пиринейския полуостров. Гълъбите имали характеристики, които разглеждаме като два дефекта при Корера: малък размер и отсъствие на усукани пера на гърба.

Сега тази декоративна порода може да се намери в Каталуния и някои други региони на Испания, като Средиземноморието и на всякъде в юга на Пиринейския полуостров. Има добри гълъби и във Франция, Германия и Холандия.

За немския произход
При нас има съобщения, че някои немски любители гълобовъди заявяват, че тези гълъби винаги са били в техните гълъбарници. Те ни уверяват, че Карера произхожда основно от Германия. Но това е много странно, защото някои гълобовъди, които се занимават с усъвършенстването на Китайската чайка, полагат усилия да ликвидират особеностите на породата, на първо място усуканите пера на гърба. Испанския любител Педро Торо установил преди много години в Нюрнберг, тази истинска европейска люлка на гълъби, че Корера са изиграли ключова роля в създаването на други породи, и той връща приоритета към Корера Испания.

В Испания тази порода се е съхранила продължение на почти 200 години в един и същи вид. Последните 20 години основен пазител на породата е Севиля Диего Моралес, който е станал популярен с това, че неговите гълъби са едни от най-добрите представители на тази испанска порода в света. Корерите на Диего Моралес са изминали хиляди и хиляди километри по цяла Испания и Европа. Тези гълъби са взели участия в европейски изложби в Белгия, Франция, Холандия, Германия и Португалия и почти винаги с големи успехи. Те са получили повече от 100 награди, много от които с първостепенно значение.

Стандарт

Произход:
Предполага се, че се е появила в североизтока на Пиринейския полуостров в района на Каталунското средиземноморие. Получена е при кръстосването на местни чайки с Фигурити, Капуцини и/или Милански къдрави гълъби.

Общ вид:
Не много голям гълъб, тежи от 250 до 320 грама, с вертикална и правилна стойка. Походката е лека и елегантна, стъпва почти на пръсти. Това са гълъби с уникални переви украшения, които са характерни за породата: на предната и задната част на шията, на гърдите, а също и гащи, грива и пътека от вертикално стоящи пера на гърба.

Характер:
Много тих и спокоен.

Глава:
Малка, с квадратна форма, но със закръглени ъгли. Не много високото чело плавно преминава в линията на клюна.

Клюн:
Къс и тънък, със заострена форма, но никога не трябва да бъде много къс или много дебел, като клюна на “мевка”.

Восковица:
Малка, тънка, във формата на сърце.

Очи:
Пропорционално големи и живи, от оранжеви до червени при гълъби с цветно оперение. При белите гълъби цветът е бисерен. При тези с бели щитове винаги са бисерни.

Околоочни пръстени:
Тънки. Цветът се мени в зависимост от цвета на оперението, но никога не трябва да са предизвикателно ярки или различни от цвета на главата.

Шия:
Широка, с добре оформено гърло. Достатъчно дълга, за да покаже добре структурата на оперението, трябва да бъде напълно покрита от характерното оперение и украсена.

Гърди:
Тесни, но изглеждат широки при наличие на добра структура и дължина на оперението. Гърдите трябва да са разположени не много високо във вертикална плоскост и никога не трябва да бъдат широки или закръглени.

Гръб:
Широк и леко изпъкнал, почти напълно покрит от два реда големи усукани пера наричани “ксаретерес” (пътека), която му придава голяма ширина.

Структура на оперението:
• Яка: образувана е от пера на шията в областта на гърлото, преобърнати и с посока нагоре. Тя се намира от двете страни на шията във вид на две симетрични линии и продължават зад главата, линиите се съединяват в центъра и под края на клюна.
• Риза: на гърдите перата са разделени по централна, напречна линия (от рамо до рамо), от която перата на горната половина са извити и насочени вертикално, напомнящи пламък. В долната половина оперението е разположено в обратна посока, насочено е към долната страна и достига гащите. Областта от където се разпространява оперението, винаги се намира на правя линия между раменете и паралелно на земята.
• Грива: дълги и тънки пера започват от шията и продължават до гърба. Те са гладко сресани на краищата, към задната част на шията. Този гребен никога не трябва да образува завъртания в задния край на шията, като наченки на качул.
• Гащи: образувани от две завихрени снопчета от пера растящи надолу от ставите на коленете, и образуващи две топки от пера независими и отделени така, че при гледане на гълъба се виждат напълно покрити крака и торс.
• Пътека: два реда усукани пера от двете страни на гърба, формиращи се от усукани и видоизменени пера в областта на ключицата, разположени от двете страни, покриващи раменете на крилете и крайните първични и вторични пера на крилете. Те са особено ценни, ако са дълги и пищни.

Криле:
Силни, с дълги и тънки махови пера. Последните вторични и първите махови пера са леко вълнисти или къдрави, и даже с т.нар. “бради” или “езици”, които разделят перата с разкъсвания на краищата.

Опашка:
Широка, състои се от 12 дълги и тънки пера. Това позволява външните пера от двете страни да са разположени отделно и да са леко вълнисти.

Крака:
Къси и тънки. Широко разположени отстрани на торса, но никога не са разположени под ъгъл един спрямо друг. Може да са закрити от структурата на гащите. Крака може и да не са закрити от оперението, с изключение на оперението на бедрата обхващащо и стъпалата, но оставящо видими пръстите и ноктите.

Оперение:
Тънко и копринено. Плътно в областта на крилете и с много пухкава структура на украшенията. Цветът на оперението на гривата и яката, трябва да бъде много ярък и блестящ. Оперението на ризата и гащите трябва да бъде добре обърнато навътре, с чист цвят, но без блясък.

Цвят:
Допускат се всички цветове, но трябва да бъдат добре разпределени и с еднакъв тон. Не се допуска бели пера да са разбъркани с цветни в опашката или на крилете.

Недостатъци:
- Много едро и масивно тяло;
- Много малко или кръгло тяло;
- Къс клюн тип “мевка”;
- Гребенът закрива очите и восковицата;
- Гривата и яката сформират качул на шията;
- Риза с вертикално разделение и/или изкривена по посока;
- Асиметрични или слабо развити гащи;
- Краката са дебели и силни;
- Всички краища на перата на крилете са “къдрави”;
- Много дълги пера на “пътеката”;
- Слабо развити или асиметрични пера на “пътеката”.

Оцененяване:
1. Общ вид.
2. Глава.
3. Размер.
4. Обем и форма на перата.
5. Структура.

Пръстен:
За гълъбите с неоперени крака - 7 мм, а за тези с пера - 8 мм.