Московски пощенски

Мнения и оценки (0)      Фото галерия          Сподели във Facebook

МОСКОВСКИ ПОЩЕНСКИ

Те са порода пощенски гълъби въведена от руските гълъбари. Основната заслуга в създаването на породата имат гълъбарите от град Москва и Московска област. Въведена във втората половина на миналото столетие, по пътя на кръстоска между старите пощенски руски гълъби и немските изложбени, които са били внесени в Русия през 40-те и 50-те години. В създаването на дадената порода взели участие и руските късоклюни тюрмани.

По пътя на подбора в последните 30-35 години е въведена и утвърдена новата порода – Руски изложбено-пощенски гълъби. Съвременният им вид рязко се отличава от този на предшествениците им, петдесет годишната грация, изящество, красота е загубена за сметка на скоростта и продължителността на полета.

Гълъбите от тази порода имат наклонено и гъвкаво тяло, с високи и здрави крака с широка гръд леко вдлъбната, издължена, но не груба шия, продълговата глава с удължен клюн. Изразителният поглед подчертава цялата хармония на гълъба, неговия ум и преданост към родното му място. При тази порода се отдава значение на външния вид и формата на главата. Полета при този гълъб е праволинеен и стремителен. Той лети на големи кръгове, и понякога отива много далеч от своя гледач. Летящия гълъб се подчинява на свирка за патици по време на полета. Както и при неговите предци този гълъб е привързан към мястото му за гнездене.

Характеристики на породата

Глава
Тясна, с удължена форма с изящно изразена брадичка. Профилът на главата има общ незначителен наклон, без видими кривини, в овална линия започващата от края на клюна до врата и плавно преминаваща в закръгления тил и шия. Челото е удължено заедно с клюна, погледнато отпред, има формата клин. Двете страни на главата не трябва да имат вдлъбнатини или пък изпъкналости. Колкото е по удължена главата толкова трябва да е по-полегата формата на челото.

Очи
Сравнително големи, изразителни, с не много голям овал, тъмни, предпочитат се тъмно-вишневи на цвят, с изключение на светлите и пепеляви гълъби, при които «сребърния» цвят на очите не се счита за недостатък. Разположението на очите е близо до короната на главата на линията минаваща през средата на клюна и френулума.

Клепачи
Тънки, нежни, гладки (в един пръстен), равномерно развити, в телесно бял и светло-сив цвят.

Клюн
Със средна дължина, в основата е широк, а в края затъпен, с красив наклон и плътно затворен. Допуска се незначително превишение на горната част на клюна под долната. Гълъбите с тъмни окраски имат тъмен цвят на клюна; а червените, пурпурните, лимонените са с рогов цвят в подходящ нюанс, при белите гълъби клюна е в телесен цвят.

Ноздри
Бели, нежна, гладка и колкото е по-дълга толкова е по красива. Тя трябва да бъде симетрична и да не нарушава единната линия на профила на главата.

Шия
По скоро средна дължина, права, без адамова ябълка и изкривявания, в хармония с главата и тялото. В горната си част се слива с гърлото с дъгообразна линия, а в основата си е широка и красиво преливаща към тялото.

Гръд
Сравнително широка и леко изпъкнала.

Гръб
Не много голям, със средна ширина, умерено дълъг, към опашката заострен, разположен на линията на хоризонта.

Тяло
Здраво, продълговато, но не дълго и обемисто. Поставено под наклон и ъгъл от 30-40 градуса.

Криле
Силни, средна дължина, плътно прилягащи към тялото, с широки махови пера, добре затворени и закриващи края на гърба, свободно почиващи на опашката и по къси от нея с 1,5 – до 2 см.

Опашка
Средна дължина, тясна. Трябва да има 12 широки пера, които да са в продължение на линията на гърба.

Крака
Силни, високи (пропорционални на тялото и шията), неоперени. Пръстите са червени, ноктите в цвета на клюна.

Оперение и цвят
Гъсто, плътно прилягащо към тялото, гладко. Ветрилите и махови пера добре развити. Основният цвят оперение е черния, белия, жълтия, синия, червения (огнен) с бяла лента на маховите пера на крилата и опашката. Окраската е равномерно разпределена по цялото оперение със съответния блясък на шията и гърдите на птицата. Основният цвят трябва да бъде наситен и да има определени отенъци: тъмно и светло син (сивкав), бледо-червен (пурпурен), бледо-жълт (лимонен) и други оттенъци. Гълъбите със светъл, пепеляв, пурпурен и лимонен цвят имат на крилата ивица, която трябва да е оцветена в съответстващия цвят.

Малки допустими недостатъци
Неяснота и неопределеност в окраската; матов цвят; права глава без овал; незначителна неравност; ясно изразена задна част на главата; къса не много добре прилагаща към профила на главата носовица; тънка долна част на клюна; отворени жълтеникави клепачи; тясна гръд; дълги крила и тесни махови пера.

Големи недопустими недостатъци
Къса глава; ниско чело; високо чело; груба разрошена и широка носовица; кръсточовка, слаб, тънък и къс клюн; разногледство; жълти и светли на цвят очи; червени и силно развити клепачи; изпъкнала адамова ябълка; къса и много широка шия; груба и враснала се под брадичка; увиснали крила; високо вдигната, широка и дълга опашка; много ниски или много високи крака с оперение; тромава фигура; много дълго тяло.

Пръстен: 9 мм.