Николаевски

Мнения и оценки (5)      Фото галерия          Сподели във Facebook

УКРАИНСКИ (НИКОЛАЕВСКИ) ГЪЛЪБИ

Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по земеделие Михаил Ливанов в книгата "За земеделието, скотовъдството и птицевъдството" излязла през 1799г. По това време гълъбите се развъждали основно с цел получаване на месо. Това били гълъби със свободна форма на отглеждане, летели в полето, за да си търсят храна, презимували в гълъбарници.

Точна история за произхода на Николаевските гълъби няма. Предполага се, че руски моряци са пренесли чужди породи от други страни. Тези гълъби са се съешавали с местните птици. Получили са се при едностранен подбор и селекция по своебразни признаци на полета и под влиянието на местните климатични условия. Влияние също така е оказало и храненето и отглеждането.

В края на 19 век се е сформира тази порода гълъби, като 1910г. се счита за периода на нейната регистрация. В началото не намира одобрение, но през 1918г. завоюва признание.

На първа изложба на породата в Англия, от Русия били донесени гълъби, които се харесали на всички. Завоювали златен кралски медал и били признати за най-добри в подгрупа “Безкръгов полет”. Нарекли ги НИКОЛАЕВСКИ ТУЧЕРЕЗ.

Сърцата на много любители гълобовъди са отдадени на високолетящите породи, но най-вече на Николаевската. Те са прекрасна порода високолетящи гълъби. Родината им е Украйна - гр.Николаев. Разположен на устието на река Южка Буг. От там идва и името им. Гълъбовъдите ги наричат Николаевски, а още и Тучерези (в превод – “прорязването на облаците”), защото се вдигат на огромна височина и достигат облаците. Наричат ги също “пеперуди”, защото размахването на крилете им наподобява полета на пеперуда.

От всички високолетни породи, най-уникален стил на полета има Николаевският гълъб. Неговият полет се отличава с особености, като например при излитане и кацане не правят кръгове. Вдигат се и се спускат вертикално, като чучулиги. Задържат се на едно място над гълъбарника. Разтворената опашка заедно с крилата образува кръг и гълъбите като балони висят във въздуха. Зрелището е изключително, и любителите на високолетните породи считат, че най-красив полет имат Николаевските гълъби. Те се вдигат на толкова голяма височина, че се скриват от поглед.

Орнитолозите са установили, че гълъбите са способни да се вдигат до 2 км височина. Но по мнение на много украински гълъбовъди, те се вдигат дори и на по-високо от 2 км.

Николаевските гълъби са много издръжливи и стоят във въздуха при наличие на вятър и възходящи потоци, а при добро време полетът им достига 4-5 часа. Отделни гълъби летят и по 8-10 часа без да кацат.
Николаевските гълъби имат различна окраска: червени, вишневи, черни, сиви, бели, жълти. Желателно е да бъдат с бели опашки.

Разпространени са различни варианти на Николаевския гълъб: Очаковски, Харковски, Кировградски, Мелитополски, Източноукраински, Донецки, Киевски, Ростовски, които се отличават с малки особености от стандарта на град Николаев.

Николаевските гълъби имат четири основни стила на полет: “Жаваронка" /чучулига/, "Бабочка" /пеперуда/, "Торцовой" /ключ/, "Серпастый" /сърп/.

СТАНДАРТ

Стандартът на николаевския гълъб е разработен от авторитетна комисия, състояща се от опитни гълъбовъди на тази порода, а също така и с участието на широката общественост, и е утвърден от президента на Клуба на гълъбовъдите от град Николаев.

Стандартът на николаевският гълъб, трябва да задоволява следните изисквания:

Корпус на птицата - дълъг, голям приповдигнат на 45 градуса.

Глава - суха, продълговата, окръглена.

Клюн - дълъг, правопропорционален на главата.

Очи - златисто сламен цвят с перлен отенък.

Околоочие - восковицата е с цвят на топлено мляко.

Шия - широка и изпъкнала.

Крила - дълги, лежат на опашката, като към корпуса не прилягат плътно. Маховите пера на първата поредна са 10 и на втората 10. Перата на крилата са дълги и широки. При разтваряне на крилото лакътната става се подава напред.

Опашка – широка, състои се от 12 до 16 пера, бял цвят.

Крака - не са оперени. Ноктите на тъмните гълъби са сиви, а на светлите светли.

Оперение - вишнево бархетно син с черни ленти, жълто, черно, бяло, пъстро, червено пъстър, бял с цветни щитове на крилата.

Груби грешки - бракуват се николаевските гълъби със следните дефекти: с полукръгла опашка, виснали крила, качулати, с оперение по краката, с розова и червена восковица на човката, а също така с различни очи, къси крила, повече от 10 махови пера, птици с нестандартно оперение.
Главни критерии при подбора е качеството на полета, ако някои от външните признаци не отговаря на стандарта, но гълъба е отличен летец не трябва да се бракува.

Последните десетилетия в различните градове на Украйна са въведени варианти на николаевските гълъби: очаковски, кировградски, мелитополски, киевски, ростовски, донецки, харковски, източно-украински, които се различават по някои особености от разработения стандарт в град Николаев, както по формата на тялото така и по окраската. Сред тях има гълъби с разкошни качули, красиви пера по краката и къси клюнове.

Пръстен: 8 мм.


ОЩЕ ЗА ПОРОДАТА

Породата се зародила през ХVIII век в Николаевград, Украйна. Възникналата порода е в следствие от селекция на определен вид гълъби развъждани на територията на Николаевград и неговите покрайнини, като влияние на породата са оказали както приморския климат така и преобладаващите топли южни ветрове в района. Николаевските гълъби са създадени за да издържат на дълги полети с вертикално излитане и също такова приземяване. През по голямата част от деня гълъбите от тази порода прекарват в небето, като през това време могат да се наблюдават техните характерни движения при полет.

Обща характеристика : Елегантни птици, с гладко оперение, продълговата форма на главата с жълто-оранжеви или сребристи очи, белоснежна опашка и тъмночервени крака. Силна и издръжлива птица, способна да лети от 4 до 6 часа, с различни стилове на полета.

Според летателните качества, породата се разделя на подвидове както следва: чучулиги, пеперуди, торцови, серпасти др. При издигането чучулигите, пеперудите и торцовите осъществяват вертикален полет и при приземяването отклонението е в радиус до 5-10 метра при всеки гълъб. Излитането, полета и приземяването при серпастите е с отклонение в радиус до 200 метра при всеки гълъб.

Серпастите по време на полет трябва да държат крилата напред пред главата. При торцовите и серпастите подопашието и корема трябва да бъдат прикрити от опашката. Продължителността на полета е не по-малко от час. Височината на полета зависи от метеорологичните условия на времето: много нисък полет до 100-150 м, нисък -250 м в полукръг, среден - 500 м в пълен кръг, висок – гълъбите не се въждат, извън хоризонта.