Чирпански гълъб

Мнения и оценки (7)      Фото галерия          Сподели във Facebook

ЧИРПАНСКИ ГЪЛЪБ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е една от българските породи, които са известни на селекционерите в Европа и се възприемат много добре от тях, особено в Германия.
Чирпанският гълъб е създаден по времето на Османската империя, като и той е от семейството на “герданлиите”. Отличава се с това, че той никога не е с бяла опашка, а винаги с цветна.
Стремежът на селекционерите е: непрекъснат широк бял гердан около врата, без никакви бели перца по тялото, интензивен цвят еднакъв по цялото тяло, дрезгав глас и акробатика във въздуха. При голяма част от птиците това се постига.
Тяло - средно, леко изправено и никога наведено.
Глава - съразмерна на тялото, леко удължена, но добре заоблена. Украсена е със задна качулка, за която изискванията са да бъде симетрична, да е по-нагоре към темето, с добре изразени розетки и малка грива. Челото не е силно изявено.
Очи - перлови при цветните екземпляри и маслинени при белите, с възможно светъл ирис. Не са големи.
Очни пръстени - гладки, бели, нормално големи.
Клюн - средно дълъг, масивен, бял, леко извит. При черните, сините и опушено сините на върха, особено за млади птици се допуска малко тъмно петно.
Врат - сравнително къс и доста дебел. Държи се вертикално. Преливането към гърдите и трупа е плавно, без чупки.
Гръб - широк, стесняващ се към опашката, в една линия с нея.
Крила - широки, дълги и силни. Добре прилепени към тялото и се носят над опашката.
Крака - средно дълги, неоперени, червени, с бели нокти.
Опашка - широка поне колкото гърдите, средно дълга, състояща се от 14-16 добре подредени пера.
Големи грешки: високо, изпъкнало чело, голяма, груба глава, червени очи, различно оцветени очи, перлови очи при белите, маслинени очи при цветните, дълъг и тънък врат, дълъг и тънък клюн, напрегнати крила (гълъбът като че ли се готви да литне), тясна опашка, много широка и дълга опашка, високи крака, облечени крака (оперени), бели махови пера по крилата, много бели пера по тялото освен гердана, разреден или сивеещ цвят по главата или в края на опашката.
Малки грешки: крила под опашката, бели перца по краката или около клоаката, по-дребен гълъб.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ЧИРПАНСКИЯ ГЪЛЪБ

Тези гълъби са създадени в района на Чирпан, но впоследствие са разпространени и вдруги райони. Отглежда се предимно в Чирпан, Стара Загора, но се харесва и на гълъбовъдите от останалите райони.
Те са средно едри гълъби, с голяма човка с бял цвят, при черните и сивите индивиди се допуска леко черно оцветяване на върха на човката.
Оперението е в жълто, червено, черно, сиво и пепеляво.
Стандартният чирпански гълъб е с качул и с бял гердан, срещат се и чисто бели и дюзове /без гердан/.
Очите могат да бъдат жълти, червени, бели /светли/ за предпочитане са последните.
Гълъбовъдите ги отглеждат и заради гласа на мъжкия индивид - той е силно характерен за породата.
Добри родителски двойки са.
Гълъбът има хубав бял гердан.
Човката му е дълга и тънка, околоочията не са така силно изразени.
Среща се в съчетание черно-бяло, червено-бяло, жълто-бяло и сиво-бяло.
Гълъбът е много темпераментен значително типизиран, и много се цени от гълъбовъдите от другите страни.