Пловдивски акмани

Мнения и оценки (8)      Фото галерия          Сподели във Facebook

ПЛОВДИВСКИ АКМАНИ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

В град Пловдив и околните градове и села са създадени и се отглеждат от няколко века местни породи гълъби, които днес можем да срещнем в почти цялата страна. Всъщност става въпрос за една и съща порода гълъби, които имат абсолютно еднакво телосложение, полет, глас и нрав, но се различават помежду си само по шарката. Все пак поради наложилата се традиция ние ще опишем отделните различни само по шарката си гълъби като отделни породи, каквато практика има в съвременното световно гьлъбарство.
Всички гълъби от пловдивските породи се отличават с много жив и буен темперамент, добри летци са, изключителни родители, които, ако не се разделят през есента и зимата, снасят през цялата година. За разлика от софийския белокраен много малко от тях са преметачи. Силни и здрави гълъби.

Пловдивският акман е гълъб от същия породен тип, като разликата е само в шарката. Тя е известната шарка “сврачи тип” или “седловиден тип”.
Цветни са горната част на главата, врата, гърба и опашката. Отпред на гушата има бяло петно, като детско “лигавче”, което започва от долната челюст, преминава до окото на 2 мм под него, така, че под окото да се образува малко цветно езиче, след това съвсем леко на 3-5 мм обхваща очния пръстен и хоризонтално продължава почти до тила, откъдето се спуска към гърдите почти вертикално и завършва възможно с непрекъсната линия на височината на раменете.
Крилата и корема са бели, както и оперението на бедрата.
Големи грешки: наред с посочените екстериорни такива при черните и белокрайните ще добавим тези, отнасящи се до шарката. Бели пера по главата, гърба и опашката, липсата на цветно езиче под окото, цветни пера по крилата, корема и краката. Маслинено око.
Малки грешки: леки отклонения в шарката.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА ПЛОВДИВСКИТЕ АКМАНИ

Произход: Местна пловдивска порода гълъби, но в последно време масово се отглежда и селекционира и в други области на България.
Общ преглед: Добре изправено, сравнително тясно и дълго тяло.
Глава: Средно голяма, пропорционална на тялото, заоблена, не много широка, гладка с ниско чело.
Очи: Бисерно бели с малка, черна зеница.
Околоочие: Двойно, бледожълто или бяло, подчертаващо окото.
Клюн: Средно дълъг, плътен, с бледожълт или бял цвят, допуска се с малко черно петно на върха.
Врат: Тънък, стои изправен, с ярко изразена извивка между клюна и шията.
Гърди: Сравнително тясни, повдигнати нагоре, леко заоблени.
Гръб: Леко изгърбен, пропорционален на гърдите. Трапецовиден към опашката. Гледан отстрани, като че ли няма прекъсване между гръб и опашка.
Крила: Съразмерни спрямо тялото, добре прилепнали. Стоят върху опашката почти докосващи се.
Опашка: Сравнително дълга, тясна, стърчаща с 2-3 см от върха на крилата. Равномерно широка с 12 пера. Леко наклонена надолу.
Крака: Средно дълги, прибрани, не са оперени, червени на цвят. Ноктите имат цвета на клюна.
Оперение: Гладко, добре прилепнало към тялото оперение, доста гъсто.
Цвят и шарка: двуцветен гълъб - черно, червено или жълто в комбинация с бяло. Лъскав цвят, при черните преливащ в зелено. Горната част на главата, гърбът, част от гърдите и опашката са цветни, а останалата част от тялото е в бяло. Крилата са отсечени като щитове в бяло. От линията на очите започва бяло петно, което обхваща част от шията като лигавник под човката. Гърдите са добре разграничени от корема. Допускат се бели пера в средата на челото.
Грешки: Голяма пречупена глава, широко чело, къс врат, къси крака. Седловина в кръста. Матово перо. Розов, сив или черен клюн и околоочия. Розов оттенък на ретината. Неправилна шарка: черни пера между белите на щитовете на крилата. Черни пера по брадата /лигавника/ и по бутовете. Бяло по главата, по гърдите, гърба и на опашката.
Оценка: Общ изглед. Облик на стойката и тялото, носене на врата и опашката, облик на гърба.