Щитна чайка (кабак)

Мнения и оценки (2)      Фото галерия          Сподели във Facebook

БЪЛГАРСКА ЩИТНА ЧАЙКА (КАБАК, ПЕРСИЙСКИ, МЪСЪРЛИЯ)

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е една от най-обичаните и отглеждана в почти всички райони на страната порода. Самото наименование подсказва нейният произход -Египет, Мала Азия, Иран.
В някои райони на страната, не само русенските гълъби, а и тези се наричат мъсърлии, в което наименование гълъбарите са влагали разбирането за гълъби с много къси човки. И днес македонските гълъбари ги наричат мьсьрки. МЬСЪРИ на арабски значи египетски. Подобно на нея в Европа се отглеждат няколко породи като: египетската чайка, немската щитна чайка, аахенската чайка, анадолската чайка, московската чайка, македонската чайка, антверпенската смерле и др. Считаме, че българската чайка има достатъчно различия от посочените по-горе породи и може да се счита за самостоятелна порода.
Гълъбите от породата са много кротки и се привързват към стопанина си. Поддават се на дресура. Добри летци са. Поради късата си човка отглеждането им е изключително трудно, особено върховите екземпляри. Всички опитни селекционери ползват за изхранването на малките други породи.
Характерното за породата са цветните щитове, розата на гърдите и дребното, с добре изразени гърди тяло.
Глава - сравнително малка, добре заоблена. Челото е високо и широко.
Очи - големи, маслинени.
Очни пръстени - много големи, бели и гладки.
Клюн - много къс с широки, напрашени в бяло ноздри. Насочен е надолу, но не така силно извит както при немската и египетска сова. Горната и долна част на клюна, трябва да се покриват изцяло. Челото и клюна не образуват една непрекъсната линия както е при немската сова, а много тъп ъгъл.
Врат - по-скоро къс, средно дебел. Отпред на гърдите има добре оформена роза, характерна за всички сово-подобни породи.
Крила - къси, с цветни щитове. Носят се леко положени върху опашката и никога не се кръстосват.
Опашка - тясна и къса, състояща се от 12 пера.
Крака - без оперение, къси, в хармония с дребното и стегнато тяло. Цветът им е червен, а ноктите са бели.
Цвят и окраска - гълъбите са изцяло бели, като цветни са само щитовете на крилата. Цветовете на щитовете са: син с черни ленти, опушено син с черни ленти, червен, черен, жълт, ръждив, бледожълт с бледокафяви ленти, синьочервен с кафяви ленти, светло бежов с жълти ленти, черно кован, червено кован, сиво кован и жълто кован. За предпочитане са чистите интензивни цветове. Цветни са само щитовете, останалата част на тялото е бяла. Крайните 8-10 махови пера на крилата са бели, но и 6-7 да са, не се счита за грешка, ако щитът е добре оформен.
Големи грешки: дълга, тясна фигура, тесни гърди, ръбеста глава, дълъг и тънък клюн, непокриващи се горна и долна част на клюна, крив клюн, малки очи, липса на роза, оцветен корем, бели кръпки в щитовете, пера по краката, цветни пера в опашката, дълга и широка опашка, крила под опашката.
Малки грешки: малка или неправилна роза, цветни перца по краката, слаба интензивност на цвета, цветно перо между белите махови на крилата.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА БЪЛГАРСКАТА ЩИТНА ЧАЙКА

Тази порода гълъби произлиза от една древна раса, чиито корени се губят някъде в древния Египет и Азия. Породата, пренесена по нашите земи и Европа е претърпяла съществени изменения на цялостния си облик. С умели кръстоски между подобни породи и с много упорита селекция (естествен и изкуствен подбор) тя придобива настоящия си екстериор. Тези гълъби спадат към дребните късоклюни породи и е с много добри летателни качества с характерно летене. Особените отличителни белези, които я различават от останалите чаести породи гълъби са:
ТЯЛО: Капковидно, изправено, леко приповдигнато с широки гърди, заоблени спрямо тялото. Опашката продължава линията на тялото. С отворени криле. Бяло оперение с щитовидни, цветни окраски на крилата (капак).
ГЛАВА: Малка, топчеста с широко и високо, подпряно напред, заоблено чело. С добре изразени, изпъкнали навън околоочия. Най – високата точка на главата трябва да бъде в предната част над очите. Съотношението между височината, широчината и дължината на главата следва да бъдат в равни пропорции.
ОЧИ: Тъмни, големи, изпъкнали, разположени в предната част на главата, близо до клюна.
ОКОЛООЧИЯ: Широко отворени навън, вертикално разположени, симетрично от двете страни на главата. Бяло до светло восъчно оцветени.
КЛЮН: Къс до 8 мм дължина, плътен, пропорционален (наподобяващ изцяло пирамидална форма). Поставен с тъп ъгъл спрямо челото, с добре изразени бели ноздри (гъбички). Цветът му е бяло – розов. Горната част следва да препокрива долната с 0,5 мм издатина. Да е плътно затворен.
ВРАТ: Тънък, пропорционален на тялото с лебедова извивка (чупка в горния край).
РОЗА: Вертикално разположена на предната част на врата и продължава върху гърдите, разделена на две, а в горния край е обърната хоризонтално към главата до 15 мм.
КРИЛО: При спокойно състояние на птицата са цветни с щитовидна окраска и 7 – 10 бели махови пера, симетрично разположени и на двете. Щитът да бъде едноцветен, плътно наситен. Допускат се и с по – светли с две – три тъмни напречно разположени ленти в задната част на капака (симетрично и на двата).
ОПАШКА: Тясна, къса с 12 броя бели пера. При спокойно състояние на птицата да продължава линията на гърба като се вижда ширината най – много на две пера.
КРАКА: Къси, неоперени, пропорционални на тялото, червено – розови на цвят.
ГРЕШКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ 1 наказателна точка = 1 НТ ТЯЛО: Ако е с тесни гърди – 1 НТ, дълго тяло – 1÷3 НТ, цветни петна по тялото – 1÷3 НТ, препаската ако се вижда под крилата – 2÷3 НТ, ако е хоризонтално или наведено напред – 1÷3 НТ, ако е 50% цветно се декласират. ГЛАВА: Квадратна форма – 1 НТ, удължена – 2 НТ, тясно чело – 1 НТ, полегнало назад чело – 1 НТ, издърпано напред, щипнато, триъгълно чело – (муцуна) – 1÷4 НТ. ОЧИ: Шарени (разноцветни) очи, червено или бяло оцветени – 1÷3 НТ. ОКОЛООЧИЯ: Тъмно розово, червено, сиво, черно – 1÷3 НТ, малко околоочие – 2 НТ, затворени навътре – 3 НТ, разположено спрямо хоризонталата на челото под ъгъл по-малък от 90о – 2÷3 НТ. КЛЮН: Тъмен – 2 НТ, тънък, изправен и остър – 1÷3 НТ, слабо изразени ноздри – 2 НТ, ако е подрязан зад бялата линия – 3 НТ. С криви и горени клюнове се декласират. ВРАТ: Прав – 1 НТ, къс и дебел – 2 НТ. РОЗА: Липсваща роза – 3 НТ, малка (къса), неправилна – 1÷3 НТ. КРИЛО: На всяко махово перо ако липсва или е тъмно оцветено и не е симетрично на двете крила, извън допустимия брой по 1 НТ. Бели петна в капака – 1÷3 НТ, ненаситен цвят на щита и нееднакво оцветен – 1÷3 НТ. С един капак и петна по гърба се декласират. ОПАШКА: На всяко липсващо или тъмно оцветено перо по 1 НТ. Ако опашката е по-широка от допустимия размер – 1÷3 НТ. Гълъби с тъмна опашка се декласират. КРАКА: Несиметрично високи спрямо тялото – 1÷3 НТ. Пера по краката под средната става – 1÷3 НТ. Опръстеняват се с пръстен 7 мм, поставен на десния крак с цифрите нагоре. Ако е неправилно поставен или липсва се декласира. Комисията по оценките се състои от трима членове. Птиците се оценяват с независима, средноаритметична оценка. При наличие на разлика от над 3 точки между отделните оценки на членовете на комисията, оценката се арбитрира.